Как да поставим здравословни граници на децата? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Как да поставим здравословни граници на децата?

позитивна дисциплина поставяне на здравословни граници детски психолог за тийнейджъри тинейджъри

Всеки родител (а и учител) знае, че без поставяне на поне някакви минимални граници на децата животът му ще се превърне в кошмар. И не – границите са важни не, защото ние егоистичните родители искаме да поставяме ограничения на децата, за да си улесним най-нарцистично собствения живот, а защото поставянето на здравословни граници на децата е необходимо, за да израснат като физически и психически здрави индивиди. И един ден да могат те самите да поставят здравословни граници във взаимоотношенията си.

2 основни родителски грешки при поставянето на здравословни граници

Опазването на личните граници на родителите не е никак лесен процес. Няма какво да крием, че  когато бебето се появи на бял свят, ние губим голяма част от комфорта си. Необходимо е да жертваме доста неща – съня, излизанията с приятели, дългите горещи душове… Това не означава, че не сме удържали личните си граници и злото бебе ги е завзело. Означава само, че за определен период от време трябва да поставим нуждите на бебето на първо място.

За съжаление обаче толкова свикваме денят ни да е подчинен на малкото същество вкъщи, че в един момент пропускаме да забележим как то вече е пораснало и изключително умело постига всяка своя цел и желание с навлажнени очи и поглед, изпълнен с жалост… а ако това не сработи – със здраво викане. Пропускаме да му покажем, че ние също имаме нужда от закуска, малко време с любима книга или любим приятел.

Тогава горе-долу идва време на втората родителска грешка. Осъзнавайки, че вече е нужно детето да разбере, че не всичко е позволено и редно да се прави и че мама и тати имат и собствени нужди, ние запретваме ръкави и започваме да поставяме граници с викове, крясъци и всевъзможни заплахи.

Сега сериозно – нужно е да отбележим две неща. Първото е, че колкото и да ни е мъчно, когато детето ни жално плаче за шоколадовото яйце в магазина, за него е важно да разбере, че не всичко, което то пожелае, трябва да бъде купено. Няма смисъл да се тревожим, че ще го нараним или увредим – поставянето на ясна граница му помага да расте психически здраво.

Второ, поставянето на здравословни граници не означава викане, наказания или бой. Означава спокойствие, твърдост и любов.

Защо децата имат нужда от здравословни граници?

Освен, че ги опазват физически здрави, границите носят яснота и предсказуемост в света на детето. Това създава усещане за сигурност. Децата, които нямат усещане за сигурност вкъщи, са тревожни, невротични и/или агресивни. Дете, което се чувства сигурно, е готово да учи нови неща, да експериментира, да създава приятелства.

Липсата на граници е предпоставка за развитие на нарцисизъм у децата, а налагането на граници по оскърбяващ и агресивен начин води до ниско самочувствие, тревожност, агресивност, трудности във взаимоотношенията

Ето защо, когато говорим за установяване на граници, е важно да вмъкнем думата „здравословни“ – не всяко установяване на граници е здравословно и не всички граници са здравословни.

установяване на граници психология детски психолог
Да, да, цял ден ще се въртим тук двамата. Нямам нужда от никакви приятелки...

5 начина да създадем здравословни граници

Подготвила съм ви кратък списък с идеи, чрез които да създадем здравословни граници в отношенията с децата ни.

1. Създайте ясни правила

Не е нужно да имаме хиляди правила с децата. Обикновено най-важните правила могат да се сведат до 5. Помислете кои са вашите най-неотложни 5 правила. Формулирайте ги кратко и ясно. Например: „Когато вечеряме, стоим мирно на стола“ или "Когато чета книга/имам конферентен разговор, ти играеш сам".

Но създаването на ясни правила е само наполовина свършена работа. Нужно е да напомняме за тях ежедневно също по ясен и директен начин. Звучи лесно, нали? Но невинаги е така. Да видим 2 примера:

А) Защо не стоиш мирно на стола, докато ядеш. Колко пъти съм ти казвала!!

Б) Моля, седни на стола си, за да довършиш вечерята си.

Сигурна съм, че много от нас са използвали реплика А), въпреки че за всички ни е ясно, че Б) е по-добрата реплика. Аз със сигурност. Положителното във втората реплика е, че е много по проста, не съдържа обвинение и ясно показва какво точно очакваме от детето да направи.

2. Наложете последствия… и пак….и пак

Винаги, когато имаме правила, трябва да имаме и последствия. Иначе правилата просто няма да работят. Важно е последствията да са ясни за децата предварително, така че те да знаят какво точно ще последва след определено поведение. Добра идея е да ги предупредим поне  веднъж, преди да наложим последствието, така че да им дадем все пак шанс да променят поведението си.

Пример: Алекс, знаеш, че когато подскачаш на стола, докато се храниш, няма да има десерт. Спри да подскачаш, за да има десерт.

И ако сме още начинаещи в установяването на граници (тоест детето ни е на 3) вероятността да спре да подскача е… малка. Затова е и важно задължително да има последствия. Така след 10 подобни диалога, Алекс ще спре да подскача (за толкова време, колкото е подобаващо за едно дете на 3).

3. Бъдете последователни

Ако вчера Алекс е тичал из паркинга и затова не е получил сладолед, но днес, след като отново е тичал между колите, а след това е ревнал с пълно гърло на витрината за сладолед, ние вече сме се предали („Не мога повече да се разпрааавяяям…“) и сме му купили сладолед, то утре Алекс отново ще тича из паркинка, но този път два пъти по-бързо и ще плаче три пъти по-силно на витрината за сладолед.

При установяването на здравословни граници е нужна последователност. Това означава 2 неща:

  • Да не се отказваме, дори и отначало да изглежда, че правилата и последствията не работят. Това е нормално – преди да изчезне дадено поведение, то вероятно ще се влоши. Тоест, Алекс ще ни дърпа 3 пъти по-силно за ръката, докато се опитваме да четем книга или ще се дърпа 3 пъти по-силно от нас, докато преминаваме през паркинга.
  • Правилата и последствията трябва да се прилагат от всички – тоест, ако Алекс е на паркинга с баща си и определени неща следват от неговото поведение, то същите неща трябва да следват и когато Алекс е с майка си. В идеалния вариант това трябва да се случва и с бабите и дядовците, макар че всички знаем, че често е „мисията невъзможна“.
поставяне на здравословни граници родител-дете
Днес ще крещя и ще се дърпам 3 пъти по-силно... Няма начин мама да не поддаде...
4. Имайте очаквания, които са подходящи за възрастта на децата

Всичко описано досега ни отвежда до едно важно уточнение – очакванията ни за поведението на децата трябва да отговарят на  тяхната възраст. Каквито и последствия да прилагаме, няма как едно 7-годишно дете да стои мирно и да мълчи в продължение на 1 час. 3-годишните децата ще се търкалят по земята, а 10-годишните трудно ще прочетат целият списък от книги за лятната ваканция. Трудно ще обясним и концепцията за "лично време" на 2-годишния си малчуган. Децата са деца – те са по-импулсивни, вниманието им е по-неустойчиво, емоциите им са по-динамични, а умението им да разбират абстрактни понятия е ограничено. Няма защо да наказваме нито себе си, нито тях заради това.

5. Уважавайте границите на децата

Ако искаме децата да уважават чуждите граници, то е важно ние да уважаваме техните. Ако навън е 15 градуса и детето ни не иска да носи зимна шапка, то вероятно това не е защото е своенравен малък престъпник, а защото му е топло. Уважаването на границите на децата е изключително  важно за тяхното психично здраве. Това ще им помогне да опазват личните си граници в бъдеще и да са внимателни към собствените си нужди в личните си взаимоотношения и на работното си място. Когато рязко нарушаваме границите на децата (заставяме ги да носят шапка на 15 градуса, въпреки че личното им усещане е, че им е горещо), ние ги учим, че техните потребности, мисли и чувства не са важни, че е по-важно какво искат другите и че е нужно да жертват личното усещане за себе си в името на комфорта на останалите. Тогава ще ги превърнем в личности, които не могат да отстояват себе си – те ще са по-склонни да имат нездравословни романтични или работни отношения, в които някой злоупотребява с тях. Затова – долу шапките!

Надявам се, че тази статия е била полезна. Ако имате нужда от подкрепа във връзка с поведението на вашето дете, свържете се с мен – ще се радвам да помогна!

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: