Позитивна дисциплина - какво пък е това? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Позитивна дисциплина - какво пък е това?

позитивна дисциплина възпитание детски психолог за тийнейджъри тинейджъри

 

Колко трябва да сме строги към децата си? Дали, ако се вслушваме в молбите им, няма да ги разглезим твърде много? Кога да сложим граница на детето и как да го направим? Трябва ли да сме по-либерални или напротив  - трябва да сме по-строги, за да се превърне детето ни в отговорен човек?

Вероятно всички тези въпроси са се въртели и из вашите глави. Със сигурност се въртяха много ожесточено из моята, когато започнах работа в училище като възпитател и се изправих срещу 28 седемгодишни дребосъци (изпълнени с неичерпаеми количества енергия, разбира се). Тогава психологическото ми образование и педагогическата реалност ("Опази ги живи!") се сблъскаха много сериозно. Изведнъж способността да строиш в редица 28 деца и те да извървят 150 метра по този начин, умение, на което дотогава гледах с насмешка, измести с лакти розовите ми мечти как ще развивам чертите на характера им. Строяването в редица се оказа ключово умение... което аз не притежавах. Не ме разбирайте погрешно, и досега не смятам, че строяването в редица е изключително важно за развитието на децата, но е важно за един възрастен, отговорен за 28 диви хлапета, да може да осигури безопасното им придвижване от едно място на друго.

Тогава възникна големият въпрос - как да постигна мир и тишина в класната стая, без да ощетя личността на децата? Изпробвах какво ли не, неведнъж си изпусках нервите, докато в крайна сметка напипах посоката - с допускане на много грешки, разбира се. Но в един момент нито моят глас се повишаваше, нито техните. Правеха всичко не защото трябваше, а защото искаха. Ако ви е интересно да видите как изглеждаха нещата след "напипването на правилния път с много много грешки", може да изгледате това видео.

Положението е подобно и щом се отнася до възпитанието на собствените ни деца. Доколко и какви правила да очертаем? Какво да направим, ако тези правила бъдат нарушени? Дали да разчитаме на новите и „модерни“ теории или на доброто старо строго възпитание?

Възможно ли е да помогнем на децата си да са отговорни, самостоятелни, грижовни, съобразителни, без да се държим като генерал от Гестапо? Възможно ли е „позитивност“ и „дисциплина“ да се използват в едно словосъчетание?

Отговорът е – да. Децата имат нужда от граници и структура – те им осигуряват предвидимост, която пък е важна за тяхното спокойно израстване. От друга страна обаче изобщо не е необходимо да налагаме тези граници по агресивен и ощетяващ тяхната личност начин. В това именно се крие ключът към позитивната дисциплина.

Какво е позитивна дисциплина?

Идеята и теорията за позитивната дисциплина бележи своето начало още в зората на 20 век, когато Алфред Адлер започва да говори защо е важно възрастните да се отнасят към детската личност с достатъчно уважение. Колкото и да е изненадващо в днешно време, тогава на децата не се е гледало като на пълноправни личности, чиито чувства, мисли, желания имат нужда да бъдат взимани под внимание. 

Екзотичната за времето си идея за респект към детската личност постепенно еволюира в теорията за позитивната дисциплина, която залага в основата си уважението и любовта към детето. През 80-те година на 20 век д-р Джейн Нелсън допълнително надгражда теорията за позитивната дисциплина като я превръща в ефективен и признат подход във възпитанието на децата от педагози, психолози и педиатри.

споделяне възпитание позитивна дисциплина детски психолог за тийнейджъри тинейджъри
Това, което ти чувстваш, мислиш и преживяваш, е важно за мен!

В какво се състои позитивната дисциплина?

Позитивната дисциплина почива на 5 основни принципа.

1. Позитивната дисциплина е внимателна към детето, но в същото време е строга.

Тук всички, които се притесняват, че чрез позитивното възпитание ще тичат след всяка прищявка на детето си, могат да си отдъхнат. Всъщност позитивната дисциплина изисква твърдост. Поставят се граници, които се споделят на детето, а при тяхното нарушение следват ясни и предварително обсъдени последствия.

Ако позитивната дисциплина е също толкова строга, тогава каква е разликата с традиционната дисциплина? Позитивната дисциплина разчита в по-голяма степен на насърчаването на доброто поведение на детето, вместо в последствията за лошото поведение. Тоест, казано на прост език, когато използваме позитивно възпитание, трябва да сме много внимателни и да забелязваме всички малки действия на децата и тийнейджърите, които водят до положителен ефект – измиването на чинията си, помагането за сервирането на масата, помагането на приятел и т.н. Това са все неща, които е важно да покажем, че забелязваме и да ги коментираме със сина или дъщеря ни – „Беше страхотно от твоя страна, че се включи в отсервирането на масата снощи!“

При позитивното възпитание водещо е уважението към детската личност. Това означава, че не се предприемат никакви действия, които унижават детето, тоест не се упражнява психически или физически тормоз:

  • Не се повишава тон;
  • Не се използват физически наказания;
  • Детето не се осмива, иронизира, омаловажава;
  • Чувствата и мислите на детето се взимат предвид и се обсъждат;
  • Последствията от поведението на детето се прилагат със спокойно и грижовно отношение.

Пример: Да си представим, че сме коментирали със сина си, че при слаба оценка, ще загуби възможността си да играе на компютъра за седмица. Той наистина получава слаба оценка, ние му напомняме за последствието и просто премахваме компютъра/заключваме акаунта му и т.н. Вероятно синът ни ще се ядоса, може да започне да блъска вещите си или пък да плаче. Тук е моментът да се прояви „нежната“ страна на позитивната дисциплина – можем да го прегърнем, да поговорим с него спокойно или да му предложим заедно да изпием по чаша горещ шоколад, за да му помогнем да се успокои. Но в никакъв случай не премахваме последствието (лишаването от компютъра за една седмица), независимо колко разстроено е детето и колко мъчно ни става от това.

Ако синът ни е тийнейджър, можем да обсъдим с него плана му за поправяне на слабата оценка – като е важно идеите как да го направи да идват от него, а не от нас.

Целта на позитивната дисциплина е детето да осъзнае, че от поведението и изборите му следват различни последствия – добри и лоши – и в неговата власт е да управлява поведението и изборите си в зависимост от това към какво се стреми. Ценен житейски урок, нали?

2. Позитивната дисциплина помага на децата да изградят чувство на принадлежност и значимост.

Уважението към детската личност е водещо в позитивното възпитание и именно това развива чувство на значимост и принадлежност. Когато прилагаме позитивна дисциплина, ние откликване на нуждите на детето – успокояваме го, когато се страхува; насърчаваме го, когато се съмнява в себе си; уважаваме нуждата му да играе или да излезе с приятели:

Пример: „Разбира се, че може да излезеш с Георги и Даяна. Нали знаеш, че ще те очаквам вкъщи в 10:00. Приятно изкарване!“.

При позитивното възпитание ние чуваме какви са мечтите и целите на детето, а не налагаме своите – даваме му възможност да избере на какъв спорт да ходи, какво да учи, как да си подреди приоритетите.

позитивна дисциплина хоби интереси детски психолог психолог за тийнейджъри тинейджъри
Знаете ли кое дава силен тласък на развитието на детската личност? Възможността децата и тийнейджърите да следват своите интереси.
3. Позитивната дисциплина има дългосрочен ефект.

Всичко това развива личността на децата и тийнейджърите като изгражда ценни житейски и социални умения. Те се научават сами да поставят граници на себе си и на другите, че водещото в човешките отношения е взаимното уважение, научават  се как да си поставят цели, добиват самочувствие, че от тях зависи какво ще се случи в живота им.

Всичко това има дългосрочен ефект върху живота им – в гимназията, в университета, в романтичните им връзки, на работното място, в бъдещето им семейство.

4. Позитивната дисциплина развива ценни социални и житейски умения и изгражда характер.

Позитивната дисциплина се фокусира силно върху уменията за решаване на проблеми. Родителите и учителите, които използват позитивното възпитание, не дават готови решения, а питат децата и тийнейджърите как смятат да постъпят, за да се справят с проблема – с двойката по физика, със спора с най-добрия им приятел, с липсата им на мотивация дори! Разбира се, родителите помагат в търсенето на решение като споделят опита и мислите си, без да ги налагат.  

По този начин позитивната дисциплина превръща децата и тийнейджърите в:

  • В самостоятелни, отговорни и уважителни личности;
  • В хора, които могат да управляват собственото си поведение;
  • В хора, които не позволяват другите да злоупотребяват с тях;
  • В личности, които умеят да отстояват позицията си и са асертивни без това да означава, че потискат околните.

Точно обратното - дисциплината, която използва сила, не само, че не научава децата на самоконтрол, а засилва агресивните прояви. Те са много по-склонни да посегнат на другия, ако той не направи това, което искат. Когато удряме децата, ги учим, че е нормално да нараняваш тези, които обичаш, както и да бъдеш нараняван от любимите ти хора. Сами може да си представите как  всичко това се пренася върху отношенията в живота им („Нормално е аз да наранявам и другите да нараняват мен.“), върху самооценката им (Аз съм по-низшестояща/а от другите, те могат да се отнасят, както искат с мен.“) и върху начина, по който реагират на фрустрация и стрес („Нормално е да крещя или да посягам на околните.“).

5. Позитивната дисциплина помага на децата да открият как да използват личностните си качества по конструктивен начин.

Родителите, които прилагат позитивна дисциплина дават свобода и възможност на детето да допуска грешки и да се учи от тях. Така по естествен начин то научава кои са силните му качества.

Пример: Ако дъщеря ни удари свой съученик, е важно да я попитаме какво би направила при подобна ситуация в бъдеще, за да не се стига до този развой – какво би казала, как би реагирала, към кого би се обърнала за подкрепа.

Разбира се, като всяко нещо, което залага на дългосрочния ефект, позитивната дисциплина изисква време, за да се видят резултатите от нея. Освен това, този вид възпитание не е сред най-лесните за приложение. Той изисква обмисляне на реакциите от родителите и даване на пример чрез собственото поведение. Ако се чудите дали реакцията ви е правилна, просто помислете: „Моето поведение наранява ли личността и самоуважението на детето ми по някакъв начин?“

Затова, за да е по-лесно за всички ни, в следващите статии ще разгледаме различни техники за прилагане на позитивното дисциплиниране.

А междувременно, ако синът или дъщеря ви има нужда от помощ, за да управлява по-добре поведението си - свържете се с мен, ще се радвам да помогна.

Снимки: Pixabay, Pexels
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: