За дисциплинирането. Откровено - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

За дисциплинирането. Откровено

За дисциплинирането. Откровено

дисциплина детски психолог психолог за тийнейджъри наказание

„Ама аз си го шамаросвам“ - ми каза наскоро една майка, след като похвалих 2 – годишното й дете колко мирно стои, докато по улицата минава кола, „Щото той си е палав и само с казване не ставаАма децата са различни.“ – заключи накрая тя.  В тази статия ще поговорим за дисциплината от гледна точка на шамаросването, по какво си приличат и различават децата и по какво си приличат и различават родителите.

По какво се различават децата?

От една страна децата наистина са различни. Раждат се с различен темперамент. Например някои още като бебета са по-енергични, въртят се в количката си, протягат се да пипнат каквото могат в магазина, а ако то вземе, че падне и издрънчи, или пък – за най-голям техен късмет – вземе, че се счупи с трясък– е, това е най-голямото щастие.

Други пък са по-скоро съзерцателни. Стоят кротко в легълцето си, наблюдават люлеещата се над тях играчка и й се удивляват. Те обожават да разглеждат света, обичат да ги носят на ръце, за да могат да виждат всичко от високо.

Едни се разплакват с пълно гърло щом рошавия приятно закръглен съсед се появи пред асансьора, а други започват да се кискат и да гледат закачливо в момента, в който той им се усмихне - някои са по-свенливи, а други по-общителни, някои са предпазливи, а други по-смели. Тоест децата се различават в реакциите си на една и съща ситуация.

От друга страна обаче, бебетата и децата се развиват по подобен начин. Минават през сходни фази. Например, около 2-годишна възраст всички започват да изразяват недоволството си, когато нещо им попречи на плановете или иначе казано „не стане на тяхното“. Някои го правят по-шумно, а  други са по-сдържани и по-лесно забравят, че ей сега, точно преди 1 секунда, много силно искаха точно това сооооокчеееее.

По какво се различават възрастните?

И възрастните подобно на децата се различават в реакциите си. Тоест, на една и също детско поведение, разбирайте театрално тръшване на земята и използване на най-гърленият глас, различните родители реагират по различен начин. Едни веднага купуват сокчето, други се правят на разсеяни („О чие ли е това дете? За пръв път го виждам…“), трети шляпват един шамар.

Кое възпитание е добро?

По нашите географски ширини се шири убеждението, че добре възпитаното дете е кротко, тихо и изпълнява точно и веднага каквото му кажем. Но в мълчанието и раболепното изпълнение на всяка родителска заповед далеч не се изчерпва доброто възпитание. Още повече, че в днешни дни подобни „добродетели“ биха направили един човек напълно непригоден за реалността. В днешно време трябва да водим, да творим и да се адаптираме към постоянни промени. Трябва да можем да избираме и да отстояваме. Това е много различно от мълчанието и изпълнението.

самостоятелно дете детски психолог психолог за тийнейджъри
В днешно време е важно да мислим, а не да изпълняваме без въпроси...

Защо прибягваме до физическа сила за дисциплиниране?

Има различни причини защо родителите прибягват до физическите наказания. Както ще видите по-долу, никоя от тези причини не означава, че  тези родители са лоши хора.

Обикновено физическото дисциплиниране (удряне, дърпане на уши, почукване по главата, наказване в ъгъла и др.) се появява в  два случая. В първия смятаме, че така ще възпитаме добре детето си/ внучето си/ учениците си. Тоест те ще се превърнат в хора, които:

  • Уважават чуждото мнение;
  • Умеят да изслушват;
  • Умеят да следват инструкции;
  • Успяват да спазват правила;
  • Могат да се държат според обществените норми;
  • Проявяват уважение към по-възрастните;
  • Самодисциплинирани са.

Списъкът може да продължава до безкрай и сами виждаме, че зад използването на физическа сила с цел дисциплиниране стоят само добри намерения. Тоест родителите си приличаме по това, което искаме да постигнем за децата си, но се чудим кой е правилният подход.

Във втория случай прибягваме до наказания, шамар и др., просто защото в даден момент се чувстваме толкова безсилни, че изпускаме нервите си или просто вече наистина не знаем какво да направим.

Защо използването на физическа сила за дисциплиниране вреди?

Колкото и добри намерения да стоят зад наказанията и шамарите обаче, те вредят:

  • Разрушават самоувереността и самооценката на децата;
  • Пагубни са за връзката родител-дете;
  • Вредят на разбиранията на децата за взаимоотношенията между хората;
  • Всяват страх към авторитетите, който от детството се пренася към живота ни като възрастни;
  • Пречат на развитието на умения за здравословна конфронтация и отстояване на собствената позиция.

Не на последно място, използването на физическа сила с цел дисциплиниране е в пълно нарушение на правата на децата.

наказания детски психолог психолог за тийнейджъри дисциплина
Системното използване на физическа сила с цел дисциплиниране осакатява детето ни...

Една история за дисциплинирането със сила

Бях свидетел на подобно „възпитание“ на 8-месечно бебе преди няколко години. Докато пазарувахме в супермаркета, моят 18-месечен син издаваше щастливи звуци, а бебето му отговаряше. Баща му му изшътка и го шляпна по бузата. После пак и после пак, вероятно защото да се гука на обществено място е невъзпитано.

И може би този баща също имаше най-добри намерения – бебето му да се превърне в самодисциплиниран човек, който знае как да се държи на обществени места. Може би беше загрижен родител, който обаче не знае как да подходи и реагира така, както неговите родители са реагирали към него.

Но всъщност чрез шляпването по бузата единственото послание, което отправи беше: „Ти си  по-нисше същество - аз имам право са упражнявам физическа власт над теб. Не можеш да разчиташ на никой, защото и най-близките ти те нараняват физически. Сам си на този свят.“

Какво постигаме с физическото дисциплиниране?

Както споменах по-горе, вероятно стремежът ни е физическите наказания да имат позитивен ефект за личността на детето ни. Но какво постигаме всъщност?

  • Страх вместо уважение

Чували ли сте този израз: „Не съм го шамарил достатъчно, за да ме уважава!“. За съжаление обаче тук има една фина граница. Страхът и уважението са две различни неща. На пръв поглед дете, което изпитва страх и дете, което изпитва уважение, могат подходят по сходен начин към нас – например като го помолим да ни донесе чаша вода, то ще го направи. Но подбудите на децата ще бъдат коренно различни. В първия случай детето ще ни донесе вода, защото го е страх, че ще последва наказание. Във втория случай ще го направи, защото …. ами просто защото иска. Иска мама или тате, или госпожата в училище, да не стоят жадни.

Разликите в подбудите обаче могат да доведат и до коренно различни поведения. И до опасности.

Пример:  Едно 15-годишно момиче, което се страхува от родителите си, ще каже, че отива да спи в Гери, но  ще се озове на студентски купон. Но едно 15-годишно момиче, което уважава родителите си, по-всяка вероятност ще попита дали може да отиде на студентски купон.

  • Авторитарност вместо авторитет

Физическото дисциплиниране не ни прави авторитет в очите на децата ни. Ние не сме вдъхновение за тях, не сме пример, какъвто би бил авторитета, а сме фигура, която всява страх и вероятно в някаква степен те презират. Нещата, които казваме, не са приети като смислени и важни, а като поредното „налагане“, което трябва да бъде избегнато. И понеже не може да бъде избегнато чрез директна конфронтация (поради страх от физическо наказание), правилата се избягват чрез индиректна конфронтациялъжи, кражби, лицемерие и т.н. Тоест поведения и ценности, които са много много далеч от онези, които ние като родители целим със строгата си дисциплина – уважение, изслушване, подобаващо държание, самодисциплина и т.н.

щастливо дете детски психолог психолог за тийнейджъри
Искаме щастливи, находчиви, предприемчиви, самостоятелни, отговорни деца, нали?

Ако не така, тогава как?

И понеже картината, която описах, не е никак розова, вероятно се питате – добре, но ако не така, как? Kакви възможни подходи има към дисциплината на децата и тийнейджърите, така че те да се превърнат в зрели, самостоятелни, отговорни, уважителни, самоинициативни личности, ще поговорим в следващата статия.

Ако мислите, че детето ви има проблем с дисциплината или искате да го подкрепите, за да се превърне в самостоятелен и отговорен човек - свържете се с мен, ще се радвам да помогна.

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: