Насърчаване вместо наказване. Работи ли? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Вместо да наказваме - да насърчаваме. Работи ли?

решаване на проблеми възпитание позитивна дисциплина детски психолог Варна психолог за тийнейджъри онлайн
Какво означава да насърчаваме децата и тийнейджърите? Какви са ползите от това? Може ли да разчитаме само на насърчаванe или имаме нужда от наказания все пак? На всички тези въпроси ще откриете отговор в статията.
Наказанията имат хилядолетна история – хората са ги прилагали векове наред, за да въдворяват ред. Толкова сме свикнали с концепцията за тях, че когато чуем думите „възпитание“ или „дисциплина“, почти винаги ги асоциираме с думата „наказание“.
Наказанието е нещо старо и познато, затова и ни дава сигурност. Когато се чувстваме объркани по отношение на поведението на децата, най-лесно е да „играем на сигурно“ и да прибегнем към старите и познати неща (с които имаме опит) като наказанието.

Ефективно ли е наказанието за справяне с лошото поведение на децата и тийнейджърите?

За да наречем нещо "наказание", то трябва да е свързано с неприятни изживявания. Нормално е да избягваме да правим неща, които ще ни накарат да се чувстваме зле. Затова можем да очакваме, че децата и тийнейджърите ще спрат да правят неща щом е вероятно те да им докарат наказание.
Но това е оптимистичният сценарий.
Реалистичният е, че когато използваме наказание, децата и тийнейджърите не разбират защо дадено поведение е неприемливо, тъй като фокусът е върху неприятните изживявания от наказанието, а не върху причината за него. Когато има страх (като страх от наказание), адреналинът и кортизолът, отделящи се в тялото, блокират възможността да мислим рационално (с други думи логично). Тоест, когато ги грози наказание, по физиологични причини децата и тийнейджърите не могат да мислят за причините, довели до него (логично и аналитично мислене), а са концентрирани върху негативните емоции от наказанието.
Пример: Не знам защо не трябва да удрям по-малкия си брат, когато ме дразни. Но знам, че ако го удрям, мама и тате ще ударят мен.
 Ако не разбират защо не трябва да правят нещо, реално няма причина децата и тийнейджърите да спрат да искат да го правят. Но понеже това води до наказание, най-умният ход е просто да внимават „да не ги хванат“.
Пример: 17- годишният Ясен продължава да бяга от часовете, но този път е успял да се „подсигури“ с фалшива медицинска бележка. 5-годишният Явор удря брат си тайно, докато са сами в стаята.
Или пък, ако грешките, които детето допуска (било в поведението или от друго естество) водят до наказание, тогава е твърде вероятно всяка възможност да направи нещо „неправилно“ да го парализира.
Пример: Анна се разплаква преди контролното, защото всяка по-ниска оценка от Добър 4 води до наказание вкъщи. Не успява да реши задачите си, защото страхът, че ще я накажат, й пречи да мисли. 
Прилагаме наказания, защото смятаме, че са за доброто на децата. Но истината е, че наказанията рядко са „най-доброто за децата ни“.
наказание възпитание позитивна дисциплина детски психолог Варна психолог тийнейджъри онлайн
Наказанията не повишават мотивацията. Нито пък правят децата по-организирани, по-самостоятелни или пък по-отговорни в дългосрочен план.

Какво представлява насърчаването в позитивната дисциплина?

В основата на позитивната дисциплина е насърчаването. Но то е различно от хваленето. Насърчаването в позитивната дисциплина е свързано с вярата, че детето ще успее да намери решение. И дотам! Насърчаването изключва:
  • Търсенето на решение вместо детето: „Направи това или онова“;
  • Изразяването на съмнения, че решението му ще проработи: „Не мисля, че планът ти ще успее“;
  • Одобряването на решението на детето: „Смятам, че идеята ти е много добра“.

Как би изглеждало заместването на наказание с насърчаване?

Пример: Да си представим, че Анна се прибира с „Добър 4“ на контролното по английски език. Наказанието би звучало така: „Анна, отивай си в стаята, няма да вечеряш с нас!“. Насърчаването би изглеждало по този начин: - Анна, имаш 4 по английски. Какво мислиш да предприемеш, за да поправиш тази оценка? - Мисля да реша отново всички упражнения от учебната тетрадка и да вдигна ръка, за да ме изпитат. - Надявам се това да проработи!
В този пример родителят не дава готови решения и насърчава Анна сама да потърси решение на проблема. Родителят насърчава и с изречението: „Надявам се това да проработи!“, като нито оспорва плана на Анна, нито го одобрява. Целта на родителя е не да даде на Анна вярното решение или да й спести грешното, а да насърчи умението й да търси решения и да поема отговорност за собственото си учене.
Както виждате от примера, основната цел на насърчаването е доста по-дългосрочна от незабавното справяне с оценката Добър 4. Възможно е планът на Анна изобщо да не проработи и 4-ката да продължи да разваля успеха й. Но в този случай родителят отново ще попита: „Какво мислиш да предприемеш?“ и Анна ще даде ново решение. По този начин момичето ще развие едно много по-ценно умение: умението да търси решения, да анализира резултатите от тях и да намира по-добри алтернативи. Това е далеч по-ценно от поправянето на 4-ката според мен.
Сигурно си мислите, че насърчаването би проработило при „по-леките“ случаи. Но какво да правим при по-тежките провинения – например сбиване, кражба, лъжене? Отговорът е прост – абсолютно същото:
  • Насърчаваме децата и тийнейджърите да потърсят решение;
  • Ако решението им не даде желания резултат, ги питаме какво ще направят различно;
  • Показваме им, че вярваме в тях, че имат капацитета да се справят с проблема.
Как би звучало това: „Знам, че ще намериш начин да кажеш истината. Как мислиш да  подходиш?“, „Убедена съм, че ще се справиш с отношенията си с Деян. Надявам се това, което си намислил наистина да проработи!“
позитивно възпитание детски психолог Варна психолог за тийнейджъри тинейджъри онлайн
Дали боят с възглавници вместо решаването на задачи с приятели ще помогне за контролното по математика? Не знам, провери и разбери...

Защо насърчаването е по-добрата алтернатива от наказанията?

В основата на позитивната дисциплина е бъдещото развитие на децата. Затова нека направим един експеримент. Да си представим едно дете, което наказваме след всяко „сгазване на лука“. Какво би си мислило то, какво би правило, какви решения би взимало след 10 години? Нека сега си представим какво би мислило, правило или какви решения би взимало, ако след всяко забъркване в неприятности го насърчаваме да търси решения? Няма да споделям моите отговори на тези въпроси. Ще ви оставя сами да прецените какво искате детето ви да може, да прави, да вярва след 10 години.

Да не забравяме най-важният елемент

Разбира се, важно е всичко това да е гарнирано с любов към децата и тийнейджърите. Това, че ги насърчаваме да  се справят сами, не означава, че не можем да говорим за чувствата им, да изразяваме подкрепата си или пък да ги прегърнем, когато са разстроени: „Как върви?“, „Сигурна съм, че ще се справиш!“, „Убеден съм, че в крайна сметка ще намериш решение!“ . Емоционалната подкрепа е изключително важен елемент не само от всяка техника за възпитание, но от общуването с децата изобщо.
В следващата статия ще поговорим повече за личностните качества и умения, които развиваме у децата, когато използваме всяка от тези 3 стратегии: насърчаване, похвала, наказвание. А дотогава, ако синът или дъщеря ви има нужда от подкрепа за своето поведение и емоции, свържете се с мен – ще се радвам да помогна.
Снимки: Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: