Добре възпитаните момичета – колко учтивост е здравословна? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Добре възпитаните момичета – колко учтивост е здравословна?

самооценка самочувствие увереност самоувереност вяра в себе си тийнейджъри момичета тинейджъри психолог

Няма съмнение, че подхождаме към възпитанието на момчетата и момичетата по различен начин. Това до голяма степен се дължи на стереотипите в обществото за това какво е приемливото „мъжко“ и „женско“ поведение:

  • „Момичетата трябва да са тихи, скромни и добре възпитани.“
  • „Момичетата трябва да са грижовни и внимателни към другите.“
  • Mомичетата са добри в социалните и хуманитарните науки“.
  • „Момчетата не трябва да показват емоции.“
  • „Момчетата трябва да са силни, самоуверени и борбени.“
  • „Момчетата са добри в STEM направлението.“

С подобни послания обществените норми моделират поведението на момчетата и момичетата още в ранна възраст и до голяма степен децата се развиват точно според зададените социални очаквания.

Защо прекалената учтивост е проблем?

Защото поставянето на нуждите на другите пред своите, спирането на всички импулси и желания, заради „доброто възпитание“ и прекомерната скромност неминуемо водят до ниска самооценка и липса на увереност в себе си. Това е валидно и за момичетата, и за момчетата, но обществото поставя момичетата под особен натиск. Ние възпитаваме момичетата да бъдат учтиви и с добри маниери, но в един момент прекомерната учтивост и внимателен подход към чувствата на околните ги спира:

  • Да заявяват желанията си, защото могат да обидят някого;
  • Да се борят за мечтите си, защото това може да е в ущърб на друг човек;
  • Да заявяват на висок глас мнението си, защото ще изглеждат твърде „нахакани“.

Извиняват ли се твърде често момичетата?

Различни психологически изследвания показват, че жените (в това число и момичетата) се извиняват много повече от мъжете и момчетата. Причина за това е фактът, че жените много по-често смятат, че са обидили някого с жест, реплика или отношение. (1) Тоест, момичетата са много по-чувствителни към реакциите  на околните и към това как обкръжението им се чувства.

Пример:

Ако едно момче спечели състезание, вероятността да се замисли как победата му се отразява на съучениците му, е много ниска. Но при момичетата ситуацията е коренно различна – те ще бъдат много по-притеснени от това дали победата им не е разстроила останалите участници.

Обществото има доста ясни негласни предписания към проявата на скромност, учтивост и добро възпитание на момичетата. Ако едно момиче взима думата твърде често по време на дискусия, дава активно предложения как да се подходи към даден проблем и ясно изказва мнението си, то вероятно ще бъде заклеймено, че се „прави на шеф“, „има се за голямата работа“ или е „мъжкарана“. Най-често подобно поведение  на момиче ще предизвика неодобрение у околните. Това няма да се случи, ако едно момче е толкова асертивно. Момичетата (тъй като са доста емпатични) усещат това и постепенно научават как да се държат, за да не дразнят околните. (2) Те или не взимат думата толкова често или усвояват специфичен „извинителен“ език, чрез който с учтивост и скромност да представят идеите си.

самооценка самочувствие увереност приключение предприемане на рискове тийнвйджъри психолог
Момиче с разнообразни интереси и приключенски дух... или мъжкарана?
Защо това е проблем?

Извинителният език е проблем, защото подобно изразяване внушава неувереност. Когато използваме подобни изрази, звучим несигурни по време на изпити, дискусии, интервюта за работа, работни срещи. Дори и да сме отлично подготвени и достатъчно компетентни, другите ще останат с впечатлението, че не  сме!  

Пример:

  • „Извинявам се, дали бих могла да попитам нещо…“ вместо „Имам въпрос“;
  • „Не че съм експерт в това, но защо не пробваме по този начин…“ вместо „Имам идея, нека я изпробваме“;
  • Не съм сигурна, но вчера успях ето така…“ вместо „Знам как става, нека опитам“.

Склонни ли са момичетата да угаждат на другите?

Краткият отговор на този въпрос е – да. Момичетата са по-склонни да правят неща само, за да угодят на другите. До голяма степен това се дължи на социалните очаквания момичетата да са грижовни, внимателни, любезни, мили, помагащи и откликващи.

Момичетата усвоят подобно поведение още в най-ранна възраст, когато като деца например ще бъдат в по-голяма степен ангажирани в почистването на масата (задължение), въпреки че в момента им се играе с играчките (желание). По-късно в много семейства бащата и синът ще се посветят на ходене за риба през уикенда (хоби), докато майката и дъщерята ще почистват къщата или ще приготвят обяд (задължение) вместо също да правят нещо, което е разтоварващо.

Защо това е проблем?

Защото детето, поставено в тази ситуация, израства с убеждението, че неговите нужди и желания не са достатъчно важни и че неговата роля е да задоволява исканията на околните. Това се отразява пагубно на самооценката и самоувереността му.

Друг чест сценарий е насърчаването на момичетата да бъдат учтиви и да внимават да не обидят другите. Тъй като децата приемат нашите послания напълно буквално, много момичета израстват с несъзнаваното вярване, че трябва да казват „Да“ на всичко, защото иначе ще бъдат нелюбезни и груби. Това може да доведе до правене на всякакви нежелани неща в по-късна възраст – като започнем с обличане според това как момичето ще се хареса на приятелите си, минем през тютюнопушене, алкохол, употреба на наркотици, за да не развали партито на останалите и стигнем до съгласяване за нежелани срещи, за да не обиди момчето, което я харесва. (3)

умение да казваш
-По-хубава си като се усмихнеш!
- Познай какво! Днес не ми се усмихва!

3 идеи как да постигнем здравословно ниво на учтивост

Разбира се, не казвам, че трябва да насърчаваме момичетата (или момчетата) да се държат арогантно без да се съобразяват с другите. Но е важно да им помогнем да заявяват нуждите си, да се грижат за себе си и да преследват мечтите си, вместо да се притесняват от реакцията на околните.

Ето няколко идеи как да насърчим здравословни нива на учтивост:

1. Насърчете поемането на (приемливи) рискове

Под поемане на рискове нямам предвид застрашващи живота рискове като правене на селфи от върха на някой строителен кран. Имам предвид онези рискове, свързани с излизането извън зоната на комфорт.

Например, участие в състезание по дебати, въпреки притеснението как ще изглежда и какво ще каже; записването на курс по роботика, въпреки съмненията дали ще се справи; изказването на мнение, въпреки възможното неодобрение на околните.

Подобно поведение незадължително ще се хареса на всички. Момичетата срещат по-голям социален натиск, когато не се държат според общоприетите разбирания и затова е важно да ги подкрепим в този процес. Когато насърчаваме дъщеря си да предприема рискове, ние й помагаме:

  • Да се научи да изразява и защитава мнението си;
  • Да свикне с идеята, че невинаги ще се харесва на всички;
  • Да добие увереност в собствените си сили;
  • Да развие психологическа устойчивост.
2. Помогнете й да се научи да казва „Не!“

Както обсъдихме по-горе, социалните норми (а донякъде и биологичната предопределеност)  карат момичетата да поставят нуждите на другите пред своите. Важно е да покажем на дъщеря си, че казването на „Не“ или следването на собствените желанията няма да убие никого. Приятелката й ще оцелее, дори и да не проведат едночасов спешен разговор в полунощ. Това, че откаже да пуши трева, няма да развали купона на никого, а ако го развали, значи тези приятели не си заслужават. Майка й, баща й и класната й ще оцелеят, въпреки избора й да учи рисуване вместо право.

3. Покажете й как да се грижи за себе си

За да постигнем това, е нужно ние самите да чуваме техните нужди и да не ги отричаме. Но е също толкова важно да им показваме с личен пример как се грижим за себе си. Майка, която се изтощава от работа през седмицата, а през уикенда „разтоварва“ с чистене и готвене за 3 дни напред, няма да покаже на дъщеря си как да се грижи за себе си. Домакинството ще оцелее и без миенето на пода, а приятна разходка в събота със сладолед в ръка с децата ще ги научи на едно безценно умение.

грижа за себе си самооценка самочувствие майка дъщеря увереност самоувереност тийнейджъри психолог
Малките удоволствия могат да направят толкова много за това да се чувстваме добре като себе си...

Всяко момиче може да бъде смело, компетентно и успешно. Всяко момиче може да постигне мечтаната кариера. За съжаление обаче често социалният натиск, очакванията на другите и вътрешните бариери застават на пътя на момичетата. Всеки един от нас чрез убежденията си е част от формирането на социалните норми. Когато променим собствените си нагласи, ние допринасяме за отслабването на социалния натиск върху момичетата (и момчетата) и им помагаме да се чувстват добре в кожата си.

Ако вашата дъщеря има ниско самочувствие и не вярва в себе си, не се колебайте да се свържете с мен. Ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: