5 начина да помогнем при детска тревожност - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

5 начина да помогнем при детска тревожност

Тревожност при децата

Детската тревожност е сред най-честите причини за проблеми в поведението на децата. Тя може да се прояви като:

  • Отказ детето да посещава детска градина или училище;
  • Отказ детето да играe с други деца или да излиза с приятели (ако е тийнейджър);
  • Отказ детето да се включва в различни активности в училище, включително отказ да говори по време на устно изпитване;
  • Оплаквания като болки в корема, главоболие, изпотяване, треперене;  
  • Нощни събуждания, кошмари и др.

Причините за детската тревожност може да са най-разнообразни. Възможно е в основата на тревожността при децата да стои:

  • Прекалено авторитарен родителски стил или непоследователен родителски стил;
  • Физически наказания и силово налагане на дисциплина;
  • Проблеми в отношенията между родителите, външни фактори като болест, смърт в семейството, напускане или отсъствие на някой от членовете (например при развод, работа в чужбина, работа в друг град и т.н.);
  • Специфична ситуация на уплаха като нападение на куче;
  • Личностови особености на самото дете и др.

Факторите, които водят до  появя на тревожност при децата са строго индивидуални. Затова, за да бъде максимално успешно преодоляването на тревожността, е нужно внимателно изследване на причините за нея от психолог. Когато избирате психолог за дете, потърсете специалист, който работи предимно с деца, защото така психологът ще има повече опит със спецификата на детската тревожност.

Като допълнение на консултациите с детски психолог, има различни начини, чрез които и вие да подпомогнете преодоляването на тревожността на детето.

5 начина да помогнем при детска тревожност

В списъка по-долу ще намерите 5 идеи как да подкрепите сина или дъщеря си.

1. НЕ избягвайте ситуациите, които предизвикват тревожност

Вероятно това ви звучи извън всякаква логика. Бих добавила само – и против всякакъв родителски инстинкт! Но истината е, че за да се справим с тревожността, имаме нужда от ситуации, които предизвикват тревожност. Тренировките „на сухо“ няма да помогнат изобщо.

Нормално е, когато видим, че детето ни се притеснява от нещо, да се опитаме да го избегнем. Например, ако дъщеря ни се страхува от кучета и срещу нас върви куче, логично е да минем на отсрещния тротоар. Но как ще помогне това на детето да се справи с фобията от кучета?

Да видим друг пример: ако синът ни се страхува да рецитира стихотворение на тържеството за 8 март в училище, вероятно повечето от нас ще говорят с учителя и ще помолят участието на детето да отпадне. Но по този начин вместо да му помогнем  да преодолее страха си, ние правим точно обратното - помагаме му да затвърди страха си!

С избягването на тревожната ситуацията ние сякаш казваме следното: „Да, прав си, рецитирането на стихотворение е тоооолкова ужасяващо , че незабавно ще говоря с госпожата и ще те спася! Ти изобщо няма да можеш да се справиш!“ 

Ясно е, че подобно послание е последното нещо, което искаме да отправим към собственото си дете! И ни най-малко това стои зад действията ни. Но уви, когато помагаме на детето да избегне притеснителната ситуация, ние само затвърждаваме страха му от нея. Показваме му, че и ние също се съмняваме, че се успее да се справи. Освен това му помагаме да усвои избягваща стратегия за справяне с проблемите.

Затова е важно да насърчим детето да се изправи пред ситуацията, която го притеснява. Но тук има един много важен нюанс, който в никакъв случай не трябва да пропускаме! Преодоляването на страха трябва да стане постепенно с малки стъпки!

Да си представим отново, че дъщеря ни се страхува от кучета. Какво би станало, ако я пуснем в двор, пълен с кучета – дружелюбни, но все пак кучета? Вероятно тя би изпаднала в паника и не само не би преодоляла страха си, но подобно „лечение“ би затвърдило още повече фобията й от кучета!

За да преодолее страха си от кучета, тя има нужда от малки и последователни стъпки. Например, първо да се размине с малко куче на тротоара, докато държи майка си за ръка. След това да се размине с по-голямо куче, докато държи майка си за ръка. После да се размине с малко куче без да държи майка си за ръка. След това да пипне малко куче на каишка с един пръст. И така нататък, и така нататък. По същия начин, ако синът ни се страхува да рецитира стихотворение пред публика, не е нужно да го принуждаваме да го прави. Можем да го насърчим да каже само една строфа, една дума или пък, ако притеснението му е толкова силно, само да изпее песен с другите деца на сцената.

Фобия от кучета
Кандидат-куче за преодляване на фобия от кучета
2. Управлявайте тревожността, вместо да я избягвате

Всички сме изпитвали тревожност и знаем, че тя може да бъде с различни степени на интензивност – можем да се тревожим повече или по-малко. Съответно, когато тревожността ни е в умерени граници, е много по-лесно да я контролираме, така че да не ни пречи на ежедневните дейности. При децата е същото!

Съществуват разнообразни техники, с които да помогнем на децата да държат тревожността в умерени граници, тоест да управляват нейния интензитет. Част от техниките за справяне с тревожността са:

  • Майндфулнес

 Майндфулнесът е техника, която изисква от нас да се фокусираме максимално в настоящия момент – например да се концентрираме върху дишането си, върху картина на стената, върху усещанията върху кожата, върху вкус или аромат. Научните изследвания показват, че майндфулнесът значително намалява нивата на тревожност и стрес (1). Повече идеи как да приложите майндфулнес с децата може да намерите в статията ми: „Да покажем на децата как да бъдат „тук и сега“.

  • Дълбоко дишане

При тревожност тялото ни се напряга извънредно много, защото е нащрек за приближаващата опасност. Това е т.нар. реакция „бий се или бягай“. Това само по себе си може да засили допълнително тревожността – например, когато получим сърцебиене или задух от притеснение, е възможно да се притесним още повече, мислейки си, че ще припаднем или пък че другите ще забележат колко сме притеснени и ще се изложим и т.н. В същото време дълбокото дишане доказано отпуска тялото, така че сърцебиенето, задухът и отмаляването постепенно отстъпват назад. Затова е важно да научим детето си на този малък трик, за да може да го прилага, когато е притеснено и така да държи тревожността в разумни граници.

  • Утвърдителни изречения

Изречения като „Мога да се справя!“ или „Във всяка ситуация намирам начин да се справя“ помагат на детето да чувства, че държи ситуацията под контрол. Един лесен трик, който доказано повишава капацитета на детето да се справи д тревожността, е говоренето за себе си в 3-то лице (2). Например: „Георги може да се справи!“ или „Елена намира начин да се справи във всяка ситуация!“.

3. Помогнете на детето да толерира тревожността

С изброените трикове за управление на тревожността и с изправянето пред тревожните ситуации, вместо избягването им, детето развива умение да толерира тревожността. Защото, нека си признаем, тревожността е част от живота – все някога ще ни застигне, колкото и да сме „дзен“. Затова е важно децата да разберат, че от време на време на всеки се случва да се тревожи и това е в реда на нещата. И че има начини, въпреки че сме тревожни, пак да вършим ежедневните си задачи. И магията се случва точно тук: като последствие от това осъзнаване, приемане и развитие на толерантност, тревожността действително намалява с времето!

4. Изговорете какво би станало, ако страхът се сбъдне

Поговорете с детето какво би станало според него, ако страха му се сбъдне. След това го попитайте, какво би направило в този случай. Нахвърляйте заедно идеи за план Б, а ако има нужда и за план В, Г и Д.

Пример:
  • Какво би станало, ако не можеш да решиш задачите на контролното?
  • Ще получа двойка.
  • И, ако наистина получиш 2-ка, какво ще направиш?
  • Ще помоля господинът да ми обясни отново уравненията или ще отида на консултация след часовете.

По този начин ще върнете усещането на детето, че каквото и да се случи, то има идеи какво да направи. Така тревожността ще намалее. Ако упражнявате тази техника за справяне с детските страхове достатъчно често, постепенно детето ще интернализира подобен начин на мислене и тревожността ще изчезне. А като резултат от това, ще имате едно уверено дете!

Имам план А, имам план Б... Oстава ми план В...
5. Изразете позитивни, но реалистични очаквания

И последно – децата са изключително чувствителни към нашите очаквания, страхове и настроения. Затова не се опитвайте да залъгвате детето с празни обещания как всичко ще е наред. По-добре изразете реалистични очаквания, но покажете оптимизъм за умението на детето да се справи със ситуацията. Така то действително ще повярва, че може да се справи, защото ще види, че не го залъгвате и не говорите „празни приказки“. В него ще остане убеждението, че не бихте го насърчили да направи нещо, с което не може да се справи, а това само по себе си ще му вдъхне още повече кураж.

Например, не можете да обещаете на детето си, че няма да се провали на изпита или че децата в класа ще искат да играят с него. Но може да го уверите, че дори и това да се случи, то е напълно способно да се справи със ситуацията и да измисли решение.

И накрая – родителите не са от стомана или някакъв друг устойчив на всякакви емоционални катаклизми материал. Родителите са хора и също изпитват тревожност. Затова  бъдете най-добрия пример за детето си и му покажете как да управлява своята тревожност и как да се изправи пред страховете си. Всяка една от изброените техники за намаляване на тревожността е напълно приложима и за възрастни, така че бъдете модел за подражание на вашето дете!

Снимки: Pixabay, Pexels
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: