Детето ми тормози другите деца - какво да направя? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Детето ми тормози другите деца - какво да направя?

тормоз в училище родител помощ

Стъписване, притеснение, гняв, чувство на безпомощност – това са само част от емоциите, които преминават през един родител в мига, в който разбере, че детето му е тормозено в училище. Но ще се изненадате ли, ако ви кажа, че точно тези емоции заливат и повечето родители, когато разберат, че именно тяхното  дете тормози свои връстници.

Родителите си приличаме, въпреки че на пръв поглед ситуациите, в които сме поставени са различни. Колкото една майка е объркана, когато детето й сподели, че някой негов съученик го унижава, толкова и друга майка е стъписана, след като получи обаждане от класния ръководител, че дъщеря й системно изпраща обидни съобщения на друго момиче в класа. И в двата случая родителите се чудят как да постъпят.

Затова в тази статия ще обсъдим какво можем да направим в случаите, в които нашето собствено дете се окаже агресор. Вижте списъка от 6 стъпки по-долу.

1. Открийте причината за поведението на детето

Това, че децата се отнасят зле с другите деца не означава, че те са лоши, зли или бъдещи психопати. Обикновено за поведението на децата и тийнейджърите има определена причина. В много от случаите учениците, които тормозят връстниците си, сами са жертва на някакъв вид тормоз. Затова е важно да помислим дали някой не се отнася по подобен начин към детето:

  • Има ли някой, който се обръща към детето с обидни имена вкъщи, в спортния отбор или в училище?
  • Често ли вкъщи си позволяваме да крещим и да използваме негативни епитети един за друг?
  • Какви са отношенията на децата в семейството – разбират ли се, карат ли се, тормозят ли се едно друго?
  • Има ли членове на семейството, които се държат по начин, който унижава и злепоставя останалите?
  • Как самите ние вкъщи се справяме с гнева или фрустрацията си?

Възможно е също така агресивното поведение на детето ни да е начин то да прикрие ниско самочувствие и негативна самооценка. Или пък да е опит да привлече вниманието на учителите, родителите или съучениците си. Друго обяснение (особено при по-малките деца) е, че детето  ни не успява да се постави на мястото на другото дете. Възможно е също така синът или дъщеря ни да са по-импулсивни или асертивни по рождение.

Затова е много важно да открием причината, която провокира подобно поведение у детето ни. Само така ще можем да вземем адекватни мерки.

2. Говорете с детето

Ключов момент е да поговорим спокойно с детето си, за да чуем неговата гледна точка и преживявания. За да може то да говори открито пред нас, е нужно да не го осъждаме или наказваме за нещата, които ни сподели, а да се опитаме да ги приемем с разбиране. Само така детето ни няма да заеме защитна позиция и ще е отворено да чуе нашите послания.

дете агресор лошо дете
Виковете и физическите наказания е вероятно да засилят агресивните действия на детето, вместо да ги стопират.

3. Насърчете емпатията

Възможно е детето ни да не си дава напълно сметка какво причинява на другите деца. Затова е важно да поговорим с него за чувствата, които другите изпитват в следствие на неговото отношение. При по-малките деца това може да звучи така: "Гого го боли, когато го удариш. Той е тъжен, плаче и се страхува. Спомняш ли си, когато миналата седмица ти беше тъжен? Спомняш ли си как плака и колко неприятно се чувстваше? Сега Гого се чувства по този начин."

Добра идея е да реферираме към личните преживявания на детето. При по-големи деца това може да изглежда така:

  • Случвало ли ти се е някога някой да те засрами пред другите? Какво се случи тогава? Как беше това за теб?
  • Случвало ли ти се е никой да не иска да говори с теб и да те избягва нарочно?
  • Чувствал/а ли се някога самотна, изключена, сякаш никой не те иска?

Поговорете как ли се чувства тормозеното дете, какво е да си на негово място, какво би се случило в бъдеще, ако продължи да се чувства така.

Например, ако тормозеното дете се чувства изоставено от всички, може би в бъдеще ще спре да общува с останалите, няма да има приятели, ще се затвори в себе си, ще се чувства сякаш никой не го иска и не го обича, че „не става“. Може би това ще му попречи да отиде в университет, да си намери нови приятели или да създаде семейство. Може би ще изпадне в депресия и ще му се струва, че няма смисъл да живее.

4. Подгответе детето как е удачно да се държи в социални ситуации

Често децата знаят какво е правилно „(например „Не трябва да вземам чуждите вещи без разрешение“), но не успяват да го приложат в реална ситуация. Затова е важно да ги подготвим как да реагират в реална ситуация като им дадем точни инструкции.

Пример: Когато играеш с останалите деца е важно да ги попиташ дали може да използваш вещите им. Може да им кажеш: „Мога ли да покарам колелото ти?“ Ако детето се съгласи, тогава може да караш колелото му, но ако не се съгласи – тогава пробвай нещо друго, което искаш да правиш – например да се включиш във футболния мач, който останалите  деца  играят.

За децата е много по-лесно да чуят какво точно трябва да направят, отколкото да им обясним какво да не правят.

деца дразнене училище помощ психолог
Когато някой ни дразни или ни е "странен", е важно просто да се отдалечим от него или да го игнорираме без да го обиждамe, удряме или измисляме прякори.

5. Помислете за значими последствия от поведението на детето

Особено, когато говорим за системен тормоз над другите, е добре да помислим за последствия, които да следват това поведение. Важно е тези последствия да са значими за детето и да не включват физическа или вербална агресия към детето (последното ще засили поривите за тормоз над съучениците).

Пример: Ако за дадено дете значимо последствие би било ограничава на времето, прекарано пред компютъра, то за друго това ще е спирането на шопинга за определен период.

Хубавото е последствията да имат давност в обозрим период от бъдещето – например стоп на видео игрите за 3 дни. Ако последствието трае твърде дълго, то ще загуби своята сила. Детето ще си каже: „Така и така няма да играя на компютъра цял месец, що да не дразня тоя смотания Гого…  и без тва е все тая!“

Последствията обаче не бива да са само негативни – нещо, което ние родителите често забравяме. Нужно е всяко позитивно действие от страна на детето да е последвано от реципрочно позитивно последствие.

Пример: Ако дъщеря ни се е извинила на своя съученичка за обидното съобщение в Инстаграм, е важно да го отбележим: „Гордея се с теб! Да се извиниш невинаги е лесно!“.

6. Потърсете помощ

Ако въпреки усилията и разговорите, тормозът над другите продължава, е добре да потърсим помощ от специалист. Възможно е детето ни да има определени проблеми, на които е важно да обърнем внимание.

Нека не забравяме обаче, че ако детето ни се държи агресивно към другите деца, това не означава, че е лош човек или че ще се превърне в престъпник. Означава единствено, че вероятно в този момент синът или дъщеря ни има особено голяма нужда от любов, търпение и специална подкрепа.

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: