Емоционална интелигентност на децата и тийнейджърите
Социално-емоционалните умения са сред основните фактори определящи чувството ни на удовлетвореност от живота и щастие (2,3).
Моята работа като детски психолог с децата и тинейджърите е силно фокусирана върху изграждането на социални и емоционални умения, както и т.нар. емоционална интелигентност. Социалните и емоционалните умения са ключови за всички нас, защото са силно свързани с чувството на лично щастие, удовлетворение и благополучие. (2, 3)
Научните изследвания недвусмислено показват, че социално-емоционалните умения и емоционалната интелигентност са основополагащи за училищния и академичния успех на учениците. На по-късен етап те са ключови и за кариерното развитие. (4)
Ето защо залогът е голям и ако имате притеснения за социалните или емоционалните умения на вашето дете, е препоръчително да се консултирате с детски психолог. Колкото по-рано започнете да работите върху проблема, толкова по-бързо и лесно детето ще се справи с него.
Защо социалните и емоционални умения са толкова важни?
Като детски психолог аз помагам на децата и тинейджърите да подобрят своите социални и емоционални умения, тоест:
- да разбират, управляват и контролират емоциите и поведението си;
- да създават позитивни отношения с околните;
- да създават и поддържат приятелства;
- да проявяват отговорност, когато взимат решения;
- да се ориентират в сложни и трудни ситуации;
- да поставят позитивни и смислени цели пред себе си.
Недобре развитите социално-емоционални умения водят до затруднения децата и тинейджърите да разбират и управляват емоциите си. Това предразполага към:
- прекомерна тревога (социална тревожност; генерализирана тревожност; натрапливости и др.);
- страх;
- гневни изблици;
- паника;
- депресия;
- деструктивно и самодеструктивно поведение;
- психосоматични прояви (например главоболие, замаяност, стомашни болки и неразположение, сърцебиене, задух) и др.
Липсата на добре развитата емоционална интелигентност води и до затруднения във взаимоотношенията като:
- невъзможност да се създават и поддържат приятелства;
- чести конфликти;
- самота и изолираност;
- многобройни и краткотрайни романтични връзки при тинейджърите;
- поддаване на негативни социални влияния и др.
Социално-емоционалните умения за свързани и с умението да се адаптираме към нова и променяща среда. Пропуските в тези умения се свързват с:
- негативна реакция към промяната;
- трудна адаптация към нова среда в училище;
- невъзможност за взимане на решение и поставяне на цели.
Да не забравяме!
Развиването на социално-емоционални умения е процес, който започва още в кърмаческа възраст и най-общо завършва в късното юношество. Разбира се, всеки възрастен продължава да развива и надгражда социално-емоционалните си умения, но се смята, че в периода след 16-годишна възраст мозъчните структури съзряват достатъчно, че да позволят по-добър контрол и управление на емоциите и поведението. За да се стигне до този по-фин контрол обаче, трябва да се извърви дълъг път, който започва от най-ранно детство. (1)
Социално-емоционалните умения и т.нар. емоционална интелигентност са умения, които децата и възрастните могат да развиват и надграждат през целия си живот. Това, че детето ни изпитва затруднения в тази област означава само, че то има нужда да надгради и развие своите умения днес, за да бъде успешен и блестящ възрастен утре.
Провеждам психологически консултации с деца, тийнейджъри и родители в град Варна или психологически консултации онлайн за цялата страна и чужбина.
Цитирани източници:
1. Голман, Д., 2011, Емоционалната интелигентност, изд. Изток-Запад
3. Di Fabio, A., Kenny, M. (2016). Promoting Well-Being: The Contribution of Emotional Inteligence.
4. Elias, M. J. (2006). The connection between academic and social-emotional learning. In M. J. Elias & H. Arnold (Eds.), The educator’s guide to emotional intelligence and academic achievement (pp. 4–14). Thousand Oaks, CA: Corwin Press.
