Отстояване на позиция – как изглежда и защо е важно да го правим?
В живота често ни се налага да отстояваме своята позиция или да се „борим за своето“. Никой обаче не ни учи как да го правим. Някои от нас бъркаме отстояването на себе си с агресивността – например казваме „Не“, но по неуважителен начин, повишаваме тон, отнасяме с пренебрежение към другите, отчитаме само своите нужди. Тоест, борейки се за правата си, нараняваме хората около нас. Други пък толкова силно се притесняваме от възможната конфронтация, че я избягваме на всяка цена – отстъпваме, когато някой иска нещо от нас; съгласяваме се с другите, макар и вътрешното ни усещане да е друго; пренебрегваме собствените си нужди в името на останалите.
Всъщност нито едно от тези 2 неща не са в полза за нас. Агресивното отстояване на позицията ни води до чести конфликти с приятели, партньор и колеги, предизвиква напрежение в отношенията и оттам – по-високи нива на стрес. Пасивното реагиране пък ни пречи да създадем здравословни взаимоотношения с другите, кара ни да живеем с постоянна неудовлетвореност и по този начин също повишава нивата ни на стрес.
Какво е решението? Всъщност нито агресивното отстояване на позиция, нито пасивното реагиране, имат полза за нас. Добрите новини са, че можем да отстояваме себе си без това да е в ущърб нито на околните, нито на нас самите. Това умение се нарича асертивност.
Какво е асертивна комуникация?
Асертивната комуникация е умението да отстояваш себе си, мнението си и правата си по твърд, но уважителен към другите начин. Асертивните хора изразяват мислите, чувствата и убежденията си директно, но в същото време с внимание към другите. Когато проявяваме асертивност сме нито груби, но нито и твърде отстъпчиви.Защо е важно да бъдем асертивни?
Ежедневно сме изправени пред ситуации, в които ние искаме едно, а другите – друго. Ако искаме да имаме пълноценни отношения, да се чувстваме добре на работа, колегите ни да ни уважават, вместо да се страхуват от нас или пък да ни пренебрегват, е нужно да умеем да заявяваме себе си.
Същото важи за децата и тийнейджърите. Асертивността ще им помогне да:
1. Не са тормозени в училище
Децата и тийнейджърите, които проявяват асертивност по-рядко стават жертва на училищен тормоз. Те имат уменията да прекратят подобни опити от съучениците си още в зародиш, като с това често печелят уважението им заради способността си спокойно и твърдо да отстояват себе си.2. Създават здравословни приятелства
Отстояването на позиция по асертивен начин е силно свързано с отстояването на личните ни емоционални граници. Когато децата и тийнейджърите умеят да поставят граница, те не позволяват другите да злоупотребяват с тях. Именно това умение е в основата на здравословните взаимоотношения, в които не потискаш другите, но и не пренебрегваш себе си.
Умението да отстояват позицията си им помага и за нещо друго – устояването на натиска на връстниците. Знаем, че постепенно с порастването за децата и тийнейджърите става все по-важно да се впишат в средата си. Това може да ги накара да се съгласяват да правят неща (бягане от час, лош успех, тютюнопушене, употреба на наркотици и др.), само и само, за да се харесат на приятелите си. Асертивността помага на децата и тийнейджърите да казват „Не“ на дейности, които не отговарят на личното им усещане и ценности.
3. Знаят как да комуникират нуждите си
Често удовлетворяването на потребностите ни е свързано с другите – например отговарянето на потребността ни от близост не зависи само от нас, но и от човека срещу нас. Ако не можем да споделям спокойно и открито от какво се нуждаем (във взаимоотношенията, в клас, в семейството), нашите нужди няма как да бъдат посрещнати. Това ни прави потиснати или пък гневни.
Когато учим децата да бъдат асертивни, ние насочваме вниманието им именно към това какво точно вярват, мислят и чувстват по отношение на дадена ситуация. Така те стават много по-свързани с автентичното си „Аз“, познават по-добре себе си и по-рядко изпадат в ситуации, в която не знаят какво искат.
4. Имат по-добра самооценка
Самооценката е силно свързана с познаването на себе си (нужди, ценности, убеждения, мисли, чувства) и уменията си. Асертивните деца и тийнейджъри познават по-добре потребностите си, вярванията, мислите и чувствата си, защото често се обръщат към тях, когато преценяват как да реагират. Също така, влизането в ситуации, в които те смело отстояват позицията си, ги прави много по-уверени в себе си.5. Намаляват нивата на стрес
Както казахме, когато потребностите ни са удовлетворени, когато знаем, че нищо страшно няма да стане, ако кажем какво не ни харесва, когато имаме взаимоотношения, базиращи се на взаимно уважение, когато живеем с убеждението, че сме способни да защитим себе си, тогава нивата ни на стрес намаляват по естествен начин, а животът ни става много по-удовлетворяващ.
Кой каза, че имам проблем с асертивността?
Как да разберем дали сме асертивни?
По-долу ще откриете някои от характеристиките на асертивните хора. Докато ги разглеждате помислете доколко се отнасят до вас самите.- Мога открито, спокойно и без да обиждам другите да споделям мнението или чувствата си;
- Мога без притеснение и внимателно да поискам от другите това, от което имам нужда;
- Мога да изразявам несъгласие по уважителен начин;
- Мога без притеснение и без да се налагам да споделям идеите си или да давам предложения;
- Мога да казвам „Не“ без да се чувствам виновен/виновна или да съм груб/а;
- Готов/а си да се застъпя за някой друг.
Сега ги разгледайте отново и помислете какво бихте искали да подобрите в своите умения. След това ги погледнете още веднъж и набележете какво вашето дете или тийнейджър има нужда да развие допълнително. Може да му/й покажете този кратък списък и да го обсъдите заедно.
От какво зависи доколко ще сме асертивни?
Ако се върнете назад във времето, ще откриете, че корените на вашия стил на общуване са залегнали в детството и юношеството ви. Възможно е например вашите родители да са насърчавали отстъпчивостта, защото са смятали, че това е добро възпитание: „Важно е да се съобразяваш с другите, а не да бъдеш невъзпитан егоист!“. И обратното – може би за родителите ви е било важно да умеете да се „борите за своето“ и да са насърчавали отстояването на себе си, макар и по агресивен начин: „Удари го като те дразни, няма да се оставяш да те мачкат!“.
Възможно е и да сте имали и авторитарен родител, който е пренебрегвал вашата позиция, изисквайки да се съобразявате с неговите правила („Не ми отговаряй, ще те плесна!“) и днес да ви е трудно да отстоявате себе си. Не е изключено и агресивното отстояване на позиция в семейството ви да ви е научило, че това е единствения начин да получиш това, което искаш.
От всички тези примери е видно, че стилът ни на комуникация заляга още в детството и юношеството и силно зависи от това какво нашите родители са насърчили у нас съзнателно или не. Затова, ако искаме да научим децата и тийнейджърите как да отстояват себе си, така, че да не отблъскват хората наоколо, но и да не пренебрегват своите нужди, то моментът да запретнем ръкави е точно сега. В следващата статия ще разгледаме различни начини, чрез които да помогнем на децата и тийнейджърите (а и на себе си) да работят върху своята асертивност.
А междувременно, ако синът или дъщеря ви се затруднява в комуникацията с връстниците си – свържете се с мен, ще се радвам да помогна!
Последвайте ме във Facebook:
Използвана литература:
- Hamidi, F. et.al. (2020). Effectiveness of Possitive Thinking Training on Self-Assertiveness of Teenage Girls. Women Health Bull., 2020; 7 (1)
- Teens Health Org. Assertiveness.
- Morin,A. (2020). How Assertiveness Improves Communication Skills. Very Well Family
- Being Assertive and Setting Boundaries. Kids Help Line Org.
Снимки: Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
