Как да поставим граници на тийнейджърите? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Как да поставим граници на тийнейджърите?

здравословни граници тийнеджър юноши родители психолог за тийнейджъри тинейджъри
Всички знаем, че поставянето на граници на децата една доста предизвикателна дейност, но в сравнение с поставянето на граници на тийнейджърите, изглежда като забавна игра… Имат ли нужда тийнейджърите от граници? Какви са здравословните граници за тийнейджъри и как да ги поставим? На тези и още въпроси ще намерите отговор в статията.

Имат ли нужда тийнейджърите от граници?

Юношеството е период, който изисква напълно нов подход в поставянето на граници. Тийнейджърите се борят за все повече автономност, но в същото време невинаги имат достатъчно умения и опит, за да се справят с нея. Като добавка на това е дълбокото им убеждение, че родителите им „Просто нищо не разбират!“, „Са виновни за всичките им нещастия“ и „Само се чудят как да ги тормозят!“. Разбира се, тези реплики са в кръга на шегата и отношенията с тийнейджърите невинаги са толкова драматични, но със сигурност има и такива моменти.
С навлизането в пубертета децата трупат все повече опит и умения. Това ги прави по-самостоятелни и по-осъзнати. Започват да могат да правят много неща без да се нуждаят от помощта ни – например да пазаруват сами дрехите си. Не само това – много често те дори не искат помощта ни (отново – пазаруването на дрехи). Тийнейджърите вече могат да разпределят по-умело джобните си, да си направят омлет за обяд и да се придвижват самостоятелно с градски и междуградски транспорт. Можем да бъдем спокойни, че тези и още много допълнителни дейности са напълно изпълними от порастващите деца.
Този по-богат, но в същото време ограничен опит, кара тийнейджърите да вярват, че могат да са напълно самостоятелни във всяко едно отношение. А това невинаги е така. Юношите все пак нямат критичната преценка на един възрастен или опита му. Те могат да са напълно подготвени за някои ситуации и напълно неподготвени за други. Могат да знаят как да си направят омлет, но да са в ступор, когато на партито им за рождения ден се появят 100 души, вместо 20.
Затова макар и да изглеждат на пръв поглед достатъчно самостоятелни, тийнейджърите все пак се нуждаят от поставянето на определени граници, които да осигурят психическото и физическото им здраве.
тийнейджъри правила граници психолог за тийнейджъри тинейджъри
Граници ли? Нямам нужда от никакви граници. Нашите само се чудят как да ме тормозят...

От какъв тип граници се нуждаят тийнейджърите?

Юношеството е деликатно време и за родителите. Обикновено, засилени от инерцията, можем да не забележим кога досега така добре работещите правила са вече напълно неподходящи. Очакването всички да вечеряме вкъщи в 19:00 часа може би вече няма да е реалистично. А опитът ни да наложим санкция за това, че синът ни или дъщеря ни иска да вечеря в стаята си, докато е онлайн с приятели, вероятно ще срещне силен отпор и негодуване.
По време на пубертета е нужно да ревизираме правилата, така че те да са съобразени с нарастващата независимост на тийнейджърите.  Важно е границите да са ясни и разбираеми, да са достатъчно гъвкави и да се променят с времето с развиването на тяхната самостоятелност.
Пример: Когато тийнейджърите са на 14, разумен час за прибиране след среща с приятели би бил 20:00 часа. Когато станат на 15, този час може да се промени на 21:00 и на 22:00, когато навършат 16 години.
По този начин постепенно юношите получават все по-голяма свобода, но по контролиран начин, така че да имат възможност да развиват умения да се справят с нея.

Как да поставим здравословни граници на тийнейджърите?             

Ето някои важни стъпки в поставянето на здравословни граници при тийнейджърите:
1. Обсъдете смисъла на границите
Първата важна стъпка е да коментираме с тийнейджърите смисъла на границите, които поставяме. Например, може да обсъдим защо бюджетът, който имат за седмицата, е точно тази сума.  Важно е да чуем тяхното мнение (но наистина да го чуем!) и ако те имат напълно разумни аргументи – да ги приемем и да адаптираме границите спрямо тях. Когато вземем предвид мнението на децата ни, те ще са много по-склонни да зачитат поставената граница.
2. Не влизайте в борба за власт
Пубертетът е времето, в което все по-често започваме да влизаме в спорове за всяко наложено правило - тийнейджърите ще се "джафкат" с нас за всяко правило (понякога само ей така - за спорта). Това може да измести фокуса на поставянето на граници. Тяхната основна цел е да възпитат самостоятелност, отговорност и да гарантират физическата и психическата безопасност на тийнейджърите. Целта на границите не е нашата дума да бъде наложена и съпротивата да бъде прекършена.
Затова от една страна е добра идея да избягваме споровете за всяко нещо (просто да ги игнорираме), но от друга – да „чуваме“ аргументите, ако те да валидни и да адаптираме правилата. В първия случай, вместо да натякваме на сина си да сложи мръсните си дрехи в коша за пране или да спорим с него защо това е нужно, просто можем да изчакаме, докато всичките му дрехи се изцапат и му се наложи да отиде на училище с мръсни или намачкани панталони. Това ще го организира по-добре от всяко мърморене от наша страна.
3. Наблегнете на естествените последствия
Казаното дотук ни отвежда до въпроса: „Какво да направя, когато тийнейджърите не уважават поставените граници?“  В тази възраст естествените последствия от тяхното поведение ги учат на ценни житейски уроци в най-голяма степен. Както в горния пример – вместо да взимаме телефона на сина си, защото не се съобразява с общото правило за събиране на дрехите за пране, може просто да изчакаме търпеливо „урокът да дойде от живота“. Това много по-силно би развило у него желаното умение, отколкото взимането на телефона му.
Често в такива ситуации ни се иска „да спасим“ изпадналите в беда юноши – например да изперем дрехите им, за да не се излагат в училище. Но по този начин възпрепятстваме развиването на отговорност у тях. Затова, ако дъщеря ни изхарчи всичките си джобни в понеделник, е важно да не й даваме допълнително пари (колкото и да ни е гузно, че го правим) – иначе няма да се научи как да разпределя бюджета си отговорно.  
4. Отнемане на привилегии и печелене на привилегии
Естествените последствия невинаги са подходящи за всяка ситуация. Например, дъщеря ни е влошила значително успеха си. Естественото последствие в случая - ниския успех в дипломата ще й попречи да кандидатства на желаните места - не е нещо, до което ни се иска да стигаме. Тогава можем да внесем друг тип последствия - отнемането или печеленето на привилегии. Отнемането на привилегии представлява лишаването на юношите от нещо, което досега им е било позволено - например да се прибират в 22:00 часа.
Важно при привилегиите е те да могат да бъдат спечелени обратно при промяна в поведението на сина ни или дъщеря ни.
Пример: Дъщеря ни трябва да се прибира в 19:00 часа (загуба на привилегия), докато не повиши успеха си с една единица (печелене на привилегията обратно).
Обаче има уловка - нужно е да внимаваме при поставянето на условията за печелене на привилегия - нека те да са постижими, за да мотивират, вместо да демотивират. В примера по-горе повишаването на успеха с една единица е реалистично условие, докато повишаването на успеха с три единици преди привилегията да бъде спечелена обратно, вероятно ще доведе до отчаяние и тийнейджърите ще се откажат от борбата.
Разбира се, в никакъв случай не е необходимо да използваме привилегиите само в посока "отнемане". Ако наблюдаваме положителни тенденции в поведението на сина или дъщеря си, може директно да ги стимулираме още повече с даването на нова привилегия.
учене поведение психолог тийнейджъри тинейджъри успех онлайн Варна
Не, колкото и да сте изненадани, това не е реалистична картина за един деветокласник...
5. Изпращайте еднакви послания, бъдете последователни
И последната много важна стъпка при установяването на здравословни граници при тийнейджърите е нашата последователност. Те няма да уважават поставените граници, ако веднъж прибирането в полунощ се смята за нарушаване на правилата, а следващия път – не. Или ако майка им откаже да увеличи джобните, но баща им го направи.
Затова е важно да се съгласим с другия родител какви са границите, които искаме да поставим и какви са последствията от незачитането им. А след това да обсъждаме дали е дошъл момента за адаптирането им (например правилото „Без преспиване у приятели“ да се промени). Това важи независимо дали живеем с другия родител или сме разделени.

Финални думи

Юношеството изисква от родителите да приемат тъжния факт, че детето им пораства и все по-малко има нужда от тях. От една страна е важно да осъзнаем, че детето ни е много по-самостоятелно от преди и да уважим това като адаптираме поставените в миналото граници. От друга страна нека привидната автономност на тийнейджърите да не ни заблуждава и да не абдикираме от отговорността, че сме техни родители и именно ние трябва да ги научим как да управляват нарастващата си свобода и как да бъдат отговорни към себе си и другите.
Надявам се, че тази статия е била полезна. Ако имате нужда от подкрепа във връзка с поведението на вашето дете, свържете се с мен – ще се радвам да помогна!
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: