Как да поставим граници на тийнейджърите?
Всички знаем, че поставянето на граници на децата една доста предизвикателна дейност, но в сравнение с поставянето на граници на тийнейджърите, изглежда като забавна игра… Имат ли нужда тийнейджърите от граници? Какви са здравословните граници за тийнейджъри и как да ги поставим? На тези и още въпроси ще намерите отговор в статията.
Имат ли нужда тийнейджърите от граници?
Юношеството е период, който изисква напълно нов подход в поставянето на граници. Тийнейджърите се борят за все повече автономност, но в същото време невинаги имат достатъчно умения и опит, за да се справят с нея. Като добавка на това е дълбокото им убеждение, че родителите им „Просто нищо не разбират!“, „Са виновни за всичките им нещастия“ и „Само се чудят как да ги тормозят!“. Разбира се, тези реплики са в кръга на шегата и отношенията с тийнейджърите невинаги са толкова драматични, но със сигурност има и такива моменти.
С навлизането в пубертета децата трупат все повече опит и умения. Това ги прави по-самостоятелни и по-осъзнати. Започват да могат да правят много неща без да се нуждаят от помощта ни – например да пазаруват сами дрехите си. Не само това – много често те дори не искат помощта ни (отново – пазаруването на дрехи). Тийнейджърите вече могат да разпределят по-умело джобните си, да си направят омлет за обяд и да се придвижват самостоятелно с градски и междуградски транспорт. Можем да бъдем спокойни, че тези и още много допълнителни дейности са напълно изпълними от порастващите деца.
Този по-богат, но в същото време ограничен опит, кара тийнейджърите да вярват, че могат да са напълно самостоятелни във всяко едно отношение. А това невинаги е така. Юношите все пак нямат критичната преценка на един възрастен или опита му. Те могат да са напълно подготвени за някои ситуации и напълно неподготвени за други. Могат да знаят как да си направят омлет, но да са в ступор, когато на партито им за рождения ден се появят 100 души, вместо 20.
Затова макар и да изглеждат на пръв поглед достатъчно самостоятелни, тийнейджърите все пак се нуждаят от поставянето на определени граници, които да осигурят психическото и физическото им здраве.
Граници ли? Нямам нужда от никакви граници. Нашите само се чудят как да ме тормозят...
От какъв тип граници се нуждаят тийнейджърите?
Юношеството е деликатно време и за родителите. Обикновено, засилени от инерцията, можем да не забележим кога досега така добре работещите правила са вече напълно неподходящи. Очакването всички да вечеряме вкъщи в 19:00 часа може би вече няма да е реалистично. А опитът ни да наложим санкция за това, че синът ни или дъщеря ни иска да вечеря в стаята си, докато е онлайн с приятели, вероятно ще срещне силен отпор и негодуване.
По време на пубертета е нужно да ревизираме правилата, така че те да са съобразени с нарастващата независимост на тийнейджърите. Важно е границите да са ясни и разбираеми, да са достатъчно гъвкави и да се променят с времето с развиването на тяхната самостоятелност.
Пример: Когато тийнейджърите са на 14, разумен час за прибиране след среща с приятели би бил 20:00 часа. Когато станат на 15, този час може да се промени на 21:00 и на 22:00, когато навършат 16 години.
По този начин постепенно юношите получават все по-голяма свобода, но по контролиран начин, така че да имат възможност да развиват умения да се справят с нея.
Как да поставим здравословни граници на тийнейджърите?
Ето някои важни стъпки в поставянето на здравословни граници при тийнейджърите:1. Обсъдете смисъла на границите
Първата важна стъпка е да коментираме с тийнейджърите смисъла на границите, които поставяме. Например, може да обсъдим защо бюджетът, който имат за седмицата, е точно тази сума. Важно е да чуем тяхното мнение (но наистина да го чуем!) и ако те имат напълно разумни аргументи – да ги приемем и да адаптираме границите спрямо тях. Когато вземем предвид мнението на децата ни, те ще са много по-склонни да зачитат поставената граница.2. Не влизайте в борба за власт
Пубертетът е времето, в което все по-често започваме да влизаме в спорове за всяко наложено правило - тийнейджърите ще се "джафкат" с нас за всяко правило (понякога само ей така - за спорта). Това може да измести фокуса на поставянето на граници. Тяхната основна цел е да възпитат самостоятелност, отговорност и да гарантират физическата и психическата безопасност на тийнейджърите. Целта на границите не е нашата дума да бъде наложена и съпротивата да бъде прекършена.
Затова от една страна е добра идея да избягваме споровете за всяко нещо (просто да ги игнорираме), но от друга – да „чуваме“ аргументите, ако те да валидни и да адаптираме правилата. В първия случай, вместо да натякваме на сина си да сложи мръсните си дрехи в коша за пране или да спорим с него защо това е нужно, просто можем да изчакаме, докато всичките му дрехи се изцапат и му се наложи да отиде на училище с мръсни или намачкани панталони. Това ще го организира по-добре от всяко мърморене от наша страна.
3. Наблегнете на естествените последствия
Казаното дотук ни отвежда до въпроса: „Какво да направя, когато тийнейджърите не уважават поставените граници?“ В тази възраст естествените последствия от тяхното поведение ги учат на ценни житейски уроци в най-голяма степен. Както в горния пример – вместо да взимаме телефона на сина си, защото не се съобразява с общото правило за събиране на дрехите за пране, може просто да изчакаме търпеливо „урокът да дойде от живота“. Това много по-силно би развило у него желаното умение, отколкото взимането на телефона му.
Често в такива ситуации ни се иска „да спасим“ изпадналите в беда юноши – например да изперем дрехите им, за да не се излагат в училище. Но по този начин възпрепятстваме развиването на отговорност у тях. Затова, ако дъщеря ни изхарчи всичките си джобни в понеделник, е важно да не й даваме допълнително пари (колкото и да ни е гузно, че го правим) – иначе няма да се научи как да разпределя бюджета си отговорно.
4. Отнемане на привилегии и печелене на привилегии
Естествените последствия невинаги са подходящи за всяка ситуация. Например, дъщеря ни е влошила значително успеха си. Естественото последствие в случая - ниския успех в дипломата ще й попречи да кандидатства на желаните места - не е нещо, до което ни се иска да стигаме. Тогава можем да внесем друг тип последствия - отнемането или печеленето на привилегии. Отнемането на привилегии представлява лишаването на юношите от нещо, което досега им е било позволено - например да се прибират в 22:00 часа.
Важно при привилегиите е те да могат да бъдат спечелени обратно при промяна в поведението на сина ни или дъщеря ни.
Пример: Дъщеря ни трябва да се прибира в 19:00 часа (загуба на привилегия), докато не повиши успеха си с една единица (печелене на привилегията обратно).
Обаче има уловка - нужно е да внимаваме при поставянето на условията за печелене на привилегия - нека те да са постижими, за да мотивират, вместо да демотивират. В примера по-горе повишаването на успеха с една единица е реалистично условие, докато повишаването на успеха с три единици преди привилегията да бъде спечелена обратно, вероятно ще доведе до отчаяние и тийнейджърите ще се откажат от борбата.
Разбира се, в никакъв случай не е необходимо да използваме привилегиите само в посока "отнемане". Ако наблюдаваме положителни тенденции в поведението на сина или дъщеря си, може директно да ги стимулираме още повече с даването на нова привилегия.
Не, колкото и да сте изненадани, това не е реалистична картина за един деветокласник...
5. Изпращайте еднакви послания, бъдете последователни
И последната много важна стъпка при установяването на здравословни граници при тийнейджърите е нашата последователност. Те няма да уважават поставените граници, ако веднъж прибирането в полунощ се смята за нарушаване на правилата, а следващия път – не. Или ако майка им откаже да увеличи джобните, но баща им го направи.
Затова е важно да се съгласим с другия родител какви са границите, които искаме да поставим и какви са последствията от незачитането им. А след това да обсъждаме дали е дошъл момента за адаптирането им (например правилото „Без преспиване у приятели“ да се промени). Това важи независимо дали живеем с другия родител или сме разделени.
Финални думи
Юношеството изисква от родителите да приемат тъжния факт, че детето им пораства и все по-малко има нужда от тях. От една страна е важно да осъзнаем, че детето ни е много по-самостоятелно от преди и да уважим това като адаптираме поставените в миналото граници. От друга страна нека привидната автономност на тийнейджърите да не ни заблуждава и да не абдикираме от отговорността, че сме техни родители и именно ние трябва да ги научим как да управляват нарастващата си свобода и как да бъдат отговорни към себе си и другите.
Надявам се, че тази статия е била полезна. Ако имате нужда от подкрепа във връзка с поведението на вашето дете, свържете се с мен – ще се радвам да помогна!
Използвана литература:
- Middle Earth (2014).Appropriate Consequences for a Teen’s Bad Behavior
- Morin, A. (2021). Teen Discipline: Strategies and Challenges. VeryWellFamily
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
