6 техники, с които да въоръжим детето срещу тормоз в училище - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

6 техники, с които да въоръжим детето срещу тормоз в училище

тормоз в училище техники за справяне психолог за тийнейджъри детски психолог

Безпомощност – това може би е най-точната дума, която да опише състоянието на един родител, който вижда, че детето му има проблеми с връстниците и не знае как да му помогне. Това усещане е особено силно, когато се касае за училищен тормоз. Но  няма как да прекарваме работния си ден в училище, за да предпазим детето си от злонамерени съученици. Няма как да разрешаваме споровете вместо него или да му суфлираме тихо какво точно да каже. Всъщност това би навредило повече, отколкото да помогне. Тогава какво можем да направим?

Една от успешните стратегии, с които да подпомогнем детето си, е да го подготвим предварително как да действа в случай на тормоз в училище. И ако вие самите се чудите какъв е правилният подход при училищен тормоз – в тази статия ще намерите 6 специално подбрани и доказано успешни стратегии, които да обсъдите с децата и тийнейджърите вкъщи.

1. Споделяне с възрастен, на когото детето има доверие

Първата и много важна стъпка е да предупредим детето, че е възможно в училище някой да започне да се отнася зле с него и да му разкажем какво представлява училищния тормоз. Ключов момент е да обясним, че в случай на тормоз в училище е важно той или тя да сподели с възрастен, на когото има доверие – това може да е сме ние - родителите, но и учител, класния ръководител, училищния психолог, педагогическия съветник, треньора по волейбол. Възрастните  са тези, чиято роля е да защитават и предпазват децата, затова е важно да са наясно със ситуацията, за да се притекат на помощ и да вземат необходимите мерки.  

Ако тормозът е онлайн, нека детето да запази съобщенията и да ни сподели за тях. Добре е да ги съхраним, защото може да се наложи да ги покажем на някой в случай, че ситуацията ескалира.

2. Игнориране и напускане на ситуацията

Една от успешните техники, които децата и тийнейджърите могат да използват, е да игнорират човекът, който ги тормози. Неговата цел е да провокира реакция. Колкото повече влизаме в тона му, толкова повече подхранваме поривите му за тормоз. Отвръщането с обиди и заплахи не само, че е нещо, което побойникът очаква и желае да постигне, но и е начин конфликтът бързо да ескалира.

Това, което често обезврежда тормоза, е пълната липса на реакция. Детето може да се направи, че не е чуло подмятанията и подигравките или пък, че изобщо не го интересуват. По този начин е възможно скоро враждебният връстник да загуби интерес към жертвата си

училищен тормоз стратегии за справяне психолог за тийнейджъри детски психолог
Не те чувам! В момента водя доста по-интересен разговор от твоите подвиквания...

3. Използване на хумор

Друго нещо, което в повечето пъти напълно обезврежда противника, е използването на хумор.  И понеже невинаги в напрегната ситуация ще ни дойде наум някаква шега, можем да се подготвим предварително като репетираме вкъщи няколко различни шеги, които да елиминират злостните коментари.

Например, ако някой се подиграва на дъщеря ни за очилата й, тя просто може да каже: „Човек, очилата ми са тотални лупи! Гледай колко големи ми правят очите!“ или „Ама верно съм голям зубър! Знаеш ли колко книги прочетох през лятната ваканция!“.

Сами виждате, че подобен отговор напълно обезсмисля подигравките. Дори и детето да не смята, че наистина е зубър или обидните коментари все така да го нараняват, подобни шеги ще накарат тормозещият да изгуби интерес към жертвата си.

Естествено, важно е да коментираме вкъщи, че шеги по отношение на този, който тормози детето или тийнейджъра, са неподходящи (колкото и да ни се иска да му натрием носа), защото вероятно ще предизвикат агресивна реакция от неговата страна.

тормоз в училище справяне детски психолог психолог за тийнейджъри
Ама супер си права! Тотален зубър съм! Даже снощи спах в библиотеката!

4. Асертивно отстояване на позиция

Асертивността е свързана с това да отстояваме твърдо своята позиция, но без да бъдем груби или неуважителни към другите. Асертивността е много полезно качество, което понякога „доброто възпитание“ ни пречи да развием. Така че е прекрасна идея да насърчаваме асертивното поведение у децата и тийнейджърите в случаите, в които то е подходящо.

Понякога училищният тормоз може да изисква асертивна реакция от децата и тийнейджърите. Хубаво е да изрепетираме предварително вкъщи различни фрази с тях, които по-късно те могат да използват.

 Например: „Ако обичаш, би ли престанал да ми говориш по този начин!“  или „Ще те помоля да спреш!“.

Нужно е тези фрази да бъдат казани със спокоен и уверен тон, високо и ясно. Когато ги изговорим на висок глас, това ще привлече вниманието на околните към ситуацията и вероятно ще накара побойника да се чувства неудобно и да си тръгне. Но е изключително важно да не крещим (освен, ако не сме нападнати физически), защото ще издадем притеснението си и така ще подхраним бъдещи набези.

5. Демонстриране на самоувереност чрез езика на тялото

Незаменима част от асертивната реакция е излъчването на самоувереност. Често дори не е толкова важно какво точно ще кажем, колкото по какъв начин ще го кажем.

Ясно е обаче, че в подобна ситуация последното нещо, което бихме чувствали, е увереност. Но добрата новина е, че увереността може да се имитира. А още по-добрата новина е, че колкото повече имитираме увереност, толкова повече придобиваме увереност.

Когато се изправим срещу този, който ни тормози, е важно да го гледаме в очите, вместо да забием поглед в земята. Нужно е позата на тялото ни да е изправена, а брадичката повдигната нагоре. Ръце, поставени на кръста, демонстрират самоувереност и изпращат сигнал на околните, че се чувстваме силни и стабилни в тази ситуация. Гласът трябва да е ясен, силен, но да не се крещи. Тонът – спокоен. Желателно е да се усмихваме - така показваме, че последното нещо, което чувстваме в момента, е уплаха: никой не се усмихва, когато се страхува, нали?

Всички тези невербални сигнали изпращат послание, че не се чувстваме заплашени (нещо, което тормозещият цели) и че сме уверен и равностоен противник. Тормозещите обикновено обичат да набелязват по-слаби жертви, така че един самоуверен човек е неподходяща мишена.

Но позата на тялото не изпраща сигнали само към човека срещу нас, но и към собствения ни мозък. Изследванията показват, че позициите на тялото, демонстриращи увереност, карат мозъкът ни да синтезира хормони, които действително ни карат да се чувстваме по-уверени!

Затова репетирайте всичко това пред огледалото вкъщи заедно с вашето дете. Колкото повече реакциите и репликите му са заучени, толкова ще му е по-лесно да ги приложи в реалността.

училен тормоз детски психолог психолог за тийнейджъри
Виж, нещата, които казваш наистина нямат никакво значение за мен. По-добре да спреш.

6. Намиране на съюзници

Тормозещите обикновено обичат да нападат самотните и беззащитни жертви. Затова намирането на съюзници е изключително важно, за да могат набезите да спрат. За съжаление много деца и тийнейджъри се притесняват, че те самите ще станат обект на тормоз, ако защитят някой, който е тормозен. Нерядко те се присъединяват към тормозещия само и само, за да са сигурни, че той или тя няма да се обърне срещу тях в даден момент.

Но, когато някой се намеси в ситуация на училищен тормоз и каже: „Ей, не му говори така!“, това често обезоръжава тормозещия. Затова е добра идея да насърчим детето си да поговори със своите приятели и да ги помоли да се застъпят за него, като обещае също да се застъпи за тях. Важно е да го похвалим, ако той или тя са защитили свои тормозени съученици. Шансът те да се застъпят за детето ни, ако то самото стане жертва на тормоз, е огромен.

тормоз в училище как да се защитим детски психолог психолог за тийнейджъри
Тези май не стават за тормозене...

Надявам се този кратък списък да е полезен за вас и детето ви. Не забравяйте, че ако ситуациите ескалират и започнат да заплашват физическото здраве на детето, е важно да се обърнете към директора, класния ръководител, училищния психолог, а в някои случаи към детска педагогическа стая или полицията. А ако детето ви е жертва на училищен тормоз и има нужда от психологическа подкрепа – свържете се с мен, ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: