Как да помогнем на тийнейджърите да отстояват личните си граници? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Как да помогнем на тийнейджърите да отстояват личните си граници?

oнлаjн тормоз емоционални граници психолог Варна тийнейджъри тинейджъри

Отстояването на личните граници е постоянен процес и поне веднъж на ден се изправяме пред ситуация, в която трябва да поставим граница. Oтстояването на емоционалните граници никога не е лесно, но пък залогът – личното ни щастие – е твърде голям, за да се откажем. Затова е и толкова важно да научим децата и тийнейджърите да уважават и отстояват своите лични граници.Това ще им помогне да имат пълноценни взаимоотношения както сега, така и в бъдеще.

В тази статия ще откриете няколко идеи как да помогнете на тийнейджърите да поставят граница.

1. Обсъдете какво са емоционалните граници и как могат да бъдат нарушени

Първата най-важна стъпка е да запознаем тийнейджърите с понятието „лични граници“ – всичко това може да е напълно ново за тях. Важно е да използваме примери, чрез които да онагледим в кои случаи границите могат да бъдат нарушени. Може да заимствате примерите директно от статията „Какво трябва да знаят тийнейджърите за личните емоционални граници?“ След това обсъдете дали са изпадали в сходни ситуации.

2. Бъдете ролеви модел

Децата много повече учат от това, което им показваме, отколкото от това, което им казваме. Затова е важно самите ние да поставяме граници в живота си. Възможно е да е необходимо да поставим граница на партньора си, на шефа си, на приятел/ка, дори на майка си. Това вероятно ще е безкрайно некомфортно за нас. Но залогът – щастието на децата ни- е твърде голям и е важно да го направим.

3. Проявявайте уважение към границите на тийнейджърите

Ако личните емоционални граници на тийнейджърите са редовно нарушавани вкъщи, то може да сме сигурни, че младежите няма да успяват да ги отстояват и извън дома. Затова е важно да си дадем сметка за ситуациите, в които самите ние прекрачваме личните им граници – дали когато надзъртаме в чата на сина си или пък в дамската чанта на дъщеря си; дали когато избираме дрехите им или пък ги записваме на курс без да ги попитаме предварително дали желаят да го посещават. Макар и на пръв поглед тези примери да изглеждат като незначителни случки, те  учат децата, че е „нормално“ някой да нарушава личните им граници – да им казва как да изглеждат, да решава кое е важно за тях без личното им участие, да избира приятелите им…

4. Да поставим реалистични очаквания

Важно е изговорим с тийнейджърите, че вероятността поставянето на граници да е супер лесна задача и някой приятел да им да каже: „О, да, каква добра идея – повече няма да ти искам пари назаем без да ги връщам!“  ….. е малка. Възможно е отказът да дава пари назаем ще бъде посрещнат с реплики като: „Ама каква си пинтия!“ или пък „Е, ти за едни 20 лева ли си?“ или „И какво – поставяш парите пред приятелството ни?!“ .

Затова е добра идея да начертаем различни сценарии със сина или дъщеря си, които да ги подготвят за подобен разговор. Една от ефективните стратегии е например синът или дъщеря ни да сподели защо прекрачването на тази граница предизвиква дискомфорт и да помоли отсрещната страна да уважи това. Най-добрият начин да направи това е чрез "Аз послание" ("Аз се чувствам.... (емоция) от ......(описание на действието на другия)). Така в по-малка степен ще провокира защитна реакция от човека отсреща.

„Аз се чувствам излъгана, когато взимаш пари назаем от мен и не ги връщаш. Чувствам се сякаш честността между нас не е достатъчно важна за теб. Моля те да уважиш това и да не искаш повече пари назаем от мен“.

Разбира се, в много от случаите е възможно отсрещната страна дори да не подозира, че прекрачва дадена граница. Това е така, защото личните емоционални граници са различни за всички хора и докато ние не кажем, че нещо ни е неприятно, хората до нас няма да го разберат. Затова е важно да насърчим тийнейджърите да споделят как ги кара да се чувстват от прекрачването на тази граница и защо тя е важна за тях. Вероятно голяма част от приятелите, учителите, близките им ще уважат това. А ако не го направят, то в такъв случай може би взаимоотношенията им са нездравословни и няма смисъл да продължават.

Няколко капана

лични граници онлайн психолог за тийнейджъри тинейджъри детски психолог Варна

Съществуват няколко уловки при поставянето на лични граници, които е важно да обсъдим с тийнейджърите.

Капан 1 – „Границите на всички са еднакви“

Първият капан е, че поставянето на граници не означава да изключим всички от живота си. Понякога хората дори не знаят, че са нарушили някоя граница и това не е повод да спрем да им вдигаме телефона. Важно е да поговорим с тийнейджърите, че е тяхна отговорността да дадат сигнал, когато нещо или някой прекрачва личните им граници.

Капан 2 – „Другите четат мислите ми“

Вторият капан е свързан с очакването, че другите ще знаят как се чувстваме и какво искаме. Както беше споменато по-горе, често обкръжаващите ни дори не забелязват, че са престъпили някоя граница, защото личните граници са различни за всички. Затова е важно проактивно и ненападателно да споделим как се чувстваме и какво точно искаме. Няма как другите го знаят, ако не им го кажем.

Капан 3 – „Да поставя граница означава да съм груб/а“

Третият капан е убеждението, че поставянето на граници трябва да е агресивно. Да поставим граници не означава, че трябва да крещим, да обиждаме или да удряме човека срещу нас. Означава, че по категоричен, но внимателен начин, трябва да кажем какво е некомфортно за нас, да откажем или да помолим другия да спре. Разбира се, ако ситуацията изисква да се защитим физически или да си тръгнем – то тогава е важно да го направим.

Поставянето на лични граници е част от нормалните здравословни взаимоотношения и е неизбежно, ако искаме да имаме пълноценни връзки с другите. Това е един непрекъснат двустранен процес. В този ред на мисли е необходимо да не забравяме (и да напомним на тийнейджърите), че както е важно другите да уважават нашите лични граници, е важно ние да уважаваме техните. Сърденето, поставянето на ултиматуми, говоренето вместо другия, незачитането на чувствата му са неща, които е нужно и ние, и тийнейджърите да не правим.

А ако вашият тийнейджър има нужда от подкрепа по отношение на личните си емоционални граници, свържете се с мен - ще се радвам да помогна!

Последвайте ме във Facebook:
Снимки: Pixabay, Pexels
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: