Какъв характер развива начинът на възпитание? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Какъв характер развива начинът на възпитание?

Наскоро говорихме за това, че можем да управляваме поведението на децата и тийнейджърите с 3 основни подхода: наказание, похвала или насърчение. Всеки от тях обаче изпраща различни послания към тях и развива различни умения. Продължете да четете и ще разберете какви умения и нагласи стимулираме у децата, когато ги наказваме, хвалим или насърчаваме.

Често, за да стимулираме децата, използваме похвала: „Браво, много добър спортист си!“, а за да ги стопираме от неприемливо поведение използваме наказание: „Край на телевизията за 1 месец!“. Между тях обаче има трети вариант и това е насърчаването: „Продължавай да опитваш. Сигурен съм, че ще намериш начин да се справиш по-добре!“

Какви са основните разлики между похвалата, наказанието и насърчаването?

Ето как да ги различим:

Похвалата одобрява

Когато хвалим детето, ние „одобряваме“ това, което то е направило. Това обаче може да насърчи чувствителността му към одобрението на околните. Последното е особено възможно, ако хвалим детето за личностните му качества („Много си умен“, „Много си красива“), вместо за усилията, които е положило: „Много се упражнява в правописа и това си пролича от оценката ти на контролното. Браво!“ или „Много добре си подбрала цветовете на дрехите си“. И в двата примера акцентът е върху действията/усилията, а не върху личностните качества „умен“ и „красив“. Но, обърнете внимание, че и в двата примера всяка похвала представлява одобрение на действията/качествата на детето.

Наказанието забранява

Когато наказваме, то е защото децата или тийнейджърите са направили
„забранено“ действие. Наказанието е свързано с негативни преживявания за тях (а и за родителите). В повечето случаи наказанията акцентират не върху причините защо нещо да не се прави (например защото е опасно), а върху негативната емоция за детето – „Ще те накажа!“.

Тук обаче има един много фин нюанс. Наказанието е нещо различно от последствията за дадено поведение. Наказанието винаги включва страх у детето/тийнейджъра („Ще ми крещят вкъщи“) и гняв от страна на родителя („Изпуснах си нервите и го ударих“). Когато използваме последствия за дадено поведение обаче, ние предварително сме определили какво ще последва, ако детето или тийнейджъра направи определено нещо.

Пример за разлика между последствия и наказания

Ще дам пример с моя почти 4-годишен син, който обича да се събува бос: „Ако се събуеш бос на площадката, ще се приберем вкъщи. (последствие) Чорапите ти ще се намокрят и краката ти ще замръзнат (обяснение за причината). От теб зависи колко ще останем на площадката. Ако си с обувки, ще останем по-дълго. Ако се събуеш, ще се наложи да си тръгнем. (избор на детето и отговорност за решенията му).

В примера детето предварително знае за последствието от даден избор. Разбира се, всички тези обяснения може да са твърде абстрактни за неговата възраст и да не му попречат да се събуе. Тогава последствието (прибирането) трябва да се случи задължително.

Всичко това би могло лесно да се превърне в наказание, ако предварително не сме известили детето за възможните последствия, ако викаме и го прибираме към вкъщи с резки и груби движения.

Възпитанието чрез ясни последствия работи много добре при по-малки деца (между 2 и 6-годишна възраст), защото те все още не могат да разсъждават самостоятелно над изборите си или пък да взимат информирани решения.

Насърчаването стимулира

Насърчаването се различава от похвалата по това, че вместо да одобрява или отхвърля дадено решение на децата и тийнейджърите, а ги насърчава да опитат и сами да направят изводи.

Пример:

Георги се е държал лошо в училище. Вместо да го накажем или да определим негативно последствие, го питаме: „Какво ще направиш, за да подобриш поведението си в училище?“.  Той може да има някои много неработещи идеи (от наша гледна точка), но вместо да оценяваме идеите му като добра или лоша, ние просто го насърчаваме да опита: „Добре, щом мислиш, че да стоиш по цял ден на чина си без да ставаш, ще ти помогне да се държиш по-добре, опитай. Надявам се наистина да проработи“. Вероятността Георги да успее да стои цял ден на чина си мирно без да става е минимална и шансът това решение да проработи е малък. Но именно в това е най-силния плюс от насърчаването. След като планът на Георги не проработи, е важно ние отново да попитаме: „Изглежда, че това не проработи. Какви други идеи имаш?“. Тогава Георги може да се сети, че може би е добре да се премести да стои до друго дете, защото Сашко го закача твърде много“. Нужно е ние единствено да го насърчим: „Супер! Стискам палци да се получи!“.

При насърчаването децата и тийнейджърите носят отговорност за решенията и наистина се учат от собствения опит. Това развива ценни умения у него. В същото време, когато идеите как да постъпи идват от него, той или тя ще е много по-склонен/склонна наистина да ги изпробва. По мои впечатления подобен подход успешно може да се прилага след 5-6 годишна възраст, но нищо не пречи да се опита и по-рано.

Всеки от тези 3 подхода развива различни личностни умения и нагласи у децата и тийнейджърите. Нека видим какви.

 

3 личностни профила, според възпитателния ни подход

Като какви биха пораснали децата и тийнейджърите в зависимост от това дали ги насърчаваме, хвалим или наказваме?

Наказание: Най-важно е да не сбъркам

Когато използваме наказание, учим децата и тийнейджърите, че да сбъркаш (защото неприемливото поведение е вид „сбъркване“) е нещо лошо и след него следва нещо страшно. Това ги прави неуверени в себе си и ги кара да избягват по всякакъв начин възможността за грешка. За съжаление този страх им пречи да експериментират, да изразяват мнението си или да отстояват позицията си. Вероятно биха се стремили да поемат по утъпкани кариерни пътеки, а в личния си живот ще се притесняват да бъдат себе си, за да не сбъркат.

Хвалене: Най-важно е ти да мислиш хубави неща за мен

При хваленето учим децата и тийнейджърите да се стремят към нашето одобрение. По-късно то се пренася към одобрението на другите хора. Това ги прави много чувствителни към чуждото мнение, като отново ги кара да се страхуват да грешат. Децата, свикнали да търсят одобрение, се превръщат във възрастни, които имат нужда да следват ясна структура и указания, притесняват се да отстояват позицията пред шефа или пред колегите си. Търсейки одобрение, те биха се старали да бъдат най-красиви, най-умни, най-забавни, най-добре справящи се, което може да бъде изключително уморително.

Насърчаване: Най-важно е какво мисля аз

При насърчаването ние стимулираме децата да мислят самостоятелно и да търсят онова, което ще проработи най-добре за тях самите. Това невинаги са най-очевидните или общоприети решения или поведения. Но по този начин подпомагаме изграждането на индивидуалност у децата и тийнейджърите, като ги учим да не зависят толкова много от мнението на останалите, колкото от собствената си преценка. По този начин децата и тийнейджърите порастват като психологически устойчиви възрастни, които знаят, че пред каквато и трудна ситуация да се изправят, справянето с нея зависи от тях самите, а опитът им показва, че имат необходимия капацитет да се справят. Това са хора, които умеят да казват „Не“ и „Спри“, когато някой започне да нарушава личните им граници. Те са готови да признават грешките си, като ги използват като източник на безценно знание какво трябва да променят, за да бъдат по-успешни следващия път.

В заключение на всичко това е важно да кажем, че невинаги можем да използваме само един възпитателен подход. Но това, което трябва да ни води във всички случаи е уважението към детската личност – ако нещо унижава детето, то това означава, че подходът ни не е подходящ. Ако решим да използваме похвала, е хубаво да се опитваме да хвалим детето за действията му, а не за личността му. Ако прибягваме до последствия, е добре да се уверим, че те не се превръщат в наказания. Дори понякога да сбъркаме (а то неминуемо ще се случи), щом показваме уважение и любов към детето, никоя грешка няма да е толкова фатална.

В следващата статия ще се фокусираме повече върху разликата между насърчаване и похвала. А дотогава, ако вашия син или дъщеря има нужда от подкрепа за своето поведение, не се колебайте да се свържете с мен – ще се радвам да помогна.

Снимки: Pexels
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: