Искаме децата ни да виждат света в по-голяма дълбочина, да не се поддават лесно на социалния натиск, да разрешават конфликтите бързо, да имат по-малко врагове и повече приятели? Тогава е нужно да работим за умението им да разглеждат една ситуация от различни перспективи.

Начинът, по който мислим определя света за нас – какви и колко приятели ще имаме; с какви групи ще се идентифицираме; как ще се развият личните ни взаимоотношения; как ще се развие кариерата ни; доколко ще се справяме с трудностите в живота ни; доколко ще съумеем да виждаме и да се радваме на хубавите аспекти от него… Инвестирането на усилия в развиването на себе си и децата ни, е нещо, което всеки родител и учител може да направи, нещо, което би могло да създаде зрялото общество, от което така силно се нуждаем.Така че да запретваме ръкави и да видим как се развива умението на децата и тийнейджърите да виждат ситуациите от различни перспективи. 

Военното време, както и природните катаклизми, поставят психологическата устойчивост на всички ни на изпитание. Основната ни базисна потребност е застрашена – потребността ни от сигурост и безопасност. Продължителното състояние на страх и несигурност може да ни изтощи и да доведе до проблеми като генерализирана тревожност, паник-атаки, безсъние, проблеми с храненето, депресия. Също така може да ни подбутне към взимането на грешни решения, изпадане в крайности, да ни направи податливи към лъжлива информация. В такива периоди е особено важно е да се погрижим за децата и тийнейджърите, тъй като подрастващи те са силно уязвими и подобни преживявания могат да имат дългосрочни последици за тях.

В живота често ни се налага да отстояваме своята позиция или да се „борим за своето“. Никой обаче не ни учи как да го правим. Някои от нас бъркаме отстояването на себе си с агресивността –  например казваме „Не“, но по неуважителен начин, повишаваме тон, отнасяме с пренебрежение към другите, отчитаме само своите нужди. Тоест, борейки се за правата си, нараняваме хората около нас. Други пък толкова силно се притесняваме от възможната конфронтация, че я избягваме на всяка цена – отстъпваме, когато някой иска нещо от нас; съгласяваме се с другите, макар и вътрешното ни усещане да е друго; пренебрегваме собствените си нужди в името на останалите.

Често към мен се обръщат притеснени родители на деца и тийнейджъри, които не учат и имат постоянно влошаващ се успех. Причините, които обсъждаме са много и различни, но често в последващите ми разговори с децата и тийнейджърите откривам нещо общо – убеждението, че няма смисъл да опитват, защото „Математиката така или иначе не ми се отдава“, „Аз по български толкова си мога“, „Искам да бъда лекар, но по биология не съм добър/добра“. Общото между тези изказвания е убеждението, че човек или е добър и надарен в някоя област или не е.