„Няма смисъл да уча!“ – как нагласата за развитие може да помогне
Често към мен се обръщат притеснени родители на деца и тийнейджъри, които не учат и имат постоянно влошаващ се успех. Причините, които обсъждаме са много и различни, но често в последващите ми разговори с децата и тийнейджърите откривам нещо общо – убеждението, че няма смисъл да опитват, защото „Математиката така или иначе не ми се отдава“, „Аз по български толкова си мога“, „Искам да бъда лекар, но по биология не съм добър/добра“.
Общото между тези изказвания е убеждението, че човек или е добър и надарен в някоя област или не е. Съответно, ако не е, тогава няма никакъв смисъл да се опитва да стане, защото на „някои се отдава, а на други не“. Проблемът става още по-голям, ако детето или тийнейджърът не открива нещо, което да му се отдава твърде много и израства с убеждението, че е посредствен и просто „не става“ и „няма смисъл да се мъчи“. Съответно спира да полага каквито и да е усилия, защото не вярва, че те могат да дадат някакъв резултат.
Нещото, което стои в основата на всички тези вярвания, е т.нар. „фиксирана нагласа“, тоест убеждението, че уменията на човек са вродени, тоест фиксирани и не зависят от усилията и тренирането им. Обратното на това - нагласата за развитие - е свързана с убеждението, че успехът е плод на усилия и научаване, а не на вродена интелигентност или талант.
Как да различим каква нагласа има детето ни?
Децата и тийнейджърите с нагласа за развитие не се отчайват, когато получат слаба оценка. Те знаят, че ниската оценка не означава, че са глупави, а че имат пропуски в знанията и уменията, които могат да наваксат с упражнения. Тази настройка им помага да не се страхуват от грешки и провал и да се изправя с готовност пред трудности. Те са склонни да се заемат със сложни задачи – да се включват в проекти, да посещават интересни курсове, да участват в конкурси, състезания и олимпиади.
Фиксираната нагласа е противоположна на нагласата за развитие. Тя е свързана с вярването, че успехът е резултат от вродени качества, които човек или притежава, или не. Пример за такова убеждение е, че ако нямаш талант в литературата, никога няма да се справиш с този предмет в училище. Или пък, че децата и тийнейджърите, които не се справят добре по математика, никога няма да „догонят“ съучениците си, които имат заложби в тази област.
Когато децата и тийнейджърите чуват подобни твърдения от възрастните около себе си, те са склонни да развият фиксирана нагласа. Така много по-лесно се отказват при трудни задачи, защото смятат, че нямат необходимите качества да се справят с тях. Страхуват се и от допускането на грешки – това би означавало, че са глупави, защото „човек се ражда или интелигентен, или не толкова“. Така избягват предизвикателствата, придобиват ниска самооценка, стават тревожни и несигурни и не успяват да разгърнат потенциала си дори и като възрастни.
Затова е много важно ние – родители, учители, специалисти – да насърчаваме нагласата за развитие. За всеобщо щастие обаче нагласата за развитие е нещо, които може да се изгради и промени, дори и при нас – порасналите деца.
Аз съм интелигентен човек... Eй така като си стоя би трябвало да го разбера...
Как да изградим нагласа за развитие у децата и тийнейджърите?
Не е нужно да правим сложни пируети, за да изградим нагласа за развитие у децата и тийнейджърите. Тайната е по-скоро в постоянството. Подбрала съм 3 лесни стъпки, които да предприемете, но е важно да ги прилагате ежедневно в продължителен период от време.
1. Повтаряйте им отново и отново… и отново, че мозъкът е като мускул – може да става все по-силен!
Всъщност е точно така – колкото повече упражняваме мозъка си, толкова по-силен става той. Точно както правим във фитнеса с мускулите си. Децата (а и тийнейджърите) обичат това сравнение. Затова им го повтаряйте колкото можете повече – на закуска, обяд и вечеря… по 3 пъти! Докато те самите не започнат да го рецитират… и тогава продължете да им го повтаряте.
Защото наистина е важно те да възприемат убеждението, че усилията и упражняването е това, което им помага да се справят с новите неща, а не вродените им умения.
Пример (за децата между 6 и 12 години):
Да си представим, че мозъкът е една огрооомна мрежа от свързани помежду си милиооони лампички. Там има лампичка за каране на колело, лампичка за миене на зъби, лампичка за решаване на задачи по математика. Всеки път, когато си миеш зъбите, свети лампичката за миене на зъби. А когато решаваш задачи с умножение и деление, свети лампичката за умножение и деление. Но лампичката за умножение и деление свети по-слабо от лампичката за миене на зъби! Защо ли? Защото колкото повече пъти си правил нещо, толкова по-силно свети лампичката му. Ти си миеш зъбите всяка вечер и всяка сутрин вече 8 години – представи си колко много си се упражнявал в това (точно 5840 пъти!). По същия начин сега лампичката за умножение и деление свети по-слабо, но с всяка следваща задача, която решаваш, лампичката ще свети малко по-силно и малко по-силно… докато накрая започне направо да ни заслепява – толкова силно ще засвети!
Така всеки път, когато правиш нещо ново, ти пускаш нова лампичка в мозъка си. Колко силно ще засвети тази лампичка, зависи от усилията, които полагаш и упражненията, които правиш. Представяш ли си колко много и различни лампички можеш да пуснеш и колко силно могат да започнат да светят те! Всичко зависи от теб! ( тази прекрасна метафора е на Карън Янг от mother.ly, а адаптацията е от мен).
2. Насърчете позитивно отношение към грешките и неуспеха
Грешките са част от живота на всеки човек – и на възрастните, и на децата. Всички допускаме грешки – това е нещо, по което силно си приличаме. Но това, по което се различаваме е как точно реагираме на грешките. Ако искаме да окуражим изграждането на нагласа за развитие у детето си, е важно да покажем, че грешките са полезни и ни помагат да се учим и да напредваме. Как да направим това?
Когато децата и тийнейджърите сгрешат, нека гои попитаме какво са научили от тази грешка и как тази грешка му помага.
Пример:
Какво научи от това, че госпожата написа забележка в бележника ти?
Не си се справила добре на контролното по математика. Разгледай грешките си. Как ще ти помогнат занапред тези грешки?
Личният пример е особено мощен инструмент, защото, както всички знаем, децата не учат от това, което чуват от нас, а от това, което ни виждат да правим. Затова и ние самите трябва да покажем, че се учим от своите грешки и неуспехи. „Днес не подходих добре, когато говорих с учителя ти по физическо. Но това, което научих е, че трябва да съм по-внимателна и да изслушвам първо гледната точка на другия“.
3. Използвайте „все още“ … и то много много често!
Един от начините да насърчим нагласата за развитие у детето си е да му покажем, че ученето е процес. Това, че днес не мога да направя нещо добре, не означава, че няма да мога да го направя отлично след 2 месеца.
Изразът „все още“ е лесен и бърз начин да покажем на децата и тийнейджърите, че несправянето с нещо е временно явление.
„Не мога да карам колело!“… все още.
„Не мога да пиша есе!“... все още.
„Не мога да си намеря приятели!“... все още.
Не знам как да се разбера с нея... все още...
Нагласата за развитие – приключение за всички
Най-хубавата страна на процеса на изграждане на нагласа за развитие е това, че това е приключение за всички. Личностното развитие на детето е личностно развитие и за родителите. А какво по-смислено от това да изследваш себе си, да се развиваш и да подобряваш уменията си?!
А ако имате нужда от помощ в насърчаването на нагласа за развитие - свържете се с мен, ще се радвам да помогна!
Последвайте ме във Facebook:
Използвана литература:
1. Young, K. How to Build A Growth Mindset in Kids? Mother.ly
