Мислене през различни перспективи - висша когнитивна функция, която да развием у децата
Начинът, по който мислим определя света за нас - какви и колко приятели ще имаме; с какви групи ще се идентифицираме; как ще се развият личните ни взаимоотношения; как ще се развие кариерата ни; доколко ще се справяме с трудностите в живота ни; доколко ще съумеем да виждаме и да се радваме на хубавите аспекти от него…
Начинът ни на мислене е лупата, през която виждаме света. То е силно свързано с емоциите, които изпитваме. В периоди на кризи като пандемията от Covid-19 или военният конфликт в Украйна ясно се вижда колко много път трябва да извърви обществото ни и човечеството като цяло, докато достигне онзи момент на зряло мислене.
Но докато ние като индивидуални личности не развием своето мислене и мисленето на децата си, обществата ни ще са все така податливи на поляризация, конфликти, манипулация.
Мисленето от висок порядък, каквото мисленето през различни перспективи, ще ни направи:
- По-малко податливи на фалшиви новини и манипулации;
- Критични към това, което чуваме, виждаме, четем;
- Способни да се поставим на мястото на различни страни в един конфликт и да реагираме по начин, позволяващ неговото разрешаване, а не ескалацията му;
- Способни да изпитваме емпатия;
- Способни да се отзоваваме за помощ и да се застъпваме за другите;
- Способни да не етикетираме и стигматизираме.
Ясно се вижда, че всички тези умения са крайно необходими на обществата ни (колкото на Изток, толкова и на Запад) и всички щяхме да живеем доста по-мирно, ако те демонстрираха подобни характеристики на колективното си мислене.
Но вместо да се отчайваме, нека забележим какво зависи от нас и какво можем да направим тук и сега, за да дадем своя принос към едно по-хуманно човечество. Нещо, което силно мотивира мен, е работата с деца и тийнейджъри именно с цел развитие на тяхната личност, в това число социалните им компетенции и мисленето им от по-висок порядък. Инвестирането на усилия в развиването на себе си и децата ни, е нещо, което всеки родител и учител може да направи, нещо, което би могло да създаде зрялото общество, от което така силно се нуждаем.
Така че да запретваме ръкави и да видим как се развива умението на децата и тийнейджърите да виждат ситуациите от различни перспективи.
Какво е мислене през различни перспективи?
Перспективното мислене е умението да разгледаме една ситуация от различни гледни точки. То изисква от нас да се поставим на мястото на другите и да си представим какво те биха мислили, чувствали или направили в тази ситуация.
Когато съумеем да направим това, ние може да променим собственото си поведение или отношение, защото сме осъзнали, че то например е обидно за другите.
Какво се случва, когато не сме развили мисленето си от различни перспективи?
Сигурно сте срещали хора, чиито изказвания са крайно несъобразителни или обидни за определени групи или пък хора, които реагират на дадена ситуация така, че да задоволят само и единствено собствените си потребности. Обикновено ги наричаме “егоцентрични”, защото са фокусирани в собствения “Аз” (Его) и са неспособни да видят извън него (“центричност”). Можем да срещнем подобен тип хора навсякъде, но особено често в различни групи с крайни убеждения - футболни агитки, националистични групи, про- и анти- групи (анти-ваксъри, про-ваксъри, русофили, русофоби, американофили, американофоби, анти-LGBTQ+, про-LGBTQ+ и т.н.). Разбира се, всеки от нас има определени пристрастия и убеждения и защитава дадена позиция, но можем да познаем индивидите, които не успяват да сменят перспективата на мислене, по крайните и обидни изказвания и действия или тоталната неспособност да променят мнението си, по който и да е въпрос.
Всеки ли може да развие мислене през различни перспективи?
Всеки може да развие мислене от висок порядък. Важно е да имаме предвид, че:1. Мисленето през различни перспективи се развива постепенно с възрастта
Мисленето от висок порядък, каквото вземането на различни перспективи предвид, се развива постепенно в детска възраст и продължава до ранна зрялост. Тоест когнитивното развитие на децата и тийнейджърите не позволява те лесно да сменят гледните точки и да се поставят на мястото на другите. Затова децата и тийнейджърите често ни изглеждат егоцентрични, несъобразителни и изпадат в крайности (от “Всички момчета са грубияни” и “Всички момичета са зубъри” при 8-10 годишните до “Нашите са супер зле и нищо не разбират” при 15-годишните).2. Неглижирането и злоупотребите в детска възраст пречат на развитието на мислене от висок порядък
Мисленето ни се развива на база на опита, тоест на случките, които преживяваме и как мислим за тях. Когато децата са неглижирани, те нямат нито необходимата стимулация от външния свят (като взаимодействия с родител, обясняване на света от възрастен и т.н.), нито капацитета за да могат да развият мисленето си (на тази възраст им липсват самоосъзнатост, така че да могат сами да развият мисленето си). Силните повтарящи се емоционални и физически травми също лимитират възможността детето да развие мисленето си.
Затова като хора, които имат умение да мислят през различни перспективи, е важно да имаме предвид, че личностите, които не демонстрират подобен тип мислене и ни изглеждат “егоцентрични”, “нарцистични”, “нискоинтелигентни” вероятно са имали трудно детство, били са самотни и изоставени, а възрастните са злоупотребявали с тях. Това може би би ни променило отношението?
3. Смяната на различни перспективи на мислене трябва да се развива от най-ранна възраст
Това, че съзряването на мозъка не позволява на децата и тийнейджърите да сменят гледните точки, не означава, че не трябва да ги насърчаваме да го правят от най-ранна възраст. Напротив това е изключително важно, за да могат те в крайна сметка да развият мисленето си от висок порядък. Ако не стимулираме този тип мислене, то няма да се изгради - изследванията показват, че не всички възрастни хора го демонстрират.
Затова и първата стъпка към развиването на мислене от висок порядък у децата и тийнейджърите е да се поставим на тяхно място и да погледнем през техните очи. Може би не е нужно да се ядосваме на крайните им изказвания или на неспособността им да видят грижите, които полагаме, вместо да мърморят насреща ни. Просто е важно да си напомним, че за тях това да видят нашите усилия, да отчетат, че сме изморени или пък огорчени, е нещо, което е трудно. Така както за едно 3-годишно дете е трудно да изговаря думите правилно - опитва се, донякъде успява, но не звучи като човек на 35-години, нали?
Опитайте се през следващата седмица да гледате през очите на вашето дете, независимо дали е на 1 година или на 17, а скоро очаквайте лесни техники за насърчаване на мисленето през различни перспективи.
Дотогава, ако синът или дъщеря ви има нужда от подкрепя, за да види света в повече нюанси, свържете се с мен - ще се радвам да помогна.
Последвайте ме във Facebook:
Използвана литература:
- How to Teach Perspective Taking to Children.Speech and Language Kids Org.
- Callaway, E. (2009). Why Teenagers Can’t See Your Point Of View. New Scientist.
- McGarry, K. et.al. (2021). Perspective Taking and Social Competence in Adults. Advance in Cognitive Psychology, volume 17(2), 129-135.
- Epley, N. et.al. (2004). Perspective taking in children and adults: Equivalent egocentrism but differential correction. Volume 40, Issue 6, November 2004, Pages 760-768
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
