Асертивността определено звучи като непозната дума по нашите географски ширини. Не само, защото е чуждица, но и защото някак в културата ни често под “отстояване на себе си” се разбира повишаване на тон, използване на язвителни думи, а победата настъпва, когато успеем да унижим максимално отсрещната страна… или я надвием в ръкопашен бой. И макар да звучи смешно, всъщност сме го виждали сме го навсякъде – на улицата, в магазина, в различни институции. Има начин обаче да отстояваме позицията си без задължително да сме агресивни – нарича се асертивен стил на комуникация.

В ерата на информационното наводнение критичното мислене e единствения пояс, за който можем да се хванем, за да избегнем потъването в дълбините на дезинформацията. Кои са фразите, които често ни се изплъзват несъзнавано, а всъщност силно пречат на развиването на критичното  мислене на децата и тийнейджърите? Прочетете списъка по-долу. 

Да мислим критично или да критикуваме – със сигурност ние човешките същества предпочитаме да правим второто. Не защото сме зли, а защото просто мозъкът ни е устроен така – да оценява постоянно заобикалящата го среда, за да може да се “подготви” за евентуална опасност и да се адаптира. Мозъкът ни се оглежда наоколо и си казва: “Това е добро, а това е лошо”, “Този става, а онзи – не”. Но светът е доста по-сложен от “добро” и “лошо”, затова постепенно на мозъкът ни му се е наложило да развие и други умения – не само да критикува, но и да мисли критично.

Срещали ли сте в живота си хора, на които трудно може да се угоди, които не харесват никой или пък са крайно критични? Дa, точно онези хора, които могат в рамките на 10 секунди да изброят всички минуси на новия колега, държавата или пък хотела, в който са настанени? Вероятно те са жертва на т.нар. черно-бяло мислене. 

“Той за нищо не става”, “Аз съм пълен провал”, “Хората са гадни!” – това са само малко примери за т.нар. черно-бяло мислене, които са минавали през главата на всеки от нас… Нека си признаем… Черно-бялото мислене, наричано още мислене тип “всичко или нищо”, дихотомно и поляризирано мислене, ни кара да виждаме света и себе си единствено в крайностите – или съм красив, или съм грозен; или съм умна, или съм глупава; хората или са добри, или са лоши.