Тайм аут: работеща техника за дисциплина, но трябва да внимаваме - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Тайм аут: работеща техника за дисциплина, но трябва да внимаваме

тайм аут дисциплина лошо поведение детски психолог
Ако имате дете между 2 и 10 години, вероятно неведнъж ще се чудили как да поставите ясна и твърда граница на неприемливото поведение, без да прибягвате до нараняващи личността му наказания?
Това е наистина много труден баланс. Но не се отчайвайте – всъщност редица изследвания в областта на педагогиката и психологията показват, че техниката „тайм аут“ или „време за почивка“ работи успешно за справяне с екстремно поведение  без да наранява детето психически.

Какво е „тайм-аут“ или „време за почивка“?

Техниката е създадена през 50-те години на 20 век от психолога-бихейвиорист Артър Стаатс, който (познайте!) се е чудил как да подходи към собствените си деца. Тогава той осъзнал, че вниманието на родителите само по себе си е силен стимул, който подкрепя избухванията на децата му. Тоест, за да може „тръшканията“ да спрат, е нужно да не се „награждават“ с внимание от родителите. Възможно е да си мислите, че знак на внимание са само изрази като „Какво ти е?“, „Добре ли си?“, но всъщност вниманието към поведението на детето се изразява и във фрази като „Престани!“, „Писна ми от твоите тръшкания“ и т.н. Всеки жест, всяка мимика, дори някой тайно хвърлен поглед към търкалящото се на пода дете е знак на внимание, който говори на детето, че поведението му е успешно (тоест привлича вниманието) и е редно да продължи.
Артър Стаас стигнал до извода, че от детето трябва да бъдат отнети всички стимули, които по някакъв начин подкрепят поведението му (вниманието на родителите, приятната атмосфера в хола, играчките) и съответно те да бъдат отново достъпни за детето, след като поведението престане.
Как да се случи това? Ами просто като детето отиде (или бъде преместено) в друга стая, която не е толкова забавна и пълна с хора. Ето така се ражда и „тайм-аута“ или „времето за почивка“.

Как се прилага "тайм-аут" или „време за почивка“?

Първо, детето се предупреждава, че ако поведението продължи (например търкалянето по земята, защото иска шоколад в 22:00 часа), ще последва време за почивка. Тук е много важно да направим предупреждението със спокоен тон без гневни емоции. То трябва да звучи по-скоро като припомняне. Което означава, че е нужно да сме обяснили предварително на детето какво е тайм-аут и в какви случаи се използва.
Второ, ако поведението на детето продължи, след като сме му припомнили за тайм-аута, е нужно да преминем към самия тайм-аут. Отново е изключително важно да говорим със спокоен тон.
„Вили, продължаваш да се държиш неприемливо. Време за малка почивка. Отиди в другата стая за 3 минути. Ще те извикам, когато изтекат.“
След като времето изтече, повикваме детето обратно. Ако поведението продължава, отново налагаме „тайм-аут“ и така докато поведението не спре.

Колко време трябва да продължи „тайм-аута“ и за каква възраст е подходящ?

Общото правило е, че времето за „тайм-аут“ се определя от възрастта на детето като всяка година съответства на една минута. Например за дете на 2 години тайм-аута трябва да е 2 минути, но не бива да е повече от 5 минути. Тоест, ако детето ни е на 10 години, за него „времето за почивка“  ще бъде 5 минути, а не 10 минути. Техниката е подходяща да се прилага за деца между 2 и 10 години.
дисцплина наказание лошо поведение детски психолог
Тайм-аутът не е наказание

Какво различава "тайм-аут" от наказанието?

Без негативна емоция
Тайм-аут не бива да се прилага като наказание. Тоест, не трябва да прибягваме към него, докато излизаме извън кожата си от нерви. Тайм-аут не е наказване в ъгъла, стоене с гръб, на колене или с вдигнати ръце. Тайм-аут е „време за почивка“, в което детето да се успокои и да се върне към „нормалното“.
Премахване на позитивните стимули и връщането им, след като детето се успокои
В основата си „тайм-аут“ представлява „премахване на позитивните стимули“. Детето трябва да има достъп до тях (до вниманието, до играчките, до забавните разговори в другата стая) в момента, в който поведението му се промени.
Без стоене на тъмно, студено или под ключ
Детето трябва да бъде преместено в другата стая, където не е толкова интересно, но не и да бъде заключвано, оставяно на тъмно и т.н. Използването на тези методи е крайно неприемливо и оставя белег в психиката на детето.
Тайм-аутът е кратък и детето трябва да разбира смисъла му
Наблюденията на мозъка показват, че когато детето е оставено само или е изключено от останалите по някакъв начин, в мозъка му се активират същите области, които са активни, когато изпитваме физическа болка.
Затова е важно „времето за почивка“ да е кратко (максимум 5 минути). Нужно е да обясним на детето смисъла на това време:
„Поведението ти в момента е неприемливо. Време е да починеш за малко и да се успокоиш. Отиди в другата стая за 3 минути, ще те извикам, когато времето изтече и можем да поговорим спокойно“.
Не трябва да забравяме, че основната роля на тайм-аута е като тайм-аута в спорта – време да си вземем дъх, да се успокоим и да осмислим ситуацията.
Мястото за „тайм-аут“ трябва да е скучно
За да ни помогне „тайм-аута“ да преодолеем определено негативно поведение от детето (например използване на обидни думи) е нужно мястото за „тайм-аут“ да е скучно, тоест да няма телевизор, компютър или любимите играчки на детето. В противен случай посланието към детето би било: „Когато използваш обидни думи, получаваш допълнителни 5 минути игра с любимите си играчки, вместо да сервираш масата с брат си“. А това никак не е целта ни, нали?
Все пак напомням, че мястото за тайм-аут в никакъв случай не бива да застрашава физическото или психическото здраве на детето  (страшно, студено, унизително) и т.н.
детски психолог психолог за тийнейджъри дисциплина
Дали това е подходящо място за тайм-аут?

За какво да внимаваме?

1. Спокойствие
Основното нещо, за което трябва да внимаваме е да не превръщаме „времето за почивка“ в наказание. Тогава от техника, която моделира поведението на детето, тя ще се превърне в техника, която наранява психиката му. Затова бих препоръчала да не прибягваме до „тайм-аут“, ако се чувстваме много ядосани и не можем да овладеем емоциите си.
2. Твърдост
Много е възможно, след като времето за „тайм-аут“ изтече, детето да е още по-гневно. Тогава е нужно да проявим твърдост и да преминем до нов „тайм-аут“ и така, докато нещата не се успокоят.
Много е вероятно също така детето да не желае  да отиде само или да отказва да остане на мястото за почивка. В такъв случай ще трябва да проявим твърдост като го върнем обратно там. И тук е най-голямото изпитание – трябва да го направим спокойно, без да крещим, да го дърпаме и всякакви подобни стресиращи и нас, и детето действия.
3. Постоянство
Ако искаме да използваме „тайм-аут“ за ситуации, за да научим детето да не удря другите, трябва да сме постоянни и да използваме техниката всеки път щом това поведение се появи. Ако приложим техниката един или два пъти в разстояние на един месец, тя просто няма да проработи.
4. Тайм-ин
В основата на „тайм-аута“ е отнемането на позитивните стимули (внимание, интересна среда и т.н.). Затова е важно, когато детето се върне от тайм-аут и е спокойно, да го „наградим“ с „тайм-ин“ – тоест със специално време с нас за интересни занимания. Този контраст ще засили ефекта на „времето за почивка“.
По същия начин, ако не прекарваме като цяло качествено време с детето, „тайм-аута“ няма да е кой знае какво „отнемане“ на стимули и няма да даде ефект, а и може би негативното поведение на детето е реакция на липсата на внимание от наша страна.
5. Поощряване
Поощряването има изключително мощен ефект върху поведението на детето. Затова, когато то се върне от „тайм-аута“, е важно да го похвалим за всички положителни проявления в неговото поведение – например ако ни помогне за масата, ако каже „Благодаря“, ако си прибере играчките и т.н.
6. Не е решение на всичко
„Времето за почивка“ не е универсално решение. Аз бих препоръчала да го използвате само за крайно негативно поведение, което застрашава другите – удряне, хапане, ритане и т.н. Доказано е, че „тайм-аут“ работи ефективно за подобно поведение (тази техника се използва успешно при опозиционно разстройство, хиперактивност, повишена импулсивност и др.). Но има още много други техники, които биха свършили добра работа и могат да се съчетават с „времето за почивка“.
разговор поведение детски психолог тайм аут
Тайм-аут е деликатна техника, която трябва да бъде прилагана с внимание. Важно е детето да разбира какво е довело до тайм-аут и какво точно поведение се очаква от него.

Финални думи

Основният принцип, който трябва да ни ръководи в прилагането на каквато и да е възпитателна техника, е уважението към детската личност и любовта. Важно е да си зададем въпроса: „Това мое действие наранява ли, унижава ли, плаши ли детето по някакъв начин?“  и „Какво да направя, за да променя това?“ . Понякога е нужно само да променим тона на гласа си, за да може възпитателната техника да не е заплашителна за личността на детето, понякога ще осъзнаем, че реакциите ни всъщност накърняват достойнството му.
Този принцип трябва да ни ръководи и при прилагането на „тайм-аут“. Ако не успяваме да го направим по неутрален начин и преминаваме повече към „наказание“, тогава по-добре да не използваме тази техника.
Но тогава коя? Не се притеснявайте, в следващите  статии ще разгледаме различни вариации на „времето за почивка“, както и други възпитателни техники и техният ефект върху личността на детето.  
А междувременно, ако синът или дъщеря ви има нужда от помощ, за да управлява по-добре поведението си - свържете се с мен, ще се радвам да помогна.
Снимки: Pixabay, Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: