Защо понякога е добре да се направим, че не виждаме - игнорирането в позитивната дисциплина - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Защо понякога е добре да се направим, че не виждаме - игнорирането в позитивната дисциплина

От 80-те години насам позитивната дисциплина се налага като успешен подход при възпитаването на психично здрави, самостоятелни и отговорни личности. Позитивната дисциплина разполага с множество техники, с които не само се овладява неприемливото поведение на децата, но и те се научават сами да регулират реакциите и емоциите си.
Сред тях е един много прост подход, който вероятно подценяваме, но би могъл да свърши чудеса – игнорирането.

Как изглежда техниката „игнориране“ в  контекста на позитивната дисциплина?

Игнорирането при позитивната дисциплина представлява липсата на внимание към дадени нежелани поведения на детето. Понякога децата и тийнейджърите правят определени неща само и само, за да привлекат нашето внимание . В част от случаите това са позитивни действия – например да измият чиниите, но нерядко са негативни – например да блъснат вратата.
Когато обърнем внимание на дадено поведение, независимо дали поведението е желано (миенето на чиниите) или нежелано (блъскането на вратата), с вниманието си ние го „награждаваме“ и оттам – насърчаваме.
Например, ако 14-годишната ни дъщеря блъска вратата, защото иска да ни предизвика, „забелязването“ на този неин жест всъщност ще го насърчи още повече.
При по-малките деца е още по-очевидно. Много често след като издадем възклицание като „Ауууу!“ на възгласа „Дупе“ от 3-годишния ни син, вероятно ще започнем да чуваме думата много по-често. Предизвикваме обратния ефект, защото нашето вниманието е най-голямата награда за децата ни и те са готови на всичко (лошо и добро), за да го получат.
В този ред на мисли под игнориране в позитивната дисциплина се има предвид липсата на необходимост да обръщаме внимание на всичко, което децата и тийнейджърите правят. Нека си признаем – това ще направи живота ни доста по-лесен.

Защо малко игнориране от време на време е полезно?

В днешно време родителите често се превръщаме в родители-хеликоптери (както е модерно напоследък да се казва) – кръжим над децата и премахваме всяка опасност пред тях, бдим над всяко тяхно действие и подпомагаме всеки техен избор. Но по този начин правим огромна мечешка услуга – децата не се научават да взимат отговорни решения, нито да поемат последствията от тях.
  • Силата на естествените последствия
Всяко действие има своите последствия. И това е много важен урок за децата. Когато прилагаме малко игнориране от време на време, даваме шанс на естествените процеси да си свършат работата – тоест детето да понесе последствията от дадено поведение или решение. А по този начин се случва онова, към което всички родители уж толкова се стремим – учене и напредък.
Затова никак не е нужно да кажем 10 пъти: „Ще събориш чашата“ на 8-годишния си син. Може просто да игнорираме играта му с чашата и да оставим естествените последствия да си свършат работата – любимата му чаша да падне, да се счупи и чаят да се разлее върху дрехите му. Чудесно би било, ако го оставим да почисти след това. Разбира се, ако искаме наистина да се научи да бъде отговорен за вещите си, е важно да не му купуваме същата чаша на следващия ден.
Да, игнорирането и естествените последствия ще внесат малко хаос в ежедневието ни, но пък ще свършат страхотна работа за личностното развитие на децата и тийнейджърите.
  • Изтъркването на думата „не“
Една от любимите думи на родителите е „Не“. Няма защо да го крием – повтаряме я по стотици пъти на ден. Знаете ли какво става, когато повтаряте едно и също нещо толкова много? Ами то се изтърква. И спира да има каквото и да е значение за детето. Същото е и с думата „Не“. В много случаи децата, на които твърде често е казвано „Не“, просто не реагират на тази дума и продължават да правят каквото са си наумили.
Затова да запазим „Не“-тата си за наистина важните неща. Това е приложимо и за децата, и за тийнейджърите. През останалото време нека оставим естествените последствия да си свършат работата.
Пример: Можем да кажем на 15-годишната си дъщеря, че не е добра идея да отиде на рожден ден и да се прибере в полунощ преди класното си по български език, а може и да я оставим сама да достигне до този извод през опита си. В първия случай ще й спестим една двойка, но това вероятно ще й струва скъпо по-късно в живота, когато например реши да отиде на дискотека вечерта преди важно интервю за работа. Във втория случай ще й помогнем да разбере, че решенията носят своите последствия и тя трябва да може да ги предвижда.
позитивна дисциплина възпитание детски психолог психолог за тийнейджъри онлайн град Варна
Не всяко падане трябва да бъде предотвратено.

Кои са опасностите при прилагането на техниката „игнориране“?

Разбира се игнорирането в никакъв случай не е панацея. Прилагането на тази техника не трябва да бъде оправдание за нас да не предприемем важни разговори с децата си или да пропуснем да адресираме опасно или твърде неприемливо поведение.
Игнорирането изисква единствено да „избираме битките си“ и да оставим живота да учи децата ни по естествен начин там, където това е подходящо. Означава също и да осъзнаваме, че вниманието ни е награда за децата и те често я заслужват единствено, когато постъпват лошо. Затова е важно да се обърнем малко към себе си и да отговорим на 2 ценни въпроса:
  • Кое в поведението на детето ми най-често привлича вниманието ми?
  • Какво от поведението на детето ми би ми се искало да „награждавам“ с внимание повече?
В основата на позитивната дисциплина стои именно насърчаването на поведението, което искаме да виждаме у децата. Нека казваме повече „Да“ на онова, с което децата ни изпъкват по добър начин и което им помага да растат в личностен план. И нека запазим „Не“-тата си, така че те наистина да имат тежест в онези ключови моменти, в които ни потрябват!
А междувременно, ако синът или дъщеря ви има нужда от помощ, за да управлява по-добре поведението си - свържете се с мен, ще се радвам да помогна.
Снимки: Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: