Да критикуваме или да мислим критично?
Да мислим критично или да критикуваме - със сигурност ние човешките същества предпочитаме да правим второто. Не защото сме зли, а защото просто мозъкът ни е устроен така - да оценява постоянно заобикалящата го среда, за да може да се “подготви” за евентуална опасност и да се адаптира. Мозъкът ни се оглежда наоколо и си казва: “Това е добро, а това е лошо”, “Този става, а онзи - не”. Разбира се, мозъкът ни не дели хората на “наши” и “ваши” и затова подхожда по същия начин и към нас самите - определя доколко ставаме и доколко не. И не си играе с нюанси и шестобална система - той е зает и няма време за губене, при него неща са с “Да” и “Не”, “Минаваш - Не минаваш”, “Ставаш” и “За нищо не ставаш”.
Но светът е доста по-сложен от “добро” и “лошо”, затова постепенно на мозъкът ни му се е наложило да развие и други умения - не само да критикува, но и да мисли критично.
Какво е критично мислене?
Според рамката на Кеймбридж за житейските компетенции, критичното мислене е мислене от висок порядък, при което:- Разбираме и анализираме връзките между отделни идеи;
- Оценяваме идеи, аргументи и различни варианти;
- Синтезираме идеи и информация.
Всъщност критичното мислене е доста различно от простото разделяне на света на “добро” и “лошо”. Критичното мислене е силно свързано с креативността, тоест с умението да комбинираме идеи, да ги синтезираме и да създаваме нови. Креативността от своя страна корелира силно с високия интелект. Или иначе казано - искаме децата ни да мислят критично!
Защо е важно критичното мислене?
Ако искаме ние или децата ни да не бъдем манипулирани, да устояваме на социалния натиск, да взимаме информирани и отговорни решения, то критичното мислене е есенциално, за да постигнем това.
Тийнейджър, който умее да мисли критично, ще може да види причините за дадено историческо събитие в урока си по история, вместо да се фокусира върху наизустяване на материала. Разбира се, изключително важно е учителят му да държи да развива критичното мислене на учениците си вместо краткосрочната памет - тоест да се фокусира върху анализ вместо запаметяване на дати и години. След това същия този тийнейджър ще може да игнорира подмятанията на съучениците си, че е смотан, след като се интересува от история и вместо да отиде с тях пушкома, ще се включи в извънкласната дейност на учителя си по история, защото за него тя е по-важна от това да се хареса на готините от класа. А след като се прибере вкъщи и започне да “скролва” в телефона си, ще може ясно да различи фалшивите новини по начина, по който са формулирани заглавията им, по структурата на изложението им, по цитираните източници и поднесените факти. И съответно ще може да заеме независима позиция по отношение на актуалните събития.
Освен това изследванията показват, че развиването на креативността и критичното мислене на подрастващите повлиява вътрешния локус на контрол (тоест търсенето на отговорността в себе си, а не в другите) и удовлетвореността от живота. Представете си, ако нашето общество демонстрираше критично мислене и креативност в по-големи количества - това би означавало по-малко мрънкане, повече гражданска ангажираност и по-щастливи хора!
Всеки ли може да мисли критично и как да развием това мислене?
Разбира се. Но критичното мислене изисква сериозно упражняване. Важно е развиването на критично мислене да започне възможно най-рано - би било доста трудно да развием критичното мислене на 40-годишен човек, който вече има твърди навици.
В същото време не е реалистично да смятаме, че едно 4-годишно дете ще е майстор на критичното мислене, но истината е, че поставяме основата му в толкова ранна възраст чрез:
- задаването на въпроси към детето;
- подпомагане да прави причинно-следствени връзки;
- подлагане под съмнениe на бързите умозаключения;
- развиване на умението му да гледа една ситуация през различни перспективи;
- развиване на способността да се поставя на мястото на различните участници в дадена ситуация;
- развиването на умението да търси алтернативни решения на даден проблем и т.н.
Ясно се вижда, че за да може един възрастен човек да мисли критично, е важно неговите родители и учители да са положили усилия да развият много различни аспекти от мисленето му в ранна възраст. И то не защото са решавали логически задачи, а защото са говорили и разсъждавали заедно с него за реални ситуации, които детето преживява.
Ученето наизуст, рецитирането на стихотворения, декламирането на термини от уроците по география и биология няма да научат децата ни да мислят критично и вероятно няма да развият мисленето и житейските им умения особено много. Даването на директни наставления и решения - също. Въпросите към тях обаче ще свършат съвсем друга работа:
“Защо Хитлер е постъпил така, какво е искал да постигне?”, “Какви са причините за започването на Гражданската война в САЩ - дали премахването на робството е единствената причина и какви други може да има?”, “До каква степен твърденията в тази статия могат да бъдат приети за истинни? По какво съдиш? Как ще провериш информацията?”, “Защо приемането на по-малко от 1000 калории на ден уврежда различни системи в човешкото тяло и каква е твоята препоръка?”, “Ако постъпиш така, както си намислила, какви са възможните последствия? Как мислиш да подходиш към тях?”.
Никоя скъпа джаджа, високоплатен специалист или курс с невъзможно за произнасяне име не може да замени смислените разговори с децата ни - на някоя пейка, със сладолед в ръка, обсъждайки критично любимите ни теми - дали ще са от сферата на историята, политиката, здравословното хранене, видео-игрите, социалните мрежи - нека децата ни водят, а ние само да задаваме въпроси… и да отговаряме на техните...
Ако имате нужда от помощ, за да развиете критичното мислене на своите деца, свържете се с мен, ще се радвам да помогна!
Използвана литература:
- Flor, R. et.al. (2013). The Effect of Teaching Critical and Creative Thinking Skills on the Locus of Control and Psychological Well-being in Adolescents , Volume 82, 3 July 2013, Pages 51-56
- Cambridge University Press, 2020, Critical Thinking
- Cambridge Life Competencies Framework
- Sun, R. (2012). Cognitive Competence as a Positive Youth Development Construct: A Conceptual Review.
Снимки: Pexels, Pixabay
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
