Да критикуваме или да мислим критично? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Да критикуваме или да мислим критично?

критично мислене критикуване негативно мислене детски психолог за тийнейджъри Варна онлайн
Да мислим критично или да критикуваме - със сигурност ние човешките същества предпочитаме да правим второто. Не защото сме зли, а защото просто мозъкът ни е устроен така - да оценява постоянно заобикалящата го среда, за да може да се “подготви” за евентуална опасност и да се адаптира. Мозъкът ни се оглежда наоколо и си казва: “Това е добро, а това е лошо”, “Този става, а онзи - не”. Разбира се, мозъкът ни не дели хората на “наши” и “ваши” и затова подхожда по същия начин и към нас самите - определя доколко ставаме и доколко не. И не си играе с нюанси и шестобална система - той е зает и няма време за губене, при него неща са с “Да” и “Не”, “Минаваш - Не минаваш”, “Ставаш” и “За нищо не ставаш”. 
Но светът е доста по-сложен от “добро” и “лошо”, затова постепенно на мозъкът ни му се е наложило да развие и други умения - не само да критикува, но и да мисли критично.

Какво е критично мислене?

Според рамката на Кеймбридж за житейските компетенции, критичното мислене е мислене от висок порядък, при което: 
  • Разбираме и анализираме връзките между отделни идеи;
  • Оценяваме идеи, аргументи и различни варианти; 
  • Синтезираме идеи и информация.
Всъщност критичното мислене е доста различно от простото разделяне на света на “добро” и “лошо”. Критичното мислене е силно свързано с креативността,  тоест с умението да комбинираме идеи, да ги синтезираме и да създаваме нови. Креативността от своя страна корелира силно с високия интелект. Или иначе казано - искаме децата ни да мислят критично! 

Защо е важно критичното мислене? 

Ако искаме ние или децата ни да не бъдем манипулирани, да устояваме на социалния натиск, да взимаме информирани и отговорни решения, то критичното мислене е есенциално, за да постигнем това.
Тийнейджър, който умее да мисли критично, ще може да види причините за дадено историческо събитие в урока си по история, вместо да се фокусира върху наизустяване на материала. Разбира се, изключително важно е учителят му да държи да развива критичното мислене на учениците си вместо краткосрочната памет - тоест да се фокусира върху анализ вместо запаметяване на дати и години.  След това същия този тийнейджър ще може да игнорира подмятанията на съучениците си, че е смотан, след като се интересува от история и вместо да отиде с тях пушкома, ще се включи в извънкласната дейност на учителя си по история, защото за него тя е по-важна от това да се хареса на готините от класа. А след като се прибере вкъщи и започне да “скролва” в телефона си, ще може ясно да различи фалшивите новини по начина, по който са формулирани заглавията им, по структурата на изложението им, по цитираните източници и поднесените факти. И съответно ще може да заеме независима позиция по отношение на актуалните събития.
критично мислене
Освен това изследванията показват, че развиването на креативността и критичното мислене на подрастващите повлиява вътрешния локус на контрол (тоест търсенето на отговорността в себе си, а не в другите) и удовлетвореността от живота. Представете си, ако нашето общество демонстрираше критично мислене и креативност в по-големи количества - това би означавало по-малко мрънкане, повече гражданска ангажираност и по-щастливи хора!

Всеки ли може да мисли критично и как да развием това мислене?

Разбира се. Но критичното мислене изисква сериозно упражняване. Важно е развиването на критично мислене да започне възможно най-рано - би било доста трудно да развием критичното мислене на 40-годишен човек, който вече има твърди навици. 
В същото време не е реалистично да смятаме, че едно 4-годишно дете ще е майстор на критичното мислене, но истината е, че поставяме основата му в толкова ранна възраст чрез:
Ясно се вижда, че за да може един възрастен човек да мисли критично, е важно неговите родители и учители да са положили усилия да развият много различни аспекти от мисленето му в ранна възраст. И то не защото са решавали логически задачи, а защото са говорили и разсъждавали заедно с него за реални ситуации, които детето преживява.
Ученето наизуст, рецитирането на стихотворения, декламирането на термини от уроците по география и биология няма да научат децата ни да мислят критично и вероятно няма да развият мисленето и житейските им умения особено много. Даването на директни наставления и решения - също. Въпросите към тях обаче ще свършат съвсем друга работа:
“Защо Хитлер е постъпил така, какво е искал да постигне?”, “Какви са причините за започването на Гражданската война в САЩ - дали премахването на робството е единствената причина и какви други може да има?”, “До каква степен твърденията в тази статия могат да бъдат приети за истинни? По какво съдиш? Как ще провериш информацията?”, “Защо приемането на по-малко от 1000 калории на ден уврежда различни системи в човешкото тяло и каква е твоята препоръка?”, “Ако постъпиш така, както си намислила, какви са възможните последствия? Как мислиш да подходиш към тях?”. 
критично мислене тийнейджъри деца детски психолог Варна онлайн
Никоя скъпа джаджа, високоплатен специалист или курс с невъзможно за произнасяне име не може да замени смислените разговори с децата ни - на някоя пейка, със сладолед в ръка, обсъждайки критично любимите ни теми - дали ще са от сферата на историята, политиката, здравословното хранене, видео-игрите, социалните мрежи - нека децата ни водят, а ние само да задаваме въпроси… и да отговаряме на техните...
Ако имате нужда от помощ, за да развиете критичното мислене на своите деца, свържете се с мен, ще се радвам да помогна!
Снимки: Pexels, Pixabay
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: