Как да дисциплинираме децата, докато развиваме мисленето и емоционалната им интелигентност? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Как да дисциплинираме децата, докато развиваме мисленето и емоционалната им интелигентност?

дисциплина мислене метакогнитивни умения емоционална интелигентност детски психолог Варна онлайн
В поредица от статии се концентрираме върху различни възпитателни техники и как те се отразяват не само върху поведението на децата, но върху психичното им развитие. Наскоро поговорихме за техниката „тайм-аут“ или „време за почивка“. И понеже тя невинаги пасва на всеки, обещах, че ще ви разкажа за алтернативи на „тайм-аута“, които помагат да се справим с негативното поведение без това да застрашава психичното здраве на децата.

„Тихо време“ – какво представлява тази техника за възпитание?

„Тихото време“ и „тайм-аутът“ си приличат по това, че и при двете техники преместваме детето физически от арената на раздора. Целта на „тайм-аутът“ обаче е при лошо поведение на детето, да му бъдат отнети забавните неща между 1 и 5 минути като отиде в друга стая. След което му се дава шанс да продължи с играта си без да проявява негативното поведение. Ако негативното поведение отново се появи (например Криси отново удря брат си с куклата по главата), следва нов „тайм-аут“ и така нататък. Повече за тайм-аута може да прочетете в статията „Тайм-аут – работеща техника за дисциплина, но трябва да внимаваме“.
От своя страна, основната цел на „тихото време“ е да се даде възможност на детето да се успокои като застане далеч от това, което го е ядосало. При тихото време, за разлика от тайм-аута, родителят, учителят, възпитателят може да отиде при детето, за да му помогне да се справи с интензивните емоции (например като го гушне) и да поговори с него:
  • Как се чувства в момента?
  • Какво е довело до тези емоции?
  • Как е постъпило детето/Какво е било поведението му, довело до необходимостта от време за успокоение?
  • Какво да направи като се върне към проблемната ситуация, за да я разреши успешно?
Пример: Мартин и Ангел се скарват. Ангел блъска Мартин. Как прилагаме техниката "тихо време"?
  1. Казваме на Ангел, че има нужда от тихо време, за да се успокои. Излизаме с него от стаята. Ако сме навън, се отдалечаваме от Мартин и сядаме на пейка, на земята, на тротоара и т.н.
  2. Питаме го как се чувства - дали е ядосан, дали е тъжен, дали е уплашен? Ако емоцията му все още е интензивна, например, плаче или се ядосва, го гушкаме (ако ни позволи и му е приятно) или просто стоим до него и му говори спокойно, докато емоциите се уталожат.
  3. Питаме какво се е случило, какво е довело до тези емоции? По този начин идентифицираме и какъв е поводът за конфликт между него и Мартин.
  4. Питаме какво е довело до необходимостта от тихо време за успокоение? Тук целим детето да разбере, че блъскането на другото момче не е най-добрата възможна реакция.
  5. Питаме какво ще направи, когато се върне при Мартин? Водим го чрез въпроси към това, че е необходимо да се извини за поведението си и да каже на Мартин какво го е накарало да реагира така. Например: "Извинявай, че те блъснах, но много се ядосвам, когато загубя играта. Ще се постарая повече да не го правя" или "Извинявай, че те блъснах, но много се ядосвам, когато ми казваш, че съм слабак. Това много ме обижда. Моля те да не го правиш повече и да играем спокойно."
  6. Помагаме на Ангел да се върне при Мартин и да се опита да реагира различно - например като поговори с него. Асистираме за разговора при необходимост.
  7. Поощряваме поведението: "Браво, Ачо, ти постъпи много смело/разумно/като голям човек, когато се успокои и отиде да поговориш с Мартин".

Как техниката за възпитание „тихо време“ се отразява положително на психичното развитие на децата?

Аз лично харесвам тази техника, защото тя дава възможност на детето да развие много ценни умения. От една страна това е умението за самоконтрол или т.нар. управление на емоциите. Самоконтролът се проявява, когато изпитваме много интензивни емоции, но не действаме спрямо тях, а си даваме шанс да се успокоим, за да можем да реагираме по по-адекватен начин.
Пример: Колегата на работа отново закъснява с доклада си към мен, което означава, че трябва да остана след края на работното време, за да го обработя и изпратя в срок. Това се случва за пореден път. Само преди 2 дни трябваше в рамките на 20 минути бързо да намеря кой да вземе децата от детска градина и училище, тъй като за пореден път беше необходимо да остана в офиса заради неговата неорганизираност. Бясна съм! Само да ми се изпречи на пътя и ще го разпердушиня!
Тук идва и мястото на самоконтрола и тихото време. Когато емоциите ни са толкова интензивни като в примера, трудно взимаме рационални решения. Вдигането на скандал в офиса не е сред най-рационалните решения, защото ще ни злепостави като емоционално неовладяни хора и ще обтегне отношенията с колегата, което вероятно ще се отрази на продуктивността на работата ни в бъдеще. С две думи - ще се гледаме лошо из офиса и това няма да е в полза на никого.
Затова в такива моменти е нужно да проявим самоконтрол – вместо да влетим в кабинета на колегата, да намерим тихо място, на което да се успокоим и след това да проведем конструктивен разговор с него по отношение на спазването на крайните срокове.
„Тихото време“ учи децата точно на това: „Когато съм много разгневен, правя неразумни неща. Имам нужда първо да се успокоя и след това да реша как да постъпя“.
Тихото време помага на децата да развият ценни мета-когнитивни умения – да могат да анализират поведението си и да предвиждат последствията от него.
спор каране деца социални умения емоционална интелигентност детски психолог Варна психолог за тийнейджъри онлайн
Тази възпитателна техника развива ценни умения за решаване на проблеми.

Един личен пример

Използвах подобен подход като „тихото време“, докато работех в училище като възпитател. Ако някое от децата беше твърде развълнувано или ядосано, така че да пречи на останалите, го молих да излезе и да изчака пред стаята, докато се успокои и след това да се върне обратно, когато се почувства достатъчно спокоен/спокойна. Понякога по моя преценка (например, ако емоциите бяха твърде бурни), излизах за кратко при него/нея и със спокоен тон провеждахме разговор за това какво го е напрегнало и какво решение смята, че е подходящо за ситуацията.
Големият плюс при този подход е това, че децата сами преценяват колко време да останат навън и в кой момент вече са готови да се върнат обратно. Сигурно тук си мислите, че са злоупотребявали и са си търсили поводи да останат колкото се може повече навън, вместо в класната стая, но всъщност подобно хитруване не се е случвало нито веднъж. Децата се връщаха обратно горди от това, че са се успокоили сами.

Една хитрост

Техниката  „Тихо време, докато се успокоя“ има особено мощен ефект, ако и ние възрастните я прилагаме към себе си пред децата. Тоест, в моментите, в които сме много напрегнати, вместо да „яхваме вълната“ на емоцията, може просто да кажем: „В момента съм много ядосан/а. Имам нужда от малко „тихо време“, за да се успокоя и след това ще говорим“.
Аз лично много пъти съм използвала своето „тихо време“, докато работех като възпитател, а и сега като родител. Виждайки това, децата разбираха, че тихото време не е наказание, а е нужно, за да се успокоим и да действаме по по-добър начин след това.

За какво да внимаваме?

Разбира се и при тази техника има уловки, за които е добре да внимаваме. Ето и няколко от тях:
1.Тихото време не е наказание
Идеята на тихото време не е да накажем детето да мълчи в някой ъгъл. Целта е да го отдалечим от спора с приятеля му, водещ до чувствително повишаване на децибелите например, докато се успокои, и след това да се върне отново, за да разрешат заедно проблема.
2. Тихото време важи за всички членове на семейството
Ако и ние самите си позволяваме „тихо време“ в моментите, в които усещаме, че ще се разкрещим или ще кажем нещо грубо, ще моделираме поведението на детето чрез нашето. Детето няма да вижда тихото време като наказание, а като необходимо действие, което ни помага да се успокоим и да действаме по-мъдро след това.
3. Тихото време изисква спокоен тон
Подобно на „тайм-аута“ тихото време не трябва да се прилага, докато крещим на детето или го дърпаме към другата стая. В противен случай то ще се превърне в наказание и ще има силни негативни последствия за психиката на детето. Важно е да говорим спокойно да обясним смисъла на тихото време с детето.
4. Смисълът на тихото време трябва да е ясен за детето
Нужно е детето да разбира защо е необходимо тихото време (напомням: за да се успокоим). Първите пъти, когато го прилагаме, е възможно детето да го възприеме като вид наказание, затова е важно да останем с него и да обсъдим защо се налага да използваме малко тихо време, да поговорим за чувствата му, за поведението му и да помислим заедно какво той или тя ще направи по-различно, когато се върне от „тихото време“.
Нека оставим детето само да прецени кога е достатъчно спокойно да се върне към предишната си дейност. Дори и преценката му да не е много правилна, важно е да знае, че от него зависи колко тихо време му е необходимо – това ще промени нагласата му към „тихото време“ и ще му даде властта да регулира само поведението си. А ако емоциите отново се разразят, е нужно да отидем заедно отново на тихо и да повторим целия цикъл.
връзка родител дете дисциплина детски психолог Варна онлайн
За разлика от много други възпитателни техники, техниката "тихо време" заздравя връзката родител-дете, вместо да я влошава.

За финал

Техниката за дисциплина „тихо време“ не само работи добре за регулирането на емоционалните изблици на децата, но и развива ценни умения у тях, които ще им вършат страхотна работа в живота на възрастни.
Доста е вероятно първите пъти, когато използвате тази техника, тя да не дава никакъв резултат – детето да крещи и да се опитва да се оскубне от вас или пък да казва, че се е успокоило, а в следващия момент вече да замерва Гошо с обувката си. Не се отказвайте! Тази техника изисква време, докато детето схване смисъла й, но чакането и усилията определено си струват, заради емоционалната регулация и метакогнитивните умения, които синът или дъщеря ви ще развие.
А междувременно, ако синът или дъщеря ви има нужда от помощ, за да управлява по-добре поведението си - свържете се с мен, ще се радвам да помогна.
Снимки: Pixabay, Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: