3 заблуди за изграждането на положителна самооценка у децата - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

3 заблуди за изграждането на положителна самооценка у децата

Заблуди положителна самооценка
Самооценката, която имаме, влияе на живота ни – всички знаем това. Някои от нас са по-неуверени, повече се съмняват в себе си и това вероятно неведнъж ги е спирало да се представят добре на интервю за работа, да кандидатстват за нова по-висока позиция или да започнат свое бизнес начинание.
Ето защо въпросa как да изградят положителна самооценка у детето си, независимо дали е на 5 или на 15, вълнува много родители. Точно защото знаят, че може би това е основното нещо, което е спряло тях самите да преследват мечтите си. И искат нещата да се случат по различен начин за децата им.
Съществуват много заблуди по отношение на това кое изгражда положителната самооценка на децата. В тази статия събрах един кратък (и неизчерпателен!) списък от 3 заблуди, които често имаме за това как се формира положителна самооценка у децата.

Заблуда 1: Курсовете, частното училище, играчките и хубавите дрехи са важни за самочувствието на децата

В подобна заблуда има логика, така че е съвсем нормално да изпаднем в нея. Тя идва от допускането, че колкото повече езици говори детето, колкото по-добре се справя по математика, колкото по-високи оценки изкарва, в колкото по-престижно училище учи, колкото по-добре изглежда, толкова по-добро самочувствие ще има.
Истината е, че положителната самооценка не се гради чрез записване на детето на курс по математика в понеделник, на курс по английски във вторник, на частни уроци по български език в сряда и на 3 вида спорт през уикенда. Детето ни няма да изгради негативна самооценка, ако не можем да си позволим частно Монтесори училище или пък последния модел iPhone.
Всъщност зависимостта по-скоро е обратната – добрата самооценка помага на децата да напредват в училище, да овладяват нови езици и да се чувстват добре в кожата си.
Основите за положителната самооценка се поставят много преди да дойде време да избираме училище на детето си – още в кърмаческа възраст, колкото и да звучи невероятно! Начинът, по който откликваме на нуждите на бебето си е базисен за изграждането на добро самочувствие – бебето постепенно израства в дете, което си мисли: „Аз съм ценен човек. Моите родители ме обичат.“ Бебетата не плачат, защото се глезят – мозъчетата им все още не са се развили дотам, че да „манипулират“ възрастните по този начин. Те плачат, защото изпитват някакъв дискомфорт. В този смисъл, плачът е зов за помощ. Когато родителите се отзовават, те изпраща послание на бебето, че то е ценно и обичано, че нуждите му са важни и „си струва“ да му бъде помогнато. Всичко тези базисни убеждения, които се изграждат в ранна детска възраст, всъщност са основата, върху която стъпва положителната самооценка. (1)
Родителите непрекъснато изпращат подобни послания на децата чрез собственото си поведение. Например, ако редовно игнорираме казаното от детето, изключваме го от разговора, „бъзикаме“ го за страховете и опасенията му, курса по роботика няма да изгради положителна самооценка. И обратното – ако проявяваме интерес към детето, питаме го как е минал деня му и взимаме чувствата и мислите му насериозно, курсът за конструиране на корабни макети допълнително ще затвърди положителната му самооценка.
Грижа за бебето, домашен любимец
Само не можах да разбера мен защо ме изключихте от списъка на грижещите се за бебето???

Заблуда 2: Трябва да хвалим детето за успехите му

Още една съвсем логична и напълно нормална заблуда. Тя е базирана на допускането, че е важно да обръщаме внимание на постиженията на детето си.
Да, разбира се, че е важно да отбелязваме успехите на детето, вместо просто да изсумтим: „Крайно време беше!“ първия път, в който синът ни си е вързал обувките сам... в 5-ти клас. (Аз лично тогава успях!)
Но много по-важно от фокусирането върху самия успех, е да насърчаваме усилията, които са довели до него: „Браво! Колко много се упражнява да връзваш обувките си! Благодарение на упоритостта си накрая успя!“
Когато хвалим само успеха, отправяме посланието, че постиженията са важни и щом детето успява, значи е достатъчно умно, схватливо или сръчно. Дотук добре! Но в живота освен успехи, има и провали и това, че сме се провалили не означава, че не сме достатъчно умни, схватливи или сръчни. Означава, че подходът ни не е сработил и трябва да изпробваме нов. И именно чрез поощряването на поведението, което е довело до успех, а не самия успех, ще покажем на детето как да не губи високия си дух пред провала, който така или иначе все някога ще му се случи. Ето това изгражда самочувствие у детето!

Заблуда 3: Детето трябва да прави неща, които му се отдават

Тази заблуда отново е напълно логична – когато детето ни прави нещата, които обича и му се отдават, то изгражда усещане, че се справя добре. И това е така! Но за да развие положителна самооценка детето трябва да постига и нови неща. Тоест да прави и неща, които не му се отдават.
Всъщност според теорията на Лев Виготски детето усвоява нови умения само когато е в „зоната на най-близко развитие“ (2). Тоест, ако детето ни вече знае всички букви, то повтарянето им отново и отново няма да подобри допълнително самооценката му. Това, което ще стимулира самочувствието му, е следващата стъпка след познаването на буквите – комбинирането им в срички. Именно това е зоната на най-близкото развитие.
Трябва да имаме предвид обаче‚ че „зоната на най-близкото развитие“ не е комфортна зона, тоест не е зона, в която детето да се чувства добре – вероятно ще му е трудно, може да се ядосва и да иска да се откаже, но постепенно, усвоявайки с наша помощ новото умение, то ще затвърди представата за себе си, че е способно да се справя с предизвикателствата. А това убеждение води до добро самочувствие.
По същия начин, ако едно малко дете тъкмо се е научило да ходи, и упорито пуска ръката ни, за да ходи само, не е добра идея да сграбчваме отново ръката му, защото е може да падне. Така отправяме посланието, че се съмняваме, че то ще се справи, което действа негативно на самоувереността му. Да, разбира се, че то още не е толкова добро в ходенето и може да падне и да се удари. Затова тук е важна преценката на родителя дали реално ситуацията е толкова опасна. Но когато му забраняваме да бяга и да се катери, за да го предпазим, ние всъщност предпазваме себе си от чувството на тревога. Защото да стоиш разтревожен отстрани и да си мълчиш, докато детето ти "покорява" някой връх (от камъни) изобщо не е комфортно! Но, забранявайки му да прави тези неща, го лишаваме от възможността да придобие самочувствие, че успява да усвоява нови умения и да се справя с предизвикателствата.
Наскоро синът ми мина през една огромна кална дъждовна локва. Краката му потънаха до глезена! Тъкмо понечих да му направя забележка, когато той ме прекъсна с възторжен глас: "Виж, мамо, успях!!!"
Във всяка от тези заблуди съществува някаква истина. Важното е да знаем, че самоувереността на детето ни се гради най-вече на база на нашето отношение към него, към успехите му и към затрудненията му, а не толкова на външни фактори като това какви са дрехите му и дали ходи на фехтовка.
Дори детето ни да е изправено пред предизвикателства и продължителни неуспехи, не е задължително самооценката му да пострада, стига възрастните около него да показват вяра в потенциала му. Ако самоувереността на детето е накърнена заради временен неуспех, тормоз или изолация в училище, съмнения в привлекателността и др., това не означава, че то не може да възвърне положителната си самооценка чрез подкрепящо отношение на възрастните около него.   
Разбира се, винаги може да се свържете с мен, ако смятате, че вашето дете има нужда от помощ, за да възвърне вярата в себе си!

Използвана литература:

  1. Narvaez, D, 2011, Dangers of Crying it out, Psychology Today,
  2. Виготски, Л. (1983). „Мислене и Реч“, изд. Наука и изкуство, София
Снимки: Pixabay, Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: