Забранените емоции и момчетата - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Забранените емоции и момчетата

контрол на емоциите
И вкъщи, и в училище, те често чуват: "Момчетата не плачат", "Ти нали си мъж, мъжете не се страхуват" и т.н. Как това се отразява на тяхната личност? Прочетете в следващите редове.
 

До известна степен разликите в поведението на момчетата и момичетата в детска и тийнейджърска възраст се дължи на билогични фактори. Повече по темата може да прочетете в статиите „Как да възпитаме самоуверени момчета“ и „Защо момчетата не спазват правила“. Но поведението на двата пола не се дължи само на тези различия. Ние възпитаваме по различен начин момчетата и момичетата.

Една от най-често разпространените заблуди за възпитанието на момчетата е, че те не бива да изразяват тъга, страх, привързаност или притеснение, защото ще изглеждат като слабаци. В същото време на гнева се гледа като нещо приемливо. Така момчетата порастват с разбирането, че е срамно да плачат и да показват близост, но пък е по-приемливо да се сбият, разкрещят или да блъскат предметите наоколо. Често те реагират с гняв на емоции като срам, вина или страх, само защото чувстват, че околните ще приемат по-добре, ако момчетата показват гняв, вместо страх например.

Изследванията  в областта на психологията потвърждават тези наблюдения – момичетата в тийнейджърска възраст много по-често изразяват положителни емоции от момчетата (радост, любов, вълнение) в сравнение с момчетата. Единствената емоция, която момчетата са склонни да изразят като тийнейджъри е (познайте!)… гняв. (1)

Всичко това се отразява на увереността на момчетата – не знаят как да реагират, когато изпитват „непозволени за мъжете емоции“, което им създава усещане за неадекватност. За съжаление, когато децата не разбират собствените си емоции, се затрудняват и в разчитането на поведението на приятелите си. Това води до неумение да общуват пълноценно, което също подкопава тяхната увереност. В бъдеще ще се затрудняват с отношенията на работа, в семейството си, ще са неспособни да се радват или да показват любов.

Какво да направим?  

Има много неща, които можем да направим, за да помогнем на момчетата да развият своите социално-емоционални умения и емоционална интелигентност. Това няма да ги направи „слабаци“, а напротив – ще ги превърне в силни личности, които могат да устояват на трудностите, да оказват подкрепа и да имат контрол над емоциите си.

1. Да помогнем на момчетата да разпознават и назовават емоциите си

Това е умение, което стои в основата на емоционалната интелигентност. За момчетата е също толкова важно да осъзнават, че са тъжни или да споделят, че се страхуват, колкото и за момичетата. Колкото за всички човешки същества от всички раси и възрасти впрочем. Развиването на компетентност по отношение на собствените чувства е неразривно свързано с развиването на компетентност по отношение на чувствата на другите. Това помага на момчетата да проявяват емпатия, умение да се поставят на мястото на околните и оттам да създават приятелства.

От друга страна осъзнаването е първата крачка към управлението на емоциите. А при момчетата това се отразява и на импулсивността, за която може да прочетете повече отново в статията „Как да възпитаме самоуверени момчета?“.

Затова щом забележим, че момчето изживява интензивна емоция, е важно да му помогнем да я осъзнае и назове. Това е много лесно. Може просто да изброим различни емоции, които предполагаме, че то изпитва: „Изплашен ли си в момента?“, „Тъжен ли си?“, „Ядосан ли си?“.

Ако момчето иска да поплаче, е важно да го оставим да поплаче без да използваме реплики от типа: "Ама ти нали си мъж!" или "Стегни се, момчетата не трябва да плачат" и др.

След това е важно да покажем на момчето, че е нормално да изпитва такива емоции и че всеки човек ги изпитва. Може дори да разкажем и собствения си опит – кога сме се чувствали по подобен начин сега, като тийнейджъри или в детството си.

2. Примерът на бащите

Важно е момчетата да виждат други примери на мъже, които умеят да разпознават и изразяват емоциите си по приемлив начин. Това може да е баща, дядо, чичо или ментор – учител, треньор или друга мъжка фигура, с която момчето се свързва.

И разбира се, блъскането по кафе-машината сутрин, защото ни е влудила, не е добър пример за (приемливо) изразяване на емоциите. Споделянето, че сме се напрегнали, защото не можем да си направим кафе и излизането на терасата, за да се успокоим на чист въздух, е по-добрият вариант.

гняв агресия момче ученик тийнейджър
Искаме ли нашите момчета да живеят, изпълнени с гняв и неспособни да покажат любов и радост?

Често под самоувереното поведение на момчетата се крие крехкост и несигурност. Зад гневните изблици стои страх или вина, а сълзите предизвикват срам. Арогантното поведение изразява несигурност и колебания в собствената стойност.

В обществото все още съществуват много стереотипи към това какво е приемливото „мъжко“ поведение и как трябва да се държи едно момче. Ако се поддадем на тези стереотипи, рискуваме синът ни  да израсне като човек, който се срамува от себе си, защото не може да приеме емоциите си и който е самотен, защото не умее да създава задълбочени приятелства. Ако искаме да възпитаме деца, които се чувстват добре в кожата си, си струва да се замислим кои неща са „човешки“ вместо това кои са мъжки или женски…

Не се притеснявайте да се свържете с мен, ако вашето дете изпитва трудности в разпознаването или контролирането на своите емоции. Ще се радвам да помогна.

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: