Психологическите профили на децата в едно семейство - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Психологически профил на децата в едно семейство

психологически профил деца семейство брат сестра отношения

Възможно ли е отношенията с нашия брат или сестра да е повлияло на характера ни? И как да подходим към собствените си деца и техните отношения, така че те да порастнат като хармонични личности? Прочете повече по темата в следващите редове.

В предишната ми публикация разгледахме част от теорията на Волтер Томан (познат още  като  Уoлтър Томън) – професор по психология и психоаналитик, според която характера на човек се влияе силно от взаимоотношенията с неговите братя и сестри и по-специално от взаимодействието на следните фактори:

  • Какъв е пола на всяко дете в семейството;
  • Каква е възрастовата разлика между децата в семейството;
  • Какъв е реда на раждане (кой е по-голям и кой по-малък).

Поговорихме какви личностни черти изграждат братята, ако в семейството има две момчета. След това разгледахме случая, в който децата са момче и момиче и се спряхме по-детайлно на характера на по-голямата сестра. Повече за тези психологически профили може да прочетете тук.

В тази статия ще разгледаме психологическия профил на момчето, когато сестра му е по-голяма от него. След това ще обсъдим как се формира характера на момчето, ако то е по-голямо от сестра си и какви личностни черти развива неговата по-малка сестра. Накрая ще надзърнем в характерите на две сестри в семейството. И ако вече сте се объркали кой на кого е брат и сестра – вероятно не сте единствените! Просто прочетете по-надолу.

Чакай, чакай... по-голямата сестра на по-малкия брат на другата сестра на нейния по-голям брат... Тотално се обърках!

Отношения брат–сестра

Психологически профил на по-малкия брат

Томан смята, че по-голямата сестра ще е силно въвлечена в отглеждането на малкия си брат. Тя ще го утешава, ще се грижи за него и ще го закриля, подобно на своята майка. Това ще се отрази на характера на момчето и ще го направи отворен към търсенето на помощ и подкрепа.

Твърде е вероятно братът да пренесе този тип отношения и към жените, които среща по-късно в живота си. Той ще е галантен и внимателен към тях, така че да ги предразположи да правят това, което той иска. Възможно е това да се пренесе и в професионалния му живот, където да му е по-лесно да работи в екипи, съставени от жени, знаейки как да подходи към тях, така че те да го харесват, а той да постига своите цели.

Психологически профил на по-големия брат

Характерите биха се различавали, ако в отношенията брат-сестра, братът е по-големият. Той ще наблюдава вниманието и любовта, с които родителите му даряват малкото момиченце и вероятно ще усвои подобно отношение към нея. Така, копирайки своите родители, той ще се грижи за нея и ще я закриля, за което разбира се ще бъде насърчаван и поощряван от тях. Ако разликата във възрастта със сестра му е по-голяма (3 години и повече) вероятно той няма да се конкурира силно с нея за любовта на родителите си. По този начин е възможно и по-късно в живота си да заема ролята на закрилник и ментор на жените, които среща. Възможно е да го привличат жени, които са по-млади от него или по-крехки в психологичен план, които той да  обгрижва и напътства.

При по-малка разлика е възможно съревнованието между тях да е доста силно и да доведе до конфликтни отношения и чувство на отхвърляне, тоест до т.нар. феномен на детронираното дете. Повече по темата може да прочетете в статията ми „Когато се появи ново дете в семейството – какво се случва и как да реагираме?“.

Психологически профил на по-малката сестра

Според Томан по-малката сестра в семейство, в което децата са момче и момиче,  ще се развие като много женствена личност. Тя ще е отраснала под опеката на брат си –в детството й винаги до нея има някой, който да я закриля физически и да разрешава конфликтите на детската площадка вместо нея. Вероятно и самите им родители ще окуражават подобно поведение и у двамата (на закрилник и закриляна). Така е силно вероятно момичето бързо да се превърне в малката принцеса в семейството. 

По този начин е възможно по-късно в живота си тя да се оставя (а и да очаква) мъжете да се грижат за нея, да я „глезят“ или пък да я напътстват. Можем да предположим, че тя ще бъде привлечена от мъже, които демонстрират сила, увереност и сигурност. Възможно е да предпочете да бъде домакиня и да не преследва на всяка цена професионална реализация. Ако все пак го направи, вероятно ще избягва да се противопоставя на мъжки авторитети, но ще намира заобиколни начини да им се хареса и да направи така, че да изпълнят желанията й.

Така... Ако братът е по-голям... После, ако братът е по-малък и накрая, ако сестрата е по-малка...
Всичко схванах!

Отношения сестра – сестра

Психологически профил на по-голямата сестра

Теорията на Томан вижда по различен начин ситуацията, ако в семейството има две момичета. Той смята, че поради еднаквия им пол по-голямата сестра би се чувствала предадена от родителите си, когато на бял свят се появи другото момиченце. Колкото по-малка е възрастовата разлика между тях, толкова по-силна ще бъде нейната фрустрация. Ако е на 4 или 5 години, тогава тя ще е много по-подготвена в психологически план за конфликтните чувства, които изпитва към  по-малката си сестричка – например ревност и любов едновременно. На тази възраст тя вече ще има определен психологичен ресурс да преодолее негативните си чувства и да заеме роля на закрилник на по-малката си сестра.

Както коментирахме и в предишните ми публикации, по всяка вероятно родителите ще имат различни очаквания към по-голямата и по-малката сестра. Те биха насърчили индентифицирането на по-голямата сестра с тях самите и с авторитета. По този начин съзнавано или не, те ще очакват от нея да се грижи за по-малкото момиче, да отстъпва пред нейните искания, но и да я наставлява и на моменти „да командва“.

Силно е вероятно дори и по-късно в живота си, по-голямата сестра да заема позиция на утешител и закрилник в професионалната или в семейната сфера. Можем да предположим, че ще й харесва да напътства по-младите или по-неопитните от нея (колеги, стажанти, приятели, ученици, студенти и др.).

Психологически профил на по-малката сестра

Според Томан в началото на живота си вероятно по-малката сестра ще трябва да се подчинява на по-голямото момиче в семейството. Но в даден момент тя ще се опита да й се противопостави. Отношенията биха се развили подобно на отношенията между двама братя в семейството. По-малкото дете ще се конкурира с по-голямото, като се опитва постоянно да го догони и дори задмине.

В същото време психоаналитичната перспектива, през която Томан разглежда отношенията в семейството, предполага, че нагласата на родителите към момичетата би била по-различна, отколкото към момчетата. Ако те насърчават конкуренцията и амбицията при момчетата, то по-скоро при момичетата биха насърчили своенравниченето на по-малката сестра и отговорността и грижата при по-голямата.  Вероятно родителите биха били по-толерантни към капризите на по-малката в сравнение с тези на по-голямата сестра, биха й угаждали и биха я окуражавали (дори и несъзнавано) да бъде импулсивна, амбициозна и даже на моменти инатлива.

Чакай да преговоря... По-голямата сестра на по-малката сестра, ама ако имат по-малка разлика...

3 важни извода

Много е важно да отбележим, че теорията на Томан се ражда в средата на 20 век, когато семействата до голяма степен са се различавали от съвременните семейства. В днешно време разликите в образователния и социално-икономическия статус между мъжете и жените все повече намаляват. Но все пак това, което можем да изведем като обобщение от казаното дотук е, че:

Извод 1

Често родителите насърчават по-голямото дете да се грижи за по-малкото, което развива у него качества като автономност, отговорност, желание да заема авторитетна позиция или да търси професия, свързана с грижа към другите или менторство (лекар, социален работник, преподавател в училище или университет, мениджър на екип и др.). Прекомерната отговорност в детска възраст обаче може да има и негативни последствия като развиване на чувство на вина, съмнение в способността да се справим, страх от провал и т.н.

Като родители трябва да сме внимателни в това доколко и какви отговорности делегираме на по-голямото дете. Важно е да наблюдаваме реакциите му, за да се ориентираме дали изпитва удоволствие от помагането или за него това е бреме и наказание.  

Извод 2

Често родителите са по-толерантни към проявите на незряло поведение на по-малките деца. Това може да ги превърне в по-зависими от другите или пък в по-импулсивни личности, които не успяват да управляват добре желанията и емоциите си. От друга страна нерядко по-малките деца се научават да търсят помощ и подкрепа, да предразполагат другите да бъдат мили и внимателни към тях. Това може да ги направи умели в работата с хора, в осъществяването на продажби, в дипломацията и в лавирането за постигане на по-сложни цели.

Важно е като родители да имаме реалистични очаквания към поведението на малките деца за съответната възраст – нито да очакваме от тях да бъдат зрели, колкото голямото дете, нито обаче да сме толерантни към проявите на детинско поведение до късно.

Извод 3

Съревнованието между по-големите и по-малките деца в семейството може да развие чувство у по-големите, че се справят по-добре, че са по-успешни, по-умни, по-способни. При по-малките това може да се отрази в бързо интелектуално и емоционално развитие (в опит да догонят по-големите), амбициозност, конкурентност. Вероятно по-големите деца биха били уверени в себе си личности, докато по-малките могат да бъдат по-несигурни в качествата си, но пък в същото време да се превърнат в хора на високите постижения.

Важно е обаче целенасочено да насърчим сътрудничеството между децата в семейството. Така бихме намалили конфликтите между тях, ревността и съперничеството.

Човек, за какво ги чета тези неща... аз съм единствено дете...

Финални думи

Нужно е да вземем предвид, че теорията на Томан в крайна сметка е само теория. Затова трябва да сме внимателни към правенето на прекалено големи обобщения, тъй като всяко семейство има своята уникална система на отношения. Дори и да забелязваме някакви съвпадения между представената теория в нашето собствено семейство или друго, не бива да прибързваме към заключения и е нужно внимателно да изследваме взаимодействията между членовете на семейството. Лично аз намирам темата за много интересна и интригуваща, надявам се, че е била полезна и за вас!

А междувременно, ако искате да поговорим за отношенията между децата във вашето семейство, не се колебайте да се свържете с мен!

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: