Децата в семейството - може ли реда на раждане да предопредели характера и интелигентността? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Децата в семейството – може ли реда на раждане да предопредели характера и интелигентността?

 

брат сестра братя сестри семейство отношения характер

Като дете исках да стана писател. Пишех кратки истории и участвах в различни конкурси. Когато бях на 10 публикуваха няколко мои истории в малка книжка, наред с други деца. Всеки от малките автори имаше кратко представяне – кога е роден, от къде е, кои са любимите му теми. Децата бяха споделили, че обичат да пишат за природата, животните, сезоните, семейството си. Аз? Аз бях посочила една единствена любима тема. Кратко и ясно: човечеството. Чудите се кое 10-годишно дете казва, че любимата му тема е човечеството? Е, някои психолози биха казали – първородното.

По-интелигентно ли е първородното дете?

Аз съм първородното дете в 4-членно семейство. Това би се сметнало за голям късмет, ако вземем предвид огромното количество популярни статии (1), които твърдят, че по-голямото дете има по-високи резултати на тестовете за интелигентност и по-престижна професия като възрастен. Виждали сме го често по филмите – двама братя, по-големият е адвокат, а по-малкият уличен музикант, едва свързващ двата края.

Вкъщи аз бях винаги замислена за важни неща като… човечеството. Сестра ми от друга страна не се тревожеше за човечеството чак толкова. Тя беше жизнерадостно, хитроумно дете, със златни къдрици.  С две думи - бързо успяваше да влезе под кожата на всички и общо взето нямаше някой, който да не я обожава. Аз бях талантливата, а тя забавната.

Очевидно е, че всяка от нас се конкурираше за вниманието и любовта на околните като използваше своето тайно оръжие. Освен това, виждайки различните наши силни страни, родителите ни ги насърчаваха допълнително – сестра ми ходеше на танци, а аз – на литературен клуб.

През 1996 година Франк Сълоуей наблюдава разлики в представянето на IQ тестовете между първородните и останалите деца в семейството (2) . Според Сълоуей първородните деца се идентифицирали повече с авторитета, докато по-малките били бунтари. Тоест, по-големите би трябвало да станат полицаи, учители или политици, докато по-малките – изобретатели, инициатори на протестни движения, борци за различни свободи.

И без да знам за изследванията на Сълоуей, аз се перчех пред сестра ми като много умна. Все пак никак не е трудно да изглеждаш по-умен от близо с 4 години по-малката си сестра. Аз бях на 9 и можех да умножавам, а тя на 5 и не можеше. Ха-ха!

По-късните изследвания в тази област не потвърждават откриятията на Сълоуей (за най-голямо съжаление на всички първородни деца, и моя милост в това число). (3, 4, 5) Смята се, че методологията, която е използвал не е била достатъчно прецизна. Въпреки това продължават да се срещат статии, които твърдят, че първородните деца са по-интелигентни.

първородно дете характер интелигентност IQ характер семейство отношения
Първородното дете, замислено за човечеството...

Какво оформя характера на децата в семейството?

Затова и трябва да сме особено внимателни, когато попадаме на твърдения, квалифициращи определена група хора като по-умни, по-глупави, по-успешни или по-неморални. Характерът на човек се определя от множество фактори като:

  • Биологични характеристики – пол, темперамент, отчасти интелигентност (само отчасти!);
  • Отношения с родителите;
  • Отношения между децата в семейството;
  • Отношение на родителите към останалите деца в семейството;
  • Отношения с хора извън семейството – учители, приятели.

Характерът не може да бъде обяснен само с пола, етноса, възрастта, родното място и др.

Как родителите влияят на характера на децата?

Ние родителите влияем върху формирането на характера и интересите на децата по различни начини. Например често им слагаме „етикети“ (повечето пъти съвсем добронамерено!)

Пример: „Той е много нервен“, „Тя е много палава“, „На него му се отдава математиката“, „На нея й се отдават езиците“.

Дори и да има нещо вярно в подобни обобщения – например в някакъв период от живота си детето наистина да е нервно – когато повтаряме като мантра колко избухлив е синът ни, ние затвърждаваме у него тази представа за собствената му личност. Така постепенно той започва да смята себе си за избухлив и нервен човек, което допълнително го възпрепятства да развие умения да управлява гнева си.       

В моето семейство аз бях сериозната, а сестра ми забавната; аз бях вглъбената, а сестра ми – наслаждаващата се на живота; тя правеше бели, а аз четях книги. По-късно обаче и двете усетихме ограниченията на подобни етикети – аз също исках да бъда забавна и да се радвам на живота,  а тя - да се вгледа повече в себе си и света наоколо.

Почти винаги имаме и различни очаквания към поведението на децата в семейството, според това кой е по-голям и кой по-малък. Обикновено очакваме от по-голямото дете да проявява повече отговорност и самоконтрол:

  • „Грижи се за по-малкия си брат, ти си по-голяма!“;
  • „Отстъпи в този безсмислен спор, нали си по-голям!“;
  • „Нали си по-голяма, защо й се връзваш като те дразни?!“.

По същия начин често малките деца остават винаги „малки“ – на тях им е позволено да се глезят повече, защото са „по-малки“ и така родителите са по-толерантни към различните прищевки до по-късна  възраст. Но пак е важно да подчертая - това изобщо не е валидно за всички семейства.

второ дете характер семейни отношения братя и сестри психолог
Второто дете, по-известно като купонджията...

Как да подпомогнем развитието на цялостната личност на децата в семейството?

  •  Насърчете нагласата за развитие

Нагласата за развитие е свързана с убеждението, че човек може да учи нови неща, да развива и надгражда уменията и характера си постоянно без значение от възрастта или заложбите му.

За да насърчим нагласата за развитие у децата, е важно да не се отнасяме към тях сякаш характерът им е предопределен. Не казвайте неща от типа: „Тя е много срамежлива“, „Той не обича да играе с непознати деца“. Ако случайно подобна фраза се изплъзне от устата ви (случва се и на най-добрите), просто добавете едно „все още“ в края на изречението: „Тя е много срамежлива… все още!“ Така ще покажете на детето, че всичко се променя.

  • Не превръщайте голямото дете в родител

Няма нищо лошо в това голямото дете да помага в грижите за по-малките си братя и сестри. Напротив – така ще развие умение да носи отговорност, да планира, да предвижда потенциални рискове. Но! Много е важно да не превръщаме по-голямото дете в родител и да не търсим от него отговорност за поведението на малките му братя и сестри. То не е родител и няма капацитета да бъде такъв. Подобни очаквания към него могат да бъдат силно травмиращи. Освен това превръщането му в родител за останалите деца в семейството ще увреди връзката му с тях.

  • Не неглижирайте по-малкото дете

Често родителите сме в паника, когато ще имаме дете за първи път. Изчитаме цялата възможна литература, премисляме всяка дума и жест, за да възпитаме детето си по най-добрия начин. След като видим, че (за наша изненада) то все пак оцелява под грижите ни, си отдъхваме и решаваме, че с другото дете нещата ще са „по-полека“. Но това „по-полека“ понякога може да граничи с неглижиране – не играем с него, не му четем книги, гушкаме го по-малко и го пробутваме на по-голямото (да си играят, нали за това решихме да са две?!). Лишаваме го от внимание и от ценни стимули за емоционалното и интелектуалното му развитие.

По същия начин, с по-голямото дете всичко е за пръв път и за нас (прохождане, проговаряне, кандидатстване в гимназия) – проучваме, вълнуваме се. С по-малкото сме по-спокойни. Но, когато то е свидетел на бурните страсти около първата 6-ца на сестра му и нашия вял ентусиазъм за неговата първа отлична оценка, у него остава усещането, че е по-малко важно или че се справя по-зле, което може да остави траен отпечатък в личността му.

Затова е нужно да внимаваме как разпределяме вниманието си между децата и как отчитаме кои са значимите за тях събития (макар и ние вече да сме минали през тях и да сме "претръпнали" до някаква степен).   

братя сестри отношения между брат сестра семейство характер
Братята и сестрите са важна част от нашия живот...

Всеки, който има брат или сестра, знае колко важна роля играят те в живота му. Голяма част от нашият характер се е формирал благодарение на взаимодействието с нашите братя и сестри. Със сигурност реда на раждане в семейството може да бъде фактор за формирането на определени личностни черти, но това по-скоро зависи от отношението на родители към по-голямото и по-малкото дете. Като родители е важно да си даваме сметка как изглежда света през очите на всяко едно от децата ни, за да можем да ги разбираме по-добре и да ги подкрепим с това, от което те наистина имат нужда.

Не се колебайте да се свържете с мен, ако искате да поговорим за отношенията между вашите деца. Ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: