Как отношенията между братя и сестри влияят на характера? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Как отношенията между братя и сестри влияят на хaрактера?

братя сестри взаимоотношения разбирателство конфликти характер

Наскоро ви разказах за емоциите си, когато на 3 години и половина, се сдобих с по-малка сестра. С доза шега ви преведох през ентусиазма и разочарованието си, описах падането си от високо, когато загубих привилегията да бъда единствено дете в семейството.

Ако моят разказ ви е накарал да се замислите за собствените си емоции по отношение на вашия брат или сестра, може би сте осъзнали, че те са били доста по-сложни от чиста „ревност“, „завист“ или „омраза“ към по-малкия. Психическият свят на всеки от нас е много по-комплексен от това.

Всъщност въпреки казаното в предишните статии, в които (удобно) представям себе си като невинна (похитена от трона) жертва, със сигурност да си по-голям в семейството идва с безброй привилегии. Най-очевидната от тях е, че ти винаги си по-висок, по-силен, по-бърз от по-малкия, просто защото го водиш с няколко години. Освен това доста по-често ти е позволено „да се правиш на шеф“ и да раздаваш заповеди, като единствената ти заслуга да получиш тези ексклузивни права е, че си се родил първи.

Но, ако гледаме на братята и сестрите  само като на постоянно състезаващи и конкуриращи се индивиди, ще имаме твърде ограничен подход към техните взаимоотношения. Защото в повечето случаи ключова черта на връзката между братя и сестри е любовта между тях. Неслучайно често използваме израза: „Той ми е като брат“ или „Тя ми е като сестра“, за да илюстрираме безусловната любов и привързаност към някой. Братята и сестрите нерядко си сътрудничат, защитават се от външния свят и си помагат в най-трудните моменти.

От какво зависят взаимоотношенията между братята и сестрите?

Взаимоотношенията между братята и сестрите зависят от много фактори. Ето само малка част от тях:  

  • Вроденият темперамент на всеки брат/сестра;
  • Очакванията на родителите към всеки от тях по отношения на другия брат/сестра;
  • Индивидуалният опит на всяко дете в семейството;
  • Отношението на родителите към всяко от децата и взаимоотношенията им с всеки от родителите.

А взаимоотношенията, които имаме с нашия брат или сестра като деца, може да се отразят силно на характера ни. Често в научната литература се разглежда въпроса как родителите влияят на личността на децата, но темата как децата влияят помежду си, е пренебрегвана. Това донякъде е разбираемо, тъй като тя е много трудна за изследване – почти невъзможно е да кажеш дали едно качество се е проявила в следствие на отношението на родителите или на взаимоотношенията между братята и сестрите. Но пък всеки от нас вероятно може да изброи поне 3 черти от характера си, които са се формирали най-вече в следствие на отношенията с другото дете/деца в семейството.

Как братята и сестрите влияят на нашия характер?

Ще ви представя една теория, чийто автор е австрийският психоаналитик Волтер Томан (1920-2003), известен в САЩ като Уолтър Томън. Той е завършил университет във Виена, а след това в Харвард и е последовател на Алфред Адлер. Подобно на своя учител изследва отношенията в семейството и как те формират личността на семейните членове. (1, 2)

В тази статия ще разгледаме отношенията между двама братя и брат и сестра в едно 4-членно семейство.

Отношения брат-брат
взаимоотношения братя психолог конфликт
По-големият брат

Според Томан, когато в семейството има двама братя, по-големият от тях трябва да свикне с присъствието на по-малкия. Нужно е той  да се научи да споделя всичко с него (играчките, лакомствата, любовта на околните). В началото ще му е трудно, но в последствие, той дори ще започне да поема отговорност за по-малкия си брат. Често това е свързано и с напътствия, менторство и наставничество към по-малкото момче.

Вероятно родителите ще насърчават по-големия да се вслушва в интересите на по-малкия и да ги взима предвид, когато играят заедно. Те ще очакват от по-големия си син да се грижи за брат си и да споделя играчките си, въпреки че в повечето случаи не получава нищо насреща (освен одобрението на родителите си, което само по себе си е достатъчно ценна награда за едно дете).

По този начин е силно вероятно големият брат да се превърне в отговорен възрастен, който няма нищо против да се грижи за другите, да взима решения и да наставлява тези, които възприема като „по-малки братя“ (например по-неопитни колеги и приятели, студенти, ученици, стажанти и т.н.).

По-малкият брат

Почти сигурно е, че малкият син ще гледа на по-големия си брат като на свой идол. Това никак не е изненадващо, тъй като от началото на живота му по-големият брат винаги е бил по-високият, по-умният, по-бързият, по-силният. Вероятно по-малкото дете ще бърза да догони по-голямото и  дори да го задмине, а ако това не се получи – поне да му се противопостави в някакъв аспект. В много случаи този стремеж ще продължи и в живота му като възрастен, като освен брат си, е възможно той да се опитва да догони и изпревари и други фигури, в които припознава образа на по-големия брат. Така той може да се превърне в амбициозен мъж, който никога не е напълно доволен от своето представяне и е в постоянна надпревара със себе си и околните.

Отношения сестра–брат
брат сестра взаимоотношения конфликт психолог
По-голямата сестра

Според Томан взаимоотношенията се случват по различен начин, когато по-голямото дете в семейството е момиче. От една страна, ако има достатъчно голяма разлика във възрастта между тях (3 години и повече), вероятно по-голямата сестра ще имитира своята майка в грижите за бебето. Тя не само, че ще закриля своя брат, но и ще го утешава, ще се грижи за него и ще участва наравно в отглеждането му. Твърде е възможно самите й родители да имат именно такива очаквания към нея и дори да й вменяват отговорност по отношение на малкия й брат.

Тъй като Томан е последовател на психоанализата, той смята, че родителите имат по-специално отношение към мъжкото дете в семейството. Ако това наистина е така, вероятно при малка възрастова разлика (1 или 2 години), появата на малкото момче в семейството ще се възприеме като заплаха от нея, тъй като ще усеща, че брат й е с по-висок статус от нея, заради мъжкия си пол. Според Томан, ако възрастовата разлика е по-голяма (4-5 години), когнитивното развитие на момичето ще му помогне да приеме по-лесно различното отношение на родителите към половете на децата в семейството.

Така или иначе подобна семейна динамика е вероятно да доведе до чувство за малоценност у по-голямата сестра – тоест усещане, че другите са по-важни от нея, което да се проявява дори и в живота й като възрастен човек.

Томан смята, че за по-голямата сестра ще е лесно да се разбира с мъже и в по-късна възраст, тъй като ще предусеща техните интереси и понякога дори ще се отказва от своите собствени. Тя ще  умее добре да утешава, затова и често към нея ще се обръщат хора, които имат нужда от подкрепа – нещо, което ще й доставя удоволствие.

Дори и ако игнорираме психоаналитичната перспектива в описанието на този тип взаимоотношенията (за повече информация вж. „завист към пениса“), фаворизирането на едно от деца от страна на родителите може да доведе до тежки психологически последствия, както и до продължаващи в годините конфликти между братя и сестри. (3)

Финални думи

Важно е да си припомним, че теорията на Томан е формулирана в средата на 20 век, когато традиционните семейства до голяма степен са имали различен тип отношения в сравнение със съвременните. Момичетата (особено в Западния свят, но и в социалистическия до някаква степен) са се омъжвали и са ставали домакини без да учат или работят, а мъжете са били глава на семейството – осигурявали са финансово децата и съпругата си и са взимали  решенията еднолично. Често семействата са влагали целия си ресурс, за да изучат синовете си и да им осигурят добро бъдеще, докато целта при момичетата е била те да се омъжат.

В днешно време сме свидетели на промяна в начина, по който гледаме на момичетата и момчетата в семейството и ролите, които те заемат като възрастни. Момичетата учат в университет наравно с момчетата и се състезават с тях на пазара на труда. Отговорностите вкъщи (финансови, домакински и свързани с отглеждането на децата) са по-равномерно разпределени между съпруга и съпругата.

Затова е важно да имаме предвид, че не всичко от наблюденията на Томан е приложимо към семействата в днешно време, но все пак теорията му е интересна и взаимоотношенията, които той описва, могат да се забележат в много съвременни семейства.

В следващата статия ще разгледаме какво се случва с по-малкия брат на по-голямата сестра, а след това ще надникнем в отношенията между две сестри.

Дотогава не се колебайте да се свържете с мен, ако имате притеснения във връзка с взаимоотношенията между децата в семейството. Ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: