Когато се появи второ дете в семейството – какво се случва и как да реагираме? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Когато се появи второ дете в семейството – какво се случва и как да реагираме?

раждане второ дете семейство брат сестра детронация психолог

Kогато бяхме деца, eдин от най-честите спорове със сестра ми се разиграваше по следния начин: Сестра ми, която е с 3,5 години по-малка от мен, ще се гушне в майка ми, ще ме погледне с хитри очички и ще каже: „Тя е мойта мама!“. Аз, разбира се, ще се подразня от това твърдение и ще й отвърна: „Тя е и моя майка“. Сестра ми ще я прегърне още по-силно, ще погледне още по-дяволито и ще каже: „Не е вярно. Това е мойта мама!“. Аз, вече достатъчно изнервена, ще се стрелна към нея и ще я ощипя. Тя няма да остане длъжна и след секунди на дивана ще се е разразила същинска битка, която най-накрая ще привлече вниманието на майка ни.

Сигурна съм, че много от вас си спомнят за подобни сцени със своите братя и сестри, а и вероятно сте свидетели на подобно съперничене между собствените си деца. Ясно е, че конфликтът с моята сестра беше не защото тя не може да разбере концепцията, че споделяме общи родители, а защото и двете се конкурирахме за любовта и вниманието им. Нещо, което братята и сестрите често правят.

Детронацията – раждането на друго дете в семейството

Ако си късметлия да си първородно дете, за определен период от време твоят живот е истински рай. Любовта и вниманието на всички (дори и на досадните лели) са насочени само и единствено към теб. Няма член на семейството, който да не се кълне, че си най-гениалното дете на света. А всяко малко твое действие (като да направиш кула от 2 кубчета), се увековечава със снимка, която се разпраща до всички роднини, за да могат и те да се уверят в твоята гениалност.

Изведнъж обаче тази идилия приключва с повята на по-малък брат или сестра.

Спомням си съвсем ясно, когато сестра ми се роди. Разбира се, идеята за нейната поява ми беше презентирана по-рано, като ,за да я направят по-привлекателна, моите родителите ми бяха казали, че един от най-големите плюсове на това да си имаш сестра, е че ще играеш с нея. Така че аз стоях на задната седалка в колата, пътувайки от родилния дом към вкъщи, и гледах как майка ми държи един пашкул в ръцете си (евентуалното бебе) на предната седалка (тогава нямаше проблем да се возиш на предната седалка без колан! и с бебе в ръце!). Чаках с нетърпение да се приберем вкъщи, за да се започне голямата игра. Е, както се досещате, играта изобщо не започна, защото новородените бебета не са особено подходящ материал за играене. Така че аз останах доста разочарована. Разочарованието обаче продължи, след като установих, че не само не мога да си играя с въпросното бебе, ами и другите изобщо не ме забелязваха в степента, в която го правеха преди това. Дори лелите бързо-бързо ме подминаваха, за да се любуват на прословутото ново бебе, по-известно като сестра ми…

Пръв Алфред Адлер (1870 – 1937) започва да изследва семейната динамика и отношения. Той извежда теория, според която първородното дете е детронирано (тоест загубило кралската си позиция), когато в семейството се появи следващо дете. (1) Според Адлер детето преживява това като силна загуба, която може да повлияе по-нататъшните му отношения. В опит да възвърне позициите си, детето може да прояви регресия, тоест да се държи като бебето:

  • Да се изпуска в гащите;
  • Да смуче пръста си;
  • Да се събужда вечер и да плаче и др.

Днес теорията на Адлер среща малка емпирична подкрепа, тоест психологическите изследвания не успяват да я потвърдят. С други думи това, че в семейството се е появило братче или сестриче, не означава, че по-голямото дете задължително ще бъде травмирано или ще регресира.

Все пак обаче появата на нов член на семейството е стрес както за родителите, така и за детето. Тя е свързана с голяма промяна и нужда от адаптация към новата ситуация. Дори родителите изпитват смесени чувства по отношение на новото дете:

  • Притеснение - „Как ще се справим?!“;
  • Ентусиазъм - „Колко е хубаво, че сме вече 4-ма!“;
  • Любов - „Колко си сладкооо като си бръчкаш носа така!“;
  • Гняв - „Защо не заспиваш, 3 сутринта е?!?!?!“

Щом такива противоречиви емоции бушуват у възрастните, какво остава за детето? То може да се радва, че има братче или сестриче, но в същото време и да тъгува, защото се чувства по-самотно от преди. Възможното е детето да заяви, че би било добра идея да изхвърлим новото бебе на боклука или пък тихомълком да го ощипе. Това е неговият детски непохватен начин да изрази негативните си чувства. Конфликтните емоции са невероятно объркващи и за големите, и за малките.

детронация братя сестри семейство отношения психолог детски психолог
Короната е сладка, дори и да тежи...

Как да помогнем на по-голямото дете?

Ето 3 идеи какво да направим, за да помогнем на голямото дете да се адаптира по-лесно към появата на брат или сестра.

1. Обсъдете с детето какво предстои и каква е неговата нова роля в семейството

Колкото повече говорим с по-голямото дете за предстоящото раждане на бебето, толкова повече ще го подготвим за новата ситуация. Важно е да обсъдим възможните негативни последици за него:

  • „Може би бебето ще плаче вечер и аз ще бъде уморена за игра с теб през деня“.
  • „За известно време баба Вили ще те взима от детската градина“.
  • „Ти можеш да покажеш на бебето толкова много неща – как да хваща лъжичката си или как да строи кула, но в началото бебето няма да разбира какво му говорим.“

Изследванията показват, че подобни разговори помагат на детето да развие по-добра представа за себе си и своята роля в семейството, което води до повишаване на автономността му след раждането на бебето. (2)

2. Помогнете на детето да разпознае и изрази по приемлив начин емоциите си

Децата често не успяват да разпознаят на емоциите си, защото са в процес на учене на това умение. Те невинаги осъзнават, че хвърлянето на топка по стената, докато се опитваме да приспим бебето, е израз на ревност. Затова е важно на достъпен за тях език да им помогнем да разпознаят емоцията си. А след това да ги подкрепим да се справят с нея.

Пример:

Струва ми се, че в момента се чувстваш ядосан. Какво може да направим, за да се почувстваш малко по-спокоен? Какво ще кажеш да пийнеш малко вода и да подишаме заедно дълбоко. Чудесно, точно така! А сега имам една идея! Хайде като  приключа с брат ти да играем на любимата ти игра с пластилините!“ (и наистина играйте с пластилините!)

В случаите, в които по-голямото дете изпитва силни негативни емоции, които се изразяват във физически действия към бебето (удряне, щипене, вдигане на шум и др.) е важно да поставим ясни граници и да ги отстояваме.

"Не, не е позволено да щипеш брат си. Това поведение е лошо/недопустимо/неприемливо! Разкажи ми какво те ядосва и заедно ще намерим решение."

Много е важно да адресираме поведението като лошо, а не личността на детето. Втората стъпка е свързана с осъзнаването на изпитваните емоции. Невинаги детето може да разпознае емоцията си (особено, ако е под 7-8 години), затова помага ние сами да опитаме да я назовем. След това е важно да дадем алтернатива на неприемливото поведение: "Разкажи ми какво те ядосва (вместо да щипеш брат си) и заедно ще намерим решение".

Нужно е наистина да потърсим решение в сътрудничество детето, а не това да са само празни думи.

3. Отделяйте специално време за по-голямото дете

Колкото и да сме изморени от деня си, важно е да намерим поне 30 минути, които да посветим изцяло на по-голямото дете – да четем книжка, да си поговорим, да се гоним, да рисуваме (без през това време да готвим, чистим или да говорим по телефона). Това ще го накара да се чувства ценено, обичано, специално. Ще му помогне и да преодолее негативните чувства, свързани с появата на бебето.

вражда братя сестри семейство отношения психолог детски психолог
Къде любов, къде омраза... Братя и сестри, какво да ги правиш...

Появата на нов член на семейството е голямо събитие, което ни носи огромна радост, но и страх, съмнение, преумора, нервност. И ако ние възрастните имаме когнитивния и емоционалния капацитет да се адаптираме към новата ситуация, то за децата този процес може да е по-труден. Въпреки това има много начини, по които да ги подкрепим – да се отнесем към тях с разбиране и любов, без да ги съдим за противоречивите чувства, които изпитват.

Не се колебайте да се свържете с мен, ако искате да поговорим за отношенията между вашите деца. Ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: