Единствено дете в семейството - какъв е неговият характер? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Единствено дете в семейството - какъв е неговият характер?

единствено дете характер детски психолог

Ако сте единствено дете или сте родител на такова, вероятно неведнъж сте чували, че единствените деца са егоистични, разглезени, че не споделят играчките си и трудно се социализират. Чудите се доколко това е вярно? Открийте отговора в статията.

В края на 19 век  психолозите Дж. Хол и Е. Боханън провеждат изследване на личностните черти на единствените деца (1). Хол и Боханън стигат до заключението, че единствените деца са:

  • Разглезени;
  • Деспотични;
  • Антисоциални;
  • Самотни.

Със сигурност това е списък от доста негативни черти на характера, които никой от нас не би искал да има. Но нека видим колко от това е вярно 130 години след публикуването на изследванията на Хол и Боханън.

Разглезени ли са единствените деца?

Често можем да чуем твърдението, че единствените деца са „разглезени“, тъй като са свикнали да получават всичко, без да има нужда да го делят с някой друг. Освен това родителите на единствени деца имат повече време (а често и по-голям финансов ресурс) да откликват на желанията на децата като им купуват множество играчки, дрехи, аксесоари и ги водят ги на разнообразни занимания и курсове. Към тази картина се добавят бабите и дядовците, които глезят своите единствени внучета и угаждат на разнородните им прищевки.

Сетихте ли се за поне за един подобен случай на разглезено единствено дете, което познавате? Със сигурност има такива! Но сега ще отправя предизвикателство към вас – помислете за подобен случай на разглезено дете, което обаче има брат или сестра? Сигурна съм, че не ви отне много време, за да се сетите!

Истината е, че това доколко детето ще е разглезено не зависи от факта дали е единствено дете в семейството, а от родителския подход към него. Когато родителите умеят да поставят граници на децата си, те се превръщат в хора, които познават нуждите и желанията си и могат да ги управляват.

Какво означава да управляват желанията си?  Пример за недобро умение да управлява желанията си е изпадането в истерия, когато едно дете не получи това, което иска. Освен в истерия, то може да се разсърди, да спре да ни говори или пък силно да се натъжи и видимо да страда.

Как да поставим граници на детето?

Ако в опит да спрем силните писъци, мълчанието или тъгата, купим съответната кукла, камион или плейстейшън, ние не успяваме да поставим добре граници на детето – тоест, да очертаем докъде е приемливо дадено поведение. Това със сигурност ще доведе до още по-силно тръшкане или сърдене в бъдеще, защото детето ще остане с впечатление, че „За да получиш това, което искаш, трябва да се разплачеш или разсърдиш“. Сигурна съм, че познавате немалко възрастни хора, които все още го правят!

цупене тръшкане сърдене детски психолог
Така... Урок номер 1: "Ако искам нещо, трябва да се нацупя."
Ето - добре ли го правя?

Но всъщност по-голямата беда е, че ще лишим детето си от възможност да се научи да управлява желанията си и да слага граница дори само на себе си. То например  може да се превърне във възрастен, който е склонен да взима необмислени кредити и да затъне в дългове в името на това да има страхотна кола, телефон, луксозен апартамент или екзотична почивка.

Не е нужно да бъдем груби към детето в поставянето на граници. Важно е да бъдем любящи, но категорични. Хубаво е да се опитаме да обясним защо постъпваме така и да предложим алтернатива на желанието, която да задоволява и нас, и детето.

Важно е и да не изпадаме в крайности и да казваме "Не" на всяко желание на детето, защото така ще постигнем същия негативен ефект. То не само няма да се научи как да управлява желанията си, но и няма да има представа какви са неговите нужди изобщо. 

Затова, ако детето иска нещо разумно, логично, незастрашаващо го, нещо, от което наистина има нужда, няма никаква причина да отказваме само, за да се наложим.

Деспотични ли са единствените деца?

Със сигурност сме чували, че единствените деца са „командаджии“ -  обичат да се налагат и не могат да отстъпват. Обикновено обяснението е същото като описаното по-горе – те са свикнали възрастните около тях да им угаждат непрекъснато.

Едно съвременно психологическо изследване показва, че действително единствените деца са по-малко склонни да отстъпват и да поставят нуждите на другите пред своите. (3) Изследването е много интересно, тъй като освен личностните въпросници, които участниците попълват, те са подложени и на ядрено-магнитен резонанс, чрез който се изучават различните части на мозъка им. Наблюдават се структурни различия между мозъка на единствените деца и децата с братя и сестри, сочещи, че за първите е по-трудно да бъдат сензитивни към нуждите и желанията на другите. Резултатите се потвърждават и от тестовете за характерови черти.

Причините за подобен тип личностни особености вероятно се крият в това, че единствените деца играят много по-често сами. Когато децата играят заедно, в по-голяма степен им се налага да търсят компромиси, да отстъпват или пък да внимават да не наранят чувствата на другарчето си.

Разбира се, това изследване има своите ограничения и не бива да приемаме данните от него като валидни за всяко единствено дете на планетата. В никакъв случай резултатите не означават, че единствените деца са деспотични! По-скоро можем да предположим, че би им било по-трудно да работят в екип или да се впишат в дадена социална група. Но за сметка на това вероятно биха били брилянтни в професии, в които работят сами.

Как да насърчим социалните умения на детето?

Все пак е добре родителите, които имат само едно дете, да насърчават играта с връстници – например игра на детската площадка би помогнала повече за развиване на социалните умения вместо семейна разходка в парка. Посещението на детска градина ще насърчи тези умения повече от отглеждането на детето вкъщи и т.н. Повече идеи може да намерите в статията "Как да помогнем на детето да си намери приятели?"

деца семейство детски психолог
Слушай ме сега внимателно! Аз казвам, а ти изпълняваш!

По-интелигентни ли са единствените деца?

В научната литература съществуват противоречиви данни за това дали единствените деца са по-интелигентни. Може да се каже, че фактът, че си единствено дете в семейството, не влияе толкова на интелигентността, колкото на пластичността на мисленето и креативността. (3) Така или иначе последните две корелират с високата интелигентност.

Обяснението за това е, че от една страна единствените деца получават много повече внимание от родителите си – те имат времето да редят с тях пъзели, да решават ребуси, да строят сложни структури от лего.

От друга страна, единствените деца прекарват много време само със себе си и трябва да си измислят достатъчно интересни занимания, за да не им е скучно – тоест да проявяват пластичност на мисленето. Освен това (нека признаем) - те могат да си позволят лукса да посветят часове на развиването на своята креативност чрез строенето на космически кораб без някой досаден по-малък брат или сестра да им го развали.

Как да насърчим пластичността на мисленето на детето?

Шегата настрана - независимо дали сме родители на едно или повече деца, добра идея е да ги оставяме да скучаят от време на време – доказано е, че това развива креативното им мислене. Ще мърморят и ще влачат отегчено крака след нас за определен период, след което в някой момент просто ще измислят какво интересно нещо да правят (колкото по-голяма е скуката, толкова по-креативни ще стават). Естествено гледането на телевизия или браузването из интернет няма да развие креативността им!

Също така е важно да не засипваме децата с безброй играчки. Колкото по-малко играчки имат, толкова повече начини трябва да измислят, за да играят с тях, без да се отегчат до смърт – нещо, което отново доказано развива креативното мислене (а и автономността).

Тоест, добри новини за родителите – по-малко финанси, пръснати по безбройни играчки и по-малко чудене къде да приберем всички ненужни вещи. Добри новини и за Земята – по-малко неразлагащи се с хилядолетия боклуци!

Виж, мамо, толкова скучах, че построих ей този космически кораб...

Най-важното

Не, не трябва да се притеснявате, че единственото ви дете ще се превърне в егоистичен деспот, неспособен да общува с хора (картината, описана от Хол и Боханън). Независимо дали сме родители на едно или повече деца, е важно да подходим с внимание и любов към тях, като им поставим здравословни граници, насърчим ги да развият своите социални умения и им помогнем да надграждат постоянно интелигентността и креативността си.

А междувременно, ако искате да поговорим за децата във вашето семейство, не се колебайте да се свържете с мен. Ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: