За да намерим мястото си в света, е важно да можем да отстояваме себе си – да споделяме нуждите си, да казваме “Не” без да се чувстваме виновни, да представяме мнението си без притеснение. Но само това не е достатъчно – за да намерим мястото си в света, е важно да се чувстваме добре сред околните, а това става, когато уважаваме тяхната позиция, техните нужди, тяхното “Не”. Именно този крехък баланс се нарича асертивна комуникация. Понякога обаче ни е трудно да проявим асертивност и реагираме по-скоро пасивно или агресивно. Наскоро обсъждахме идеи как да бъдем по-малко агресивни и повече асертивни, а в тази статия ще обърнем внимание на това как да преодолеем пасивността си, а също така как да помогнем на децата и тийнейджърите да го правят.

Искаме децата ни да виждат света в по-голяма дълбочина, да не се поддават лесно на социалния натиск, да разрешават конфликтите бързо, да имат по-малко врагове и повече приятели? Тогава е нужно да работим за умението им да разглеждат една ситуация от различни перспективи.

Военното време, както и природните катаклизми, поставят психологическата устойчивост на всички ни на изпитание. Основната ни базисна потребност е застрашена – потребността ни от сигурост и безопасност. Продължителното състояние на страх и несигурност може да ни изтощи и да доведе до проблеми като генерализирана тревожност, паник-атаки, безсъние, проблеми с храненето, депресия. Също така може да ни подбутне към взимането на грешни решения, изпадане в крайности, да ни направи податливи към лъжлива информация. В такива периоди е особено важно е да се погрижим за децата и тийнейджърите, тъй като подрастващи те са силно уязвими и подобни преживявания могат да имат дългосрочни последици за тях.

В живота често ни се налага да отстояваме своята позиция или да се „борим за своето“. Никой обаче не ни учи как да го правим. Някои от нас бъркаме отстояването на себе си с агресивността –  например казваме „Не“, но по неуважителен начин, повишаваме тон, отнасяме с пренебрежение към другите, отчитаме само своите нужди. Тоест, борейки се за правата си, нараняваме хората около нас. Други пък толкова силно се притесняваме от възможната конфронтация, че я избягваме на всяка цена – отстъпваме, когато някой иска нещо от нас; съгласяваме се с другите, макар и вътрешното ни усещане да е друго; пренебрегваме собствените си нужди в името на останалите.

Как да помогнем на тийнейджърите да отстояват личните си граници?Отстояването на личните граници е постоянен процес и поне веднъж на ден се изправяме пред ситуация, в която трябва да поставим граница. Oтстояването на емоционалните граници никога не е лесно, но пък залогът – личното ни щастие – е твърде голям, за да се откажем. Затова…