Пасивен стил на комуникация - как да го преодолеем?
За да намерим мястото си в света, е важно да можем да отстояваме себе си - да споделяме нуждите си, да казваме “Не” без да се чувстваме виновни, да представяме мнението си без притеснение. Но само това не е достатъчно - за да намерим мястото си в света, е важно да се чувстваме добре сред околните, а това става, когато уважаваме тяхната позиция, техните нужди, тяхното “Не”. Именно този крехък баланс се нарича асертивна комуникация. Понякога обаче ни е трудно да проявим асертивност и реагираме по-скоро пасивно или агресивно. Наскоро обсъждахме идеи как да бъдем по-малко агресивни и повече асертивни, а в тази статия ще обърнем внимание на това как да преодолеем пасивността си, а също така как да помогнем на децата и тийнейджърите да го правят.
Каква е разликата между пасивен, агресивен и асертивен стил?
Вероятно се чудите какъв точно е вашият стил на комуникация или пък този на сина или дъщеря ви. Затова ще разгледаме няколко примера:
Ани: Когато приятелите на Ани, я попитат къде иска да обядва, тя обикновено отговаря: “Не знам, където кажете.” Често се притеснява да сподели мнението си, особено ако то е по-различно от това на останалите. Рядко се включва с идеи, когато има обща задача с други хора, защото си мисли, че може би идеите й не са достатъчно оригинални и вероятни на другите ще им хрумне нещо много по-добро. Трудно й е да вземе думата в общ разговор, а когато говори, го прави тихо и с големи паузи, така че останалите често не изчакват да се доизкаже. Това кара Ани да си мисли, че на другите не им пука достатъчно за нея, че я потискат и не я уважават.
Вероятно вече се досещате, че Ани е по-пасивна и й е трудно да прояви асертивност. В комуникацията си тя изглежда неуверена, което кара останалите да не взимат под внимание това, което казва. В очите на останалите Ани изглежда незаинтересована, затова и по-рядко я питат за нейното мнение - сякаш на нея никога не й пука за нищо.
Това пък потвърждава опасенията й, че няма достатъчно добри идеи или че няма смисъл да споделя мнението си. Така се получава един порочен кръг, който само затвърждава пасивността на Ани.
Ъъъъ.... не мога ли вместо да споделям идеите си.... просто да избягам?
Иван: Иван не се притеснява да споделя мението си - прави го явно, на висок глас, с крайни изказвания, така че всички да го разберат. Иван обича да говори, но му е трудно да изслушва, затова и често прекъсва събеседниците си. Ако не е съгласен с нещо, дава ясни сигнали за това като обикновено е саркастичен или пък осмива позицията на човека срещу себе си. Хората, с които общува, забелязват грубото му отношение. Някои, раздразнени от поведението му, открито влизат в конфликт с него, докато други просто го избягват. Най-близките му се оплакват, че обича да командва и че не му пука какво другите чувстват. Заради реакциите на околните, Иван често се чувства неразбран и отхвърлен, което го ядосва и го прави още по-агресивен в общуването си с тях.
Сигурно вече имате отговор - Иван е по-скоро агресивен в комуникацията си. Това обаче често отблъсква хората, като те или се карат с него или просто го избягват. Близките му също показват неудовлетворение от начина, по който общува с тях. Това води до сътресения в отношенията с най-скъпите му хора. Иван не умее да проявява уважение към мнението или гледната точка на другите, но това само провокира останалите също да не проявяват уважение към Иван - може би се съобразяват с него, за да избегнат конфликт, но не изпитват уважение към личността или позицията му. Иван усеща негативното отношение към себе си и това го прави още по-враждебен. Така се получава един порочен кръг, който само затвърждава агресивността на Иван.
Жанета: Когато попиташ Жанета за мнението й, тя открито го споделя. Ако не е съгласна с някого, спокойно го казва, но без да омаловажава позицията на събеседника си, да се присмива или да кара другият човек да се чувства глупаво. Жанета е любопитна към мението и идеите на останалите и дори, когато не е съгласна с тях, проявява уважение и разбиране. Това я прави приятен и желан събеседник - често нейни приятели й споделят своите дилеми или просто искат да обсъдят с нея решенията си без да се притесняват, че ще ги осъди. Общуването с нея не само не е натоварващо, но е и обогатяващо, защото се обменят много мнения и идеи. Приятелите й са спокойни, че ако Жанета иска нещо, ще го каже открито и така няма нужда някой да гадае мислите й. Жанета не се цупи, не изпраща завоалирани съобщения, а говори директно, когато нещо не й харесва. Така отношенията й с другите обикновено не са натоварени от скрити конфликти и негативни емоции.
Жанета проявява асертивен стил на комуникация. Способността й да изразява мнението си и да показва несъгласие по уважителен начин прави общуването с нея лесно и ненатоварващо. Стилът й на комуникация кара другите да проявяват уважение към нея и да предпочитат компанията й. Приятелите й знаят, че могат да разчитат на нейната искреност и честност и затова често се обръщат към нея, за да обсъдят своите главоблъсканици.
И какво искаш от мен сега? Моето мнение си е важно и всички, ама всички, трябва да се съобразят с него!
От описаните примери ясно се вижда, че нито твърде пасивният стил, нито агресивният стил са тези, които ще ни помогнат да се чувстваме добре в кожата си или сред останалите.
Често обаче ние самите не си даваме сметка за стила, който използваме в комуникацията си, защото сме го развили несъзнавано покрай близките, сред които сме израснали. Затова , ако искаме децата ни да проявява асертивен стил, е важно ние самите да реагираме асертивно. И ако това не ни идва съвсем отвътре, сега ще обсъдим няколко идеи как да бъдем по-асертивни и по-малко пасивни. Идеите са приложими от 4 до 104 години.
По-малко пасивни и повече асертивни - как да го направим?
Стъпка 1: Невербалната комуникация
Ако разгледаме казуса с Ани, ще забележим, че всеки елемент от начина, по който общува, показва пасивност и кара другите да я пренебрегват - тя говори тихо и прави големи паузи, в които събеседниците й виждат идеална възможност да я прекъснат. А понякога дори може да не разберат, че Ани има още нещо, което да каже. Затова, ако искаме ние или децата ни да изглеждаме по-асертивни, е важно да започнем от невербалните си послания. Важно да говорим без да гледаме в земята и без да мънкаме под носа си. Не е нужно да викаме, но е добра идея да говорим с достатъчно ясен и отчетлив тон, така че останалите да ни чуват. Нека се опитаме да овладеем гласа и темпото си - да звучим спокойно и да не говорим прекалено бързо, но не и твърде бавно. Когато говорим бързо, отправяме послание, че смятаме, че другите нямат време да чуят това, което имаме да кажем. Когато говорим прекалено бавно пък, изглеждаме сякаш не сме сигурни какво искаме да кажем. Би било от полза, ако не чупим пръсти, не си играем с пръстените си и не ринем земята с крака. Всичко изброено е важно да бъде тренирано с децата и тийнейджърите.
Съвет: Когато говорим, не е нужно да се насилваме да гледаме събеседника си в очите, за да изглеждаме по-уверени. Това е неестествено и показва неувереност или агресивност. Нормално е, когато говорим, да местим погледа си из пространството - тези движения са свързани с активирането на различни мозъчни области, докато правим изказването си. Вторачването в събеседника ни може да покаже две неща: 1) Че сме в позиция “Нападение” и не отместваме поглед от плячката си (тоест агресивни сме); 2) Толкова сме чувствителни към това как ще реагира другия, че не изпускаме от поглед и най-малката мимика по лицето му (тоест изпитваме силна неувереност). И в двата случая не показваме асертивност, затова нека оставим очите ни да си вършат сами работата, без да ги мислим толкова много.
Ситуацията е различна обаче, когато сме слушатели. Тогава фокусирането в събеседника ни се случва отново по естествен начин и показва заинтересованост и концентрация на вниманието. Когато слушателите започнат да местят поглед в различни посоки, значи са се разсеяли.
Извинете, бих искал да си споделя мнението!
Стъпка 2: Поведението
Ако само си мислим как трябва да бъдем по-асертивни без да правим нищо, няма да станем по-асертивни. Важно е да търсим възможности, в които да се опитаме да преминем от пасивност към асертивност. Вероятно в началото ще го направим много непохватно и несигурно, но пък това ще ни даде ценна информация как да подходим по по-добър начин следващия път. Ако пък сме имали подобна “тренировъчна ситуация”, но асертивността ни не се получила съвсем добре, вместо да се самобичуваме, че отново сме били пасивни, е ключово да помислим какво можем да направим по-различно в подобна ситуация следващия път и да я разиграем мислено в ума си. Същото можем да направим с децата и тийнейджърите - когато забележим, че реагират пасивно, може да обсъдим с тях по какъв друг начин е можело да реагират, а защо не и да разиграеме кратка ролева игра с конкретни реплики. Така шансовете следващия път директно да ги приложат са много по-големи.
Съвет: Често ни е по-лесно да проявим асертивност в определено обкръжение, а с друго - не. Например може да ни е комфортно да споделим мнението си с приятели, но да не посмеем да го направим пред колеги, учители или непознати. В такива случаи е полезно да се самонаблюдаваме в ситуациите, в които ни е по-лесно да сме асертивни и да забележим по какъв начин говорим, каква е позата на тялото ни, какво казваме и как го поднасяме. След това е важно да се опитаме да пренесем всичко това и в новите ситуации - например, когато имаме среща с непознати за нас хора, да се опитаме да заемем същата поза на тялото или да използваме същите изрази при споделяне на мнението си. Помага и ако си представим, че сме сред приятелите си. Подобни трикове може да прилагаме директно с децата и тийнейджърите, за които често дори е много по-лесно да влязат в роля: “Представи си, че си с Моника и Жоро” или “Представи си, че сега не си Пешо, а си някой си Ангел, който винаги успява да сподели мнението си”.
Смятате, че синът или дъщеря ви има нужда да преодолее своята пасивност? Свържете се с мен, ще се радвам да помогна!
Последвайте ме във Facebook:
Снимки: Pexels, Pixabay
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
