Имат ли момичетата повече негативни мисли и какво убива самочувствието? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Имат ли момичетата повече негативни мисли и какво убива самочувствието?

самочувствие самооценка увереност в себе си тийнейджъри момиче психолог пубертет
Могат ли момичешките приятелства да вредят на самоувереността? И склонни ли са момичетата да се отдават в по-голяма степен на негативни мисли? Отговорите на тези въпроси може да прочетете в статията.
Изследванията в областта на психологията показват, че след 12-годишна възраст увереността на момичетата рязко спада. Едновременно с това традиционно момичетата и жените показват по-ниска самоувереност в сравнение с мъжкия пол. (7)
Със сигурност този феномен не се дължи на един единствен фактор, а на комбинация от множество такива. В предишна статия обсъдихме един от факторите - перфекционизма и връзката му със самоувереността.  В тази публикация ще поговорим за т.нар. руминиране или склонността да премисляме негативните си преживявания отново и отново. Познато ли ви е? Тогава тази статия е за вас!
Руминирането в психологията е свързано с фокусиране върху негативни мисли и преживявания от миналото (от англ. ез. ruminate – преживявам, размишлявам, мисля, от лат. - предъвквам). (1) Когато руминираме, ние сме концентрирани върху отрицателните си чувства и мрачната страна на живота. Това ни пречи да насочим енергията си към търсенето на решения на проблема. Руминирането е силно свързано с депресивните състояния. (1)

Как негативнотo мислене за миналото вреди на увереността при момичетата?

Научните изследвания показват, че жените са по-склонни да премислят многократно негативните си преживявания в сравнение с мъжете. (2) Това не означава, че руминирането е запазена марка само за женския пол. Но за съжаление, то се среща по-често при жените, като започва да се появява при момичетата още в ранна тийнейджърска възраст. Руминирането е един от факторите, които оказват сериозно влияние на увереността. (3)

И понеже думата „руминиране“ звучи като нещо много сложно и екзотично, ето и пример как би изглеждало подобно „предъвкване“ при момичетата:
Пример: След празнуване на рожден ден с голяма компания момичетата обсъждат кой какво е казал, с какъв тон го е казал и колко лошо е погледнал, докато го е казвал. Едното от момичетата коментира колко нелепо е изглеждало в панталона си, а другото инспектира детайлно всяка снимка от партито и открива, че косата й определено изглежда… потресаващо зле.
Момичетата в тийнейджърска възраст прекарват много време в подобни обсъждания с приятелките си. Това негативно предъвкване на детайлите поставя под съмнение всяка крачка на момичето, което я кара да не се чувства сигурна в което и да е свое действие - от това какво да облече, какво да каже, всичко, след това е поставено на щателно обмисляне и самокритика.

Оплакването една на друга – не чак толкова добра идея!

Всъщност при приятелствата между момичета се наблюдава феномена „ко-руминиране“ или фокусирането върху негативните преживявания с още някой. От една страна оплакването на приятелка, който да ти съчувства, те сближава с нея и те кара да се чувстваш приета и разбрана.
От друга страна обаче ко-руминирането е свързано със засилването на депресивните и тревожните симптоми. Нещо, което отново се наблюдава повече при момичетата – те са по-склонни да развият депресивна или тревожна симптоматика в сравнения с момчетата, които изглежда, че минават доста по-повърхностно (и щастливо) през ежедневието си. (4)
Защо се случва така, че приятелките взаимно засилват негативните си преживявания? Нека видим един пример:
Да си представим, че едно момиче се чувства ужасно грозно, защото не харесва носа си. Тя споделя с приятелка притесненията за формата на носа си и приятелката й потвърждава, че наистина кривите носове са нещо ужасно и тя много добре знае това, защото нейният нос е също толкова невероятно крив…
И двете момичета ще се почувстват облекчени, че има още някой около тях, който има същите притеснения за външния си вид. Но от друга страна този разговор само ще засили усещането на двете, че наистина нещо не им е наред, че нищо позитивно в живота не може да се случи на едно момиче с такъв нос и вероятно никога никой няма да ги харесва, защото първото нещо, което човек гледа, когато се запознава с някой, е формата на носа му!
Ще помогне ли подобен разговор на двете момичета да се справят с изкривената представа за важността на формата на носа? Ще ги направи ли по-уверени в себе си, така че следващият път, когато се запознават с някого да не мислят как ли изглежда носа им точно в този момент? Ще ги насърчи ли да мислят за това какво друго е важно в личността на един човек освен това как изглежда носа му?
За съжаление отговорът е „Не“. Ко-руминирането ще ги сближи, но ще засили тревожността от външния им вид, липсата на увереност и потиснатото настроение.
Външен вид самочувствие самооценка вяра в себе си увереност в себе си тинейджъри тийнейджъри момиче психолог
Знаеш ли какво? Носът ми е толкова голям, че ще пробия с него :D

3 начина да помогнем на момичетата при негативно мислене

Каквито и да са причините, момичетата да са по-склонни към негативно премисляне на минали събития (а те все още не са известни), достатъчно много изследвания показват, че човешкият мозък е изключително пластичен, за да изгради нови умения и поведения и да „изостави“ стари. Единственото, което е нужно е практика! практика! практика! – и тийнейджърите ще усвоят по-позитивни и адаптивни начини да се справят с негативните преживявания. Ето 3 идеи как да ги подкрепим:
1. Отвличане на вниманието
Можем да помогнем на момичето да отвлича вниманието си всеки път, в който „се хване“, че предъвква негативни мисли отново и отново.  Ето няколко идеи:
  • Да отидем заедно на изложба и да се опитаме да открием всички картини, в които червеният цвят докосва синия (или каквато друга комбинация измислите);
  • Да си налеем чаша ароматен чай и да се опитаме да назовем поне 10 аромата, които усещаме;
  • Да се разходим из апартамента със затворени очи.
Тези 3 допълнителни идеи ще ни накарат да се фокусираме върху настоящия момент, което от своя страна ще измести всички негативни мисли, натрапливи мисли или тревожни мисли от съзнанието ни.
2. Ограничаване на времето в социалните мрежи
Ако преди 15 години нещо неприятно се случеше на някое момиче в училище – като например да се скара с приятелка - то прибирането вкъщи беше достатъчно, за да може момичето да се дистанцира от проблема, да се успокои и да започне да мисли по-рационално.
Социалните мрежи в днешно време не позволяват подобно дистанциране – гневните съобщения ще я преследват и докато обядва, и докато е в стаята си, и докато пише домашното си. Освен това вероятно конфликтът ще ескалира, тъй като в социалните мрежи тийнейджърите да се държат по начин, по който не биха се държали никога на живо. (6)
Затова е важно тийнейджърите (а и не само те) да имат време извън социалните мрежи. Поговорете с дъщеря си за това как се отразяват социалните мрежи на психическото здраве на тийнейджърите (8) и заедно помислете колко би било „здравословното“ време, което да прекарва там. Може би 1 час на ден?
Аз лично нямам Фейсбук апликация на телефона си, за да избегна постоянно „влизане“ в нея. Когато вляза във Фейсбук (през компютъра си) имам ясна идея какво търся – свършвам работата си и веднага излизам – не скролвам и не ровя из различните страници и профили, ако това не ми е цел. Това е моят начин да „управлявам“ времето си в социалната мрежа. Истината е обаче, че въпреки взетите мерки, почти винаги Фейсбук успява да ме „разсее“ и да прекарам повече време там, отколкото съм планирала. Представете си какво тогава се случва при тийнейджърите?
3. Фокусиране върху действия, вместо мисли
Основният проблем при руминирането е, че то възпрепятства хората от предприемането на действия за справяне с негативните ситуации. От друга страна момичетата в тийнейджърска възраст (а и по-късно) са далеч по-колебливи в „действането“ в сравнение с момчетата. Това още повече засилва негативният ефект на руминирането.
Затова е важно момичетата да бъдат насърчавани да предприемат стъпки за справяне с проблемите. Може би е по-добра идея момичето да се обади на своята приятелка и да поговорят за днешния конфликт, вместо да се оплаква на другата си приятелка. Или е по-добре да репетира усилено за следващото си представяне, вместо да мисли как се е изложила на последния училищен концерт.
Още много идеи как можем да се справим с негативните мисли, може да прочетете в статията ми „Мислите, които НЕ помагат за справянето със стреса". 
самочувствие момиче самооценка увереност в себе си вяра в себе си тийнеджъри тинейджъри психолог
Всяко момиче може да постигне каквото поиска, стига да повярва в себе си!
Всяко момиче може да бъде смело, компетентно и успешно. Всяко момиче може да се постигне мечтаната кариера, независмо дали говорим за инженерна или хуманитарна професия. За съжаление обаче често социалният натиск, очакванията на другите и вътрешните бариери застават на пътя на момичетата. Дори и на пръв поглед дребни неща като оплакването на приятелки, премислянето на минали преживявания или социалните медии могат да имат негативен ефект върху това как момичетата възприемат себе си и доколко вярват в потенциала си. Нашата отговорност на възрастни е да им помогнем да се справят с вредните навици като самокритиката, съмнението в себе си и непрекъснатото сравняване с другите.
Ако вашето момиче има ниско самочувствие и не вярва в себе си, не се колебайте да се свържете с мен. Ще се радвам да помогна!
Снимки: Pixabay
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: