Насърчаване и похвала. Защо има разлика и кое да изберем? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Насърчаване и похвала. Защо има разлика и кое да изберем?

похвала насърчаване позитивна дисциплина детски психолог за тийнейджъри Варна онлайн
Все повече хора напоследък възприемат идеята, че поощряването работи по-ефективно от наказанието. Можем да видим тази тенденция не само по отношение на възпитанието на децата, но дори и на работното място в отношенията между мениджър и екип.
В днешни дни обаче настойчиво се говори за разликата между насърчаването и похвалването и ползите, които насърчаването може да има пред хваленето. И понеже със сигурност за повечето от нас подобно разграничение е трудно, в тази статия ще разгледаме малко по-подробно как изглежда насърчаването и по какво се различава от хваленето.

Какви са основните разлики между хвалене и насърчаване?

Определението за „хваля“ в тълковния речник е следното: “Говоря добри думи като изтъквам достойнства, заслуги, прояви“.
Определението за „насърчавам“ звучи така: „Вдъхвам на някого смелост да извърши нещо. Съдействам за проявата и развитието на нещо.“
Личността или действията
Хваленето често е насочено към вече свършената (и то много добре) работа: „Браво, макетът ти е направен перфектно!“, докато насърчаването акцентира върху усилията и подобрението: „Браво, даде най-доброто от себе си!“.
Вътрешна или външна мотивация
Хваленето е свързано най-вече с нашето лично одобрение на свършеното от детето. Така мотивацията на детето се измества към външни фактори - „Да го направя така, че да ме похвалят“ , вместо към вътрешни – „Да го направя заради собственото си развитие и подобрение“. Хваленето прави децата чувствителни към това какво мислят другите за тях, докато насърчаването им помага да се научат да чуват първо вътрешния си глас: „Какво мисля аз, че е най-добре за мен самия?“  
вътрешна мотивация детски психолог за тийнейджъри Варна онлайн
Вътрешната мотивация идва, когато правя това, което искам да правя и което намирам за важно. А не онова, което другите искат да правя и намират за важно.
Ценен съм заради себе си или заради другите
Хваленето кара децата да се променят заради другите, докато, когато се използва насърчаване, те се променят заради самите себе си и собственото си развитие. Така децата, които са хвалени обвързват усещането за собствената си стойност според това дали другите ги одобряват. Но, ако са насърчавани, те имат усещане, че са ценни независимо какво мислят другите за тях. По подобен начин хваленето учи децата какво да мислят ("Трябва да мисля и да правя „правилното“ нещо – това, което другите одобряват“), докато насърчаването учи децата как да мислят („Какво ще предприема в тази ситуация?“).
Зависимост или увереност
В дългосрочен план хваленето прави децата зависими от другите (от мнението, от одобрението им), докато насърчаването създава усещане за увереност и умение да разчитат на себе си.

5 реплики, чрез които да заменим хваленето с насърчаване

Възможно е да сте се почувствали напълно объркани в това кои ваши реплики насърчават децата и кои ги хвалят. Не се притеснявайте – по-долу съм подготвила примери, които може да приложите директно.
1. Вместо „Добре се справи!“
Често, когато децата и тийнейджърите са направили нещо добре, ние ги поощряваме с думи като: „Много добре се справи! Браво!“ . Ако искаме обаче да използваме насърчаване, може да перифразираме тази реплика ето така: „Супер, идеите ти проработиха! Кое от това, което направи, ти помогна най-много?“.Така прехвърляме акцента от нашето одобрение към това, което детето действително е направило, за да се справи.
2. Вместо „Мисля, че трябва да направиш това…“
Това, че имаме повече житейски опит от децата, често ни изкушава да им даваме готови „правилни“ решения. Но насърчаването е свързано много силно с окуражаването – окуражаване да пробват сами, да изработят план за справяне с проблема самостоятелно без ние да го одобряваме или отхвърляме. Нека просто да ги насърчим: „Опитай и ще видим какво ще излезе. До теб съм!“
Може и да знаем как е най-лесно да се яде портокал, но за децата е много по-ценно да разберат сами кой е най-подходящият начин за тях самите...
3. Вместо „Дръж се така, както ти казвам…“
Често имаме много ясни очаквания как децата трябва да се държат в определена ситуация. Така им налагаме строги правила без задължително те да ги разбират. Вместо да изсъскваме: „Не говори високо!“, може просто да попитаме: „На кого пречиш, когато говориш на толкова висок глас?“ Така даваме възможност на детето да предположи само последствията от своето поведение и например да разбере в дълбочина смисъла на табелата: „Пазете тишина!“ в библиотеката.
4. Вместо „Виж, Георги има отлична оценка по литература. За разлика от теб!“
Понякога изпускаме подобни реплики, защото искаме да мотивираме децата. Смятаме, че сравнението с връстниците им ще ги накара да желаят да постигнат повече. Но това обикновено няма особено голям ефект. Затова бихме могли да насърчим детето да помисли как да постигне добра оценка, но не защото се състезава с Георги, защото иска да го направи заради себе си. Можем просто да попитаме: „Каква оценка е важно за теб да имаш по този предмет?  Как мислиш да я постигнеш?“
Възможно е да не ни хареса отговора: „Искам да имам 3 по литература“, но вместо да го оценяваме като „грешен отговор“ с реплики като: „Как може да искаш 3. Ще свършиш на улицата накрая!“ може просто да насочим разговора към причините детето да се стреми към подобна оценка и последствията в живота му, ако той остане с подобна оценка (например нисък бал за прием в университет).  
5. Вместо „Не прави това!“
Често искаме да предпазим децата и тийнейджърите от грешките. Правим го не с лоша умисъл, а защото искаме да им помогнем и да им спестим някои разочарования. Но както коментирахме по-рано, насърчаването е свързано с култивирането на кураж – кураж да опитваш, кураж да отстояваш позицията си, кураж да вървиш по своя път. Този кураж няма как да бъде развит, ако реагираме с „Не прави това!“ на всяко действие на детето. Затова вместо да забраняваме и да насочваме, можем просто да насърчим: „Опитай и ще видим какво ще стане!“. Всяка грешка е безценен опит, затова толкова по-добре, ако синът или дъщеря ни сгреши. Това ще ги направи една крачка по-напред от мястото, на което са били досега.
Ако смятате, че вашия син или дъщеря има нужда от подкрепа по отношение на увереността им в себе си или мотивацията, свържете се с мен - ще се радвам да помогна!
Снимки: Pexels
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: