Тийнейджъри в нов клас - как да помогнем за по-лесна адаптация? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Тийнейджъри в нов клас - как да помогнем за по-лесна адаптация?

тийнейджъри адаптация нов клас ново училище детски психолог
Новата учебна година започна да набира скорост. Въпреки това е минало сравнително малко време от 15 септември или поне не достатъчно време, за да кажем, че повечето тийнейджъри би трябвало вече да са се адаптирали към новия си клас. Може би вече е преминала еуфорията от новото училище и тийнейджърите започват да осъзнават промяната. А тя вероятно включва:
  • Различни правила в новото училище/ новия клас;
  • Отделяне от приятелите от старото училище/ предишния клас;
  • Различни изисквания на учителите (вероятно по-високи, ако преходът е от прогимназия към гимназия);
  • По-сложен учебен материал;
  • Хормонални промени по време на пубертета, които се отразяват на емоционалността, себевъзприятието и самооценката.
Както се вижда, промяната изобщо не е толкова малка. Тийнейджърите я преживяват по различен начин – някои се амбицират, други се затварят повече в себе си, а трети изпадат в чести емоционални изблици.
Щом четете тази статия, може би сте от родителите, които искат да помогнат на детето си в тийнейджърска възраст да се адаптира по-лесно към новия клас. Затова  съм подбрала списък от 7 идеи как да подкрепим тийнейджърите.

1. Да бъдем оптимистични

Ако тийнейджърите четат в очите ни колебание, че ще си намерят нови приятели или че ще изкарат добри оценки, това ще ги накара да се съмняват в себе си още повече. Дори и да си придават вид, че нашето мнение изобщо не ги интересува, всъщност тийнейджърите също като по-малките деца са изключително чувствителни към реакциите ни.
Затова е важно да покажем оптимизъм по отношение на справянето с предизвикателствата на новия клас. Това изобщо не означава, че трябва да рисуваме розови картини и да си затваряме очите за проблемите. Оптимизмът е свързан с убеждението, че порасналите ни деца притежават ресурса да се справят с трудностите.
Идея: Можем да поговорим със синът или дъщеря ни за проблемите, които среща. Важно е да признаем, че това са реални предизвикателства и е нормално да предизвикват тревога. След това идва ред на оптимизма – нека изредим всички силни качества, които детето ни притежава и които могат да му/й помогнат в тази ситуация.

2. Да изслушаме без оценка

Слушането без оценка е един от най-трудните видове слушане, а в същото време  един от най-ценните. То означава просто да дадем шанс тийнейджърите да ни споделят без да отсичаме:
  • „Това са глупости!“
  • „Как може да говориш така за себе си?!“
  • „Нещата, които ти се виждат като проблеми, не са никакви проблеми. Ела да видиш моите!“ и т.н.
Слушането без оценка изключва и всички шеги, които минимизират или иронизират споделеното от децата ни:
  • „Големият Гошо с големите проблеми! Ама много е тежък животът на 14, вервайте ми!“
Подобни шеги не разведряват атмосферата (както вероятно се надяваме), а по-скоро водят до затваряне на тийнейджърите в себе си и отказ да споделят с нас в бъдеще.
Ясно е, че използваме горните реплики единствено с намерение да помогнем. Но в случая е по-добре да замълчим, да изслушаме и просто да кажем:
  • „Да, звучи наистина потискащо. Как мога да ти помогна?“
гняв родител психолог за тийнейджъри
Това не е най-добрата физиономия, с която да посрещнем споделянето на един тийнейджър...

3. Да обясним ситуацията, налагаща преместването в нов клас

Ако синът или дъщеря ни не разбират смисъла на преместването в нов клас или обстоятелствата, които го налагат, то вероятно те ще изпитва гняв към нас и новата ситуация. Затова е важно да сме максимално открити с тях – например да обясним защо смяната на местоживеенето ни е била необходима (ако сме го променили и това е наложило преместването в ново училище). Ако тийнейджърите са сменили училището си с цел да учат в по-добро или пък по-близко учебно заведение, нека обсъдим с тях ползите от промяната, да им припомним целите, които стоят зад преместването в новия клас.

4. Да им помогнем да си поставят цели

Тийнейджърите вече са достатъчно големи, за да могат да си поставят лични академични цели и да съставят план за постигането им. Това би ги фокусирало върху мечтите им и какво искат да постигнат в бъдеще. По този начин вниманието им ще е насочено към развитието им, вместо към настоящите неудобства.

5. Да насърчим участието в извънкласни дейности в училище

Възможно е тийнейджърите да се притесняват да се включат в извънкласните дейности в училище, защото не познават никой. Но в същото време участието в различни училищни клубове ще им помогне именно да опознаят своите нови съученици. Затова е важно да ги насърчим да се запишат в клуб, който е свързан с интересите им.
Идея: Обсъдете заедно със сина или дъщеря си кои от предлаганите клубове ще им е интересно да посещават. Помислете как те са свързани с личните им цели: например ако искат да развиват умението си за работа в екип и да спортуват, за тях би бил подходящ някой от спортните клубове. Ако пък държат да подпомогнат творческото си мислене – клубът по рисуване или творческо писане ще е по-подходящ. Това ще им даде допълнителна мотивация да се включат в извънкласните дейности в училище и ще им помогне да преодолеят тревожността си от срещата с непознати младежи.
приятелства тийнейджъри психолог за тинейджъри
Ако не беше клубът по шах, никога нямаше да станем приятeлки...

6. Да не забравяме старите приятелства

Приятелите са страхотен ресурс за справяне с предизвикателствата. Затова е важно да поговорим с тийнейджърите защо е важно да инвестират усилия в поддържането на приятелствата от стария си клас. Можем да ги подпомогнем като ги подсещаме да им се обаждат, организираме вечери с приспиване и всякакви дейности, които да дадат възможност порасналото ни дете да опази така ценните приятелства.

7. Да потърсим помощ

Разбира се, ако виждаме, че тийнейджърът вкъщи е прекалено омърлушен или пък емоционалните му изблици излизат извън нормалното поведение, е важно да потърсим помощ. Психологът ще помогне на детето ни да сподели нещата, които го тревожат, в защитена среда и заедно ще работят върху справянето с тях.

Прочетете още: