Адаптиране в нов клас - помощ за децата от 6 до 13 години - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Адаптиране в нов клас – помощ за децата от 6 до 13 години

нов клас ново училище адаптиране детски психолог психолог за тийнейджъри

Септември измина. Въпреки това вероятно немалка част от децата все още се борят с предизвикателствата на новия клас или новото училище. Може би има защо – спомням си как когато бях на 8 години преместването в друго училище ми се струваше като най-ужасното и страшно нещо, което може да се случи на един второкласник. Сигурна съм, че и голяма част от вас си спомнят как „новия ученик“ в класа някак до завършването си е останал все така „нов“ в представите на всички останали.

Защо адаптирането в нов клас или ново училище е трудно?

Със сигурност адаптирането към ново училище или нов клас не е никак лесно и отнема време. Често обаче ние родителите подценяваме сложността на ситуацията, в която са децата ни, защото „са деца“ и „Какво толкова сложно може да има в живота на едно дете?“.

Но, не е така. Като възрастни ние сме екипирани с опит и умения, които ни помагат да се справим с новото работно място например (и въпреки това пак се стресираме!). Децата обаче са в по-непривилегирована позиция, тъй като техните мозъчни функции не са узрели до степен, до която да могат да рефлектират върху преживяването си, да осъзнават и изразяват емоциите си, да управляват поведението и реакциите си. Те дори не могат да разчитат и на предишния си опит, тъй като голяма част от тях ще преживяват подобно адаптиране за първи път.

Затова и вероятно Пешо в някакъв момент ще ритне Георги, който вече 3 дни го нарича „Новака-Тъпака“, защото не знае, че може да изрази фрустрацията си по друг начин. Или пък,  че може да стопира поведението на Георги и с друг вид реакция, която няма да доведе до посещение на директорския кабинет и долитането на родителите му в училище…

И ако ситуацията с Георги и Пешо ви звучи някак позната, значи следващите идеи как да помогнем на детето си да се адаптира в нов клас са за вас!

1. Придържайте се към рутината

Когато сме изправени пред нова ситуация, сме склонни да забравим за рутината си. А тя е много важна, защото ни дава чувство на сигурност и спокойствие и по този начин ни помага да се справим по-лесно с промяната. Това, че сутрините са ни подредени по определен начин например, намалява хаоса в ежедневието ни и освобождава по-голям ресурс за справяне със стресиращата нова ситуация.

Какво имам предвид?

Например, ако сме се преместили в нов град и това означава ново училище за децата и нова работа за нас, спазването на старата рутина - децата да приготвят раниците си от вечерта, за да имаме повече време сутрин, в което да изпием всички заедно по чаша топъл чай - ще ни спести доста тичане из апартамента и ще ни лиши от онова „безценно“ изживяване на напускане на жилището с вихрещи се нива на кортизол и адреналин… Няма нужда, нали?

Освен това повтарянето на дейности от „живота преди“  (преди новото училище, преди новия град) ще даде на децата чувство на познатост и оттам – на сигурност.

стрес училище детски психолог психолог за тийнейджъри
И вие ли сте от хората, които си падат по високи нива на кортизол рано сутрин?

2. Включете успокояващ общ ритуал

Добра идея е да помислим за успокояващ общ ритуал преди училище – нещо, което да ни отпуска и в същото време да ни напомня, че минаваме заедно през всичко това.

Пример: Закуската вкъщи преди да излезем е нещо такова. Изпиването на чаша чай или сок заедно преди училище и работа е друга идея. Може да помислим за специфична игра, която да играем по пътя за новото училище – например „Открий червената кола“. Част от тези успокояващи ритуали са и ритуалите за раздяла – целувка, специално движение с ръце за довиждане или пък специална кодова дума – тези малки на пръв поглед неща дават огромен комфорт на децата.

С моя син правим минимум едно от тези неща и определено виждам разлика в емоциите и поведението му (няма да ви лъжа - не само в неговото), когато пропуснем ритуалите и тичайки с 300 км/ч скочим в колата, защото закъсняваме.

3. Изслушайте детето и приемете емоциите му като нормални

Никой родител не иска да вижда детето си тъжно, притеснено или ядосано. Затова и често, когато забележим подобни емоции, бързаме да ги „коригираме“ и „премахнем“ от детето, просто защото много ни тежи да гледаме любимите си създания разстроени. А и не знаем как да им помогнем.

„Ама защо си притеснен!!! Няма нищо страшно!“

„Виж, миличка, недей да плачеш. Няма за какво да си тъжна, това е най-хубавото училище в града!“

Чувствата са си чувства – те са част от нормалните процеси в нашата психика. Колкото и да ги замитаме под килима, те пак ще са си там. Само че, когато „зачеркваме“ по подобен начин чувствата на децата („Как може да се чувстваш така?!“, „Не бъди тъжен!“, „Не се ядосвай!“) ние отправяме негласно послание, че нещо не е наред с начина, по който детето се чувства – „Нещо ми има! Чувствам се така, а явно не трябва?!“

Единственото нещо, което можем да направим по отношение на чувствата е да ги приемем:

„Да, разбирам, че си тъжна за старите си приятели. Това е напълно нормално. На мен също ми е мъчно за приятелите ми, които живеят далеч“.

А понякога децата дори не могат да изкажат чувствата си, особено ако изпитват смесени емоции. В тези случаи можем да им помогнем като се опитаме да ги назовем вместо тях: „Може би се притесняваш?“ или „Струва ми се, че си ядосан в момента, дали е така?“.

Приемането на чувствата на детето без те да бъдат цензурирани, помага интензитетът на емоцията да намалее. Децата се научават да изразяват чувствата си по социално приемлив начин, което им помага да се справят с тях и да ги управляват.

адаптиране в училище помощ психолог
Мама се е притеснявала и се е справила. И аз се притеснявам... и аз ще се справя.

4. Включете детето в различни извънкласни дейности

Често, когато детето е преместено във вече сформиран клас, неговите съученици са част от  различни приятелски групи, които трудно допускат нови членове. Това засилва усещането за липса на принадлежност.  Участието в различни училищни клубове заедно с новите съученици обаче, помага на децата да създадат приятелства и да „пробият“ границите на вече сформираните групички. Сближаването с определени членове на приятелските групи извън класната стая, ще им помогне да бъдат приети в този приятелски кръг и в класната стая.

5. Подкрепете новите приятелства

При децата от детската градина до пет-шести клас ще има нужда от родителска подкрепа за създаването на нови приятелства. Ако детето ни е в детската градина или в начална училищна възраст, може да останем в двора на училището или на близката площадка след края на часовете, за да може то да поиграе с останалите деца от класа/групата.

Добра идея е да набележим съученик, което нашето дете харесва и да го поканим на гости за игра. Ако детето ни е ново в класа, може да организираме парти, на което да поканим неговите съученици (не е нужно да е вкъщи, може и да е в парка). Така ще създадем възможности за възникване на нови приятелства, които да се пренесат и в класната стая. А освен това детето ни ще е много по-спокойно, когато знае, че в класа има поне едно дете, което познава малко по-добре.

6. Не забравяйте за старите приятелства

Това, че детето ни е в ново училище, не означава, че трябва да забрави за старите си приятели. Напротив, срещите с тях ще му помогнат да не се чувства толкова самотно, а мисълта за приятелите ще му помогне да премине през дискомфорта от новостите в живота си по по-лесен начин.

За децата от 7 до 12-годишна възраст е по-трудно съзнателно да полагат усилия за поддържане на старите си приятелства. Затова отново ще трябва да ги подкрепим като им напомняме да се обадят на приятелите си, каним ги вкъщи или се уговаряме с родителите им за общи срещи.

адаптиране в ново училище стъпки детски психолог за тинейджъри тийнейджъри
Стъпка по стъпка.

И ако трябва да обобщя най-важното от тази статия, то би било, че адаптирането в нов клас е процес. Тоест -  случва се бавно и постепенно. Няма как днес да ми се свива стомаха от притеснение, а утре – о, чудо, да отида на училище с подсвиркване. Процесите изискват едно специфично умение: търпение. Нужно е да се въоръжим с него, за да могат децата ни да четат в очите ни увереност, че всичко ще бъде наред.

A ако детето ви има нужда от подкрепа да се адаптира в новия си клас или новото си училище – не се притеснявайте да се свържете с мен, ще се радвам да помогна!

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: