Стресът при децата - как да им помогнем? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Стресът при децата - как да им помогнем?

Стрес дете

Стресът при децата, както и при възрастните, е специфично състояние на организма, което възниква като отговор на вътрешни или външни стресори.  Стресорите могат да бъдат физични като температура, болка, заболяване или психологически като конкретна ситуация, определен човек, дадено събитие, коментар - всичко, което детето възприема като негативно или заплашващо. Стресът предизвиква реакция на почти всяка система в човешкото тяло, като повлиява начинът, по който децата се чувстват и държат. (1) 

Какво предизвиква стрес у децата?

Според Центъра за проучване на стреса при хората (2) има 4 елемента, които правят една ситуация стресираща за деца и възрастни:

1. Новост

Стрес може да предизвика всичко, което децата не са преживявали досега.  Спомняте ли си първия път, когато сте излезли на сцена или първия учебен ден в нов клас?

Аз имам смътен спомен за първата си изява на сцена в предучилищната група – трябваше да рецитирам част от „Аз съм българче“. На този етап от живота си обаче не разбирах нито една дума от стихотворението (да кажем, че „любя, тача и милея“ не бяха сред познатите ми глаголи). Не разбирах и защо трябва да казвам това стихотворение, пред кого и къде точно ще се случи ужасяващото събитие…

По същия начин като мъчителното рецитиране на „Аз съм българче“  стрес предизвиква тръгването на ясла или детска градина, смяна на училището или класа, детски лагер и др. Причината е, че това са напълно нови ситуации за децата, те нямат никакъв опит с тях и не знаят какво предстои. Кой знае, може би всички са зомбита на този курс по роботика?!

Как да помогнем?

Важно е да помогнем на децата да разберат по-добре новата ситуация и да им очертаем „по-голямата картина“. Да им разкажем:

  • Защо правим това?
  • Какъв е смисълът?
  • Как ще им помогне?

Например да опишем съвсем подробно какво се прави в детската градина или училище. Или какво ще се случи на детския лагер и защо е важно детето да отиде. Или защо се преместваме в нов квартал и какво ни очаква там.

2. Непредвидимост

Непредвидимостта се отнася до ситуации, които са изненадали детето и не са били очаквани.

Например, неделя в 21:00 часа Дария установява, че всъщност е имала домашно по математика – да построи макет на пирамида … и не може да го направи сама. Това я притеснява, разплаква се, заболява я коремът – все признаци, че нивата й на стрес са се повишили.

Ситуацията е толкова непредвидима за нея, колкото и за майка й. Стресът също. Затова наказанията и мърморенето в този момент ще направят само едно – да увеличат допълнително нивата на стрес на всички.

Как да помогнем?

В ситуации на непредвидимост обикновено помага фокусирането върху действията, които ще ни помогнат да се справим с новите обстоятелства. Това ни връща "чувството на контрол“.

Дария и нейната майка избърсват сълзите и се захващат с конструирането на пирамидата. Майката на Дария участва по-малко в „строежа“, като предимно насърчава и асистира на Дария. Това дава усещане на момичето, че има необходимите умения, за да се справи с непредвидената ситуация. Така следващият път, когато възникне подобна „изненада“, вероятно Дария ще реагира по-спокойно и нивата й на стрес няма да са толкова високи.

Дете стрес помощ
Няма страшно! Знаете ли с колко непредвидени ситуации се справих вече!
3. Заплаха за егото

Заплахата за егото се отнася до ситуации, в които компетентността на детето е поставена под въпрос.

Спомням си как веднъж, когато бях в 11 клас, ме изпитаха по математика – трябваше да реша задача на дъската. Отначало блокирах и дълго време стоях без никакъв напредък. В един момент обаче ми хрумна решението… и реших задачата правилно. Но тогава учителят се усъмни: Как така съм решила задачата сама, след като 15 минути съм стояла без да напиша и един ред?! Това предизвика доста истерична (тийнейджърска) реакция у мен – разплаках се, излязох от стаята и блъснах вратата (с всичка сила, разбира се – какъв тийнейджър си, ако не блъскаш вратите с всичка сила…).

Но и децата, както и възрастните, преживяват тежко поставянето на компетентността им под въпрос. Това може да се случи и по време на игра с приятели, когато някой е изключен, защото другите смятат, че не бяга достатъчно бързо, няма зелени маратонки или не става за вратар.

Случвало ли ви се е компетентността ви да е поставяна под въпрос като деца или тийнейджъри?

Как да помогнем?

Тук подходът ни зависи най-вече от конкретната ситуация. Бихме могли да попитаме детето какво означава за него тази ситуация. Важно е да го насърчим да сподели какви емоции предизвиква случката. След това можем да обсъдим какво той или тя може да направи, за да промени ситуацията или реакцията си на нея.

4. Липса на контрол

Липсата на контрол се отнася до ситуациите, в които чувстваме, че нямаме никакъв контрол. Пример за такава ситуация е когато най-добрия приятел на нашето дете се премести в друг град. Това може да предизвика тревожност, гняв или депресия.

Как да помогнем?

Обикновено при липсата на контрол не можем да предприемем действия – например не можем да забраним на приятелското семейство да се премести. Това, което помага в подобни ситуации, е рефлектирането върху емоциите, които изпитваме. Споделянето от детето как се чувства, ще му помогне да намали интензивността на негативните емоции.

Какво още да направим, когато децата са стресирани?

  • Да споделим, ако сме преживявали подобна ситуация

Можем да разкажем на децата как сме се чувствали ние в подобна ситуация – какво сме си мислили, какво сме направили, какво ни е помогнало.

Например: „И мен ме беше страх първия път, когато участвах в училищно представление. Мислих си, че всички ще ми се смеят. И наистина си забравих репликите. Но всички родители от публиката ми се усмихваха, а най-добрата ми приятелка ми подсказа думите. След това участвах в още представление и ставах все по-добра!“

  • Да признаем чувствата на децата

Понякога притесненията на децата могат да ни се сторят абсурдни. Какво толкова страшно може да има в един ски лагер? Но е важно да зачетем техните чувства – те имат право да се чувстват по начина, по който се чувстват. Притесненията, които за нас може да са смешни, за тях са напълно реални! Как бихме се почувствали, ако споделим на колега, че сме ужасени от предстоящата презентация, а той ни се изсмее колко глупаво се държим?

Затова всеки път, когато реакцията на вашето дете ви озадачава, се опитайте да се поставите на негово място – какво е да си на неговата възраст, в тази ситуация, с неговите познания за света и хората.

Стресът е неизменна част от живота – както от нашия, така и на децата ни. Но няма нищо страшно в това! Стресът може да се управлява. И това е едно важно житейско умение, което да развием у децата и у себе си.

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейният автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: