Как да подобрим връзката си с тийнейджъра вкъщи?
Трудната комуникация между родител и тийнейджър е една често обсъждана тема. И въпреки безбройните материали по въпроса, проблемът се проявява отново и отново. Всъщност често именно това води в кабинета ми гневни тийнейджъри и родители. Поводите са различни - “Не иска да учи”, “По цял ден играе на компютъра”, “Лъже ни постоянно”, “Не иска да помогне с нищо вкъщи”, но резултатът е един и същ - напрежение, взаимно неразбиране и отчуждение.
Ето защо в тази статия ще обсъдим какво можем да направим, за да загладим “нащърбените” отношения. Вероятно това, което ще споделя, няма да звучи напълно ново. Но истината е, че да си кажем “Това го знам” не е същото като “Това го правя”. Така че предизвиквам ви да си набележете поне една стъпка, която знаете добре, но може би не предприемате достатъчно често и да я направите още днес.
1. Да отчетем особеностите в развитието на тийнейджърите
Можем смело да кажем, че след 11-12 годишна възраст е време да очакваме ново развитие в отношенията с нашето дете. Ако до този момент що-годе сме успявали да навигираме живота с деца без да изпаднем в пълен хаос - тоест радвали сме се на относително подредена детска стая (доколкото една детска стая може да бъде подредена), относително ограничени часове екранно време, относително редовно написани домашни - то след 11-годишна възраст вероятно ще започнем да наблюдаваме постепенен отпор на нашите наставления. Освен това емоционалните изблици ще зачестят, заради хормоналните промени, типични за тази възраст.
Какво означава това? Дъщеря ни може да се разплаче пред преливащия от дрехи гардероб, защото няма какво да облече и нейните зли родители не й купуват никакви дрехи за разлика от майката на Деси, която всеки петък я води в мола… Или пък сина ни може да ритне вратата на стаята си, след като му съобщим гениалната си идея, че няма да играе повече на Fortnite, докато не поправи двойката по математика.
И макар подобни истории да не са толкова забавни, когато ни се случват в първо лице, истината е, че, макар и неприятни, те са нормални до някаква степен. От начина, по който им реагираме, зависи колко често ще се проявяват и ще ги оставим ли да провалят отношенията с детето ни. Затова първата стъпка е да приемем, че подобни случки ще възникват в следващите 6-7 години. Просто тийнейджърите са по-импулсивни, все още не са узрели емоционално, възрастта е свързана с рязък спад в самоувереността им, все още се затрудняват да мислят нюансирано и често прибягват до крайни умозаключения.
2. Да покажем уважение към мнението и интересите им
Вероятно част от твърденията на тийнейджърите вкъщи ще ни се виждат повърхностни, глуповати или направо плашещо неразбираеми. Но да уважаваме мнението и интересите им, не означава задължително да сме съгласни с тях. Признак на зрялост е да умеем да проявим толерантност към различните гледни точки от нашата. Затова, ако искаме тийнейджърите да проявяват зрялост, е нужно да започнем от себе си.
Например, можем да изслушаме дългите разсъждения на сина си как ще изкарва “големите пари” като стане TikTok инфлуенсър и няма никакъв, ама никакъв смисъл да учи, като може да прекарва времето си много по-ползотворно в гледане на TikTok видеа и събиране на ноу-хау. Не е задължително да сме съгласни с казаното (вероятно дори ще ни полазят тръпки по гърба), но можем да проявим уважение с реплики като: “Много интересна идея. Разбирам, че си много запален по нея. Много е хубаво човек да изпитва страст към нещата, които иска да прави. Към какво още изпитваш страст, кои са другите неща, които харесваш?”
И защо не да погледаме малко TikTok с него или да поиграем на любимата му игра заедно. Проявата на интерес и уважение към харесваните от тийнейджърите неща ще ги направи много по-склонни да чуят и уважат нашата гледна точка. А защо не и да опитат нещо, което ние им предлагаме?
3. Да уважаваме личното им пространство
След 11-12 годишна възраст постепенно децата ни ще започнат да защитават все повече личното си пространство от нашите набези. И колкото да ни е дискомфортно да не знаем точно с кого какво си пишат, това е част от нормалният процес на развитие и нарушаването му може да има огромен негативен ефект върху личността на детето.
Естествено, това не означава да оставим произволни непознати да подлъгват тийнейджърите да излизат с тях на срещи или да им изпращат пикантни снимки. Но е нужно да инвестираме време в подготовката им за опасностите в реалния и онлайн света и да вложим енергия в изграждането на връзка с детето си, така че то да се чувства спокойно да сподели, когато нещо го притеснява. Прекарването на часове в разкодирането на паролата на телефона им ще направи точно обратното.
Прекарването на часове в разкодирането на паролата на телефона на тийнейджъра вкъщи не е добра идея.
4. Да правим неща заедно
Годините преди пубертета и самият пубертет често ни натъжават, защото забелязваме, че доскоро залепеното за нас дете, гледащо ни с обожание и чакащо да играем заедно всеки ден, всеки час, навсякъде, от което (да си признаем) обикновено се опитваме да се отървем, всъщност започва да има все по-малко нужда от нас. И един ден внезапно следобед с Моника се оказва много по-примамващ, отколкото следобед на кино с мама.
В този период ние родителите изведнъж се превръщаме в план - Б (тоест, ако Моника случайно е заета). Въпреки това е важно да прекарваме време с тийнейджърите, правейки неща заедно. В най-добрия случай това са неща, които и те харесват, но е напълно възможно всяко наше предложение да бъде посрещнато с мърморене и досада. Това не бива да ни обезкуражава. Моят професионален опит показва, че дори и младежите да са мърморили през цялото време, докато са били на семеен пикник без телефони, всъщност след това, идвайки в кабинета ми, често споделят, че всъщност е било забавно и им е харесало.
Така че, смело напред! Добре е минимум веднъж в месеца да имаме специално семейно време без никакви електронни устройства наблизо (както наши, така и техни). А колкото по-често е “специалното ни време”, толкова по-добре за взаимоотношенията ни. И понеже ние-родителите сме не по-малко склонни да проваляме семейното време, нека припомним, че докато сме заедно са забранени всякакви лекции за живота, натяквания, мърморения, реплики от типа “Аз казах ли ти!” и прочие лоши идеи за сближаване.
Във взаимоотношенията между хората винаги има поне две страни. И макар често да ни се струва, че даваме всичко от себе си в комуникацията с тийнейджърите, а получаваме единствено въртене на очи, е важно все пак да преразгледаме още веднъж подхода си. Може би използваме реплики, които дискредитират или подценяват сина или дъщеря ни? Или пък може би жестовете ни издават неодобрение? Или пък не успяваме да ги приемем такива, каквито са и просто слагаме негативна оценка на нещата, които мислят и харесват? Във всички случаи, колкото и пораснали да изглеждат децата ни, ние сме възрастните и наша е отговорността да направим първата крачка към подобряване на връзката си с тийнейджърите. А защо да не използваме и някое от предложенията в тази статия още днес?
