3 идеи как да научим децата и тийнейджърите да отстояват себе си без да са агресивни
Асертивността определено звучи като непозната дума по нашите географски ширини. Не само, защото е чуждица, но и защото някак в културата ни често под “отстояване на себе си” се разбира повишаване на тон, използване на язвителни думи, а победата настъпва, когато успеем да унижим максимално отсрещната страна... или я надвием в ръкопашен бой. И макар да звучи смешно, всъщност сме го виждали навсякъде - на улицата, в магазина, в различни институции. Има начин обаче да отстояваме позицията си без задължително да сме агресивни - нарича се асертивен стил на комуникация.
Каква е разликата между агресивното отстояване на позиция и асертивността?
Асертивността включва:
- умението да защитим себе си;
- умението да изискваме от другите да се отнасят с нас справедливо и с уважение;
- да сме открити, честни и проактивни;
- Да изразяваме мнението си, нуждите и чувствата си без да игнорираме тези на останалите или без да ги нараняваме.
Агресивността от друга страна е да се държим по враждебен начин:
- Да говорим с остър и рязък тон;
- Да повишаваме глас;
- Да използваме етикети, епитети, оценки: “Я се виж на какво приличаш!”
- Да пренебрегваме чувствата и мнението на останалите: “Не ме интересува какво мислиш ти, искам да го направиш веднага!”
Защо да научим децата и тийнейджърите на асертивност?
Асертивността е много ценно житейско умение, което ни помага да комуникираме ефективно, било то на работа, в училище, в някоя институция, дори на опашката пред личния лекар. Изследванията показват, че децата и тийнейджърите, които умеят да проявяват асертивност:
- По-рядко са тормозени в училище;
- Развиват по-добри социални умения;
- По-малко вероятно е да проявят агресия;
- По-уверени са;
- Изпитват по-малко стрес;
- По-отговорни са;
- По–рядко се поддават на натиска на връстниците.
Обратното, ако реагираме агресивно, макар и да печелим битките си, защото сме уплашили другите, всъщност вредите за нас са повече:
- Хормоните, които се отделят в тялото ни, когато сме гневни, увреждат различни органи и системи;
- По-често влизаме в конфликтни ситуации;
- По-трудно се разбираме с хората и имаме по-малко или никакви приятели - това възпрепятства справянето ни на работа или в училище.
Вероятно вече се чудите как да развиете своите или на децата умения да отстояват позицията си по асертивен, вместо по агресивен начин. Ето 3 лесни идеи, с които да започнете още от днес!
Крещенето не е признак на сила, а на слабост...
3 идеи за развитие на асертивност
1. Помогнете им да разпознаят чувствата си
Децата и тийнейджърите по-трудно идентифицират емоциите си, поради все още незрялата нервна система. Малкото дете ще се разплаче, когато му вземат играчката, а тийнейджърът ще блъсне вратата, вместо да ни обясни какво го е ядосало. Когато не си даваме напълно сметка за чувствата си обаче, е много по-вероятно да изпаднем в крайности и да избухнем - да хвърлим нещо или да кажем обидна дума. Затова първата стъпка към асертивната комуникация е да започнем да учим децата и тийнейджърите да разпознават емоциите си. Важно е да им обясним, че другите хора няма как да отгатнат нуждите и чувствата им, ако те не ги споделят. Ако виждаме, че им е трудно да назоват как се чувстват в момента, може да изброим различни емоции и те да посочат тази, която е най-близо до усещането им.
Но само това няма да е достатъчно. Често дори да споделим как се чувстваме в дадена ситуация, това само засилва емоцията ни. Например, обзалагам се, че ако кажем: “Супер ме изнерви майка ми”, това няма да ни накара да се почувстваме по-добре. Важно е да описваме чувствата си по ясен и конкретен начин и да научим децата и тийнейджърите да го правят - да посочват как се чувстват и причината за това.
Пример: Вместо: “Бясна съм на Дария, не мога да я понасям”, можем да кажем: “Ядосана съм, защото Дария излезе с Ния, вместо с мен”.
2. Помогнете им да изразят чувствата си по конструктивен начин
Не е достатъчно само да изразим чувствата си, за да комуникираме асертивно. Можем да изразим емоцията си като крещим и това няма да е особено работещо. Затова е нужно да дадем идеи на децата и тийнейджърите за конструктивно изразяване на емоциите. Най-лесният начин да го направим е като изберем случка, в която сме видели, че той/тя реагира агресивно и заедно да помислим как е могло да постъпи по друг начин.
Пример: Когато нарече Ивайло “смотаняк”, реагира по начин, който беше нараняващ. А Ивайло все пак ти е приятел. По какъв друг начин би могла да кажеш на Ивайло, че това, че не те пренебрегна по време на играта, те е обидило?
Важно е да отправим ясното послание, че обидите, удрянето, бутането са напълно неприемливи. И за да ни повярват децата и тийнейджърите, трябва и ние да не го правим. Ако вкъщи удряме децата, то вероятността те да проявят агресия сред връстниците си е по-голяма.
3. Помогнете им да формулират категорични, но уважителни изказвания
Следващата стъпка е да покажем на децата и тийнейджърите как да формулират изказванията си, така че хем да са категорични, но в същото време достатъчно уважителни и непровокиращи отсрещната страна. Защото често начинът, по който подбираме думите си, дори и да не са обидни, води до ескалация на конфликта.
Да! на “Аз посланията”
Вероятно сте чували колко е важно да отправяме “Аз-послание” вместо “Ти-послание”, тоест да говорим за това как сме се почувствали ние, вместо да посочваме какво другия е направил. “Аз се чувствам обиден от това, че” е различно от “Ти ме обиди”, нищо, че адресират едно и също поведение. Във втория случай автоматично задействаме съпротивите на човека срещу нас и той заема защитна позиция - предпоставка за ескалиране на спора, вместо за достигане до решение.
“Аз-посланието” обичайно се формулира по следния начин: “Аз се чувствам ……(допълнете как се чувствате) от това, че…. (допълнете какво се е случило)”. Можем да продължим с молба какво очакваме другия да направи (защото, както казахме, хората не могат да прочетат мислите ни): “Моля те да…. (например: “Да не отговаряш следващия път от мое име”).
Ясно е, че няма как децата и тийнейджърите да започнат автоматично да използват “Аз-послание”, веднага след като им разкажем за него. Важно е да го упражняваме заедно, а предпоставка за успеха ни е дали ние родителите ще започнем да го използваме в ежедневната си комуникация. Колкото и примамливо да изглежда, не е реалистично децата ни да използват Аз-послание, а ние да си лежим на добрия стар обвинителен тон: “Ти как можа да забравиш да купиш хляб от магазина, колко пъти ти казах!”.
Като всяко ново нещо, използването на “Аз-послание” ще ни е трудно в началото, ще ни звучи странно и непривично. Но с времето, точно както със спортните тренировки, умът и езикът ни ще свикнат с него до такава степен, че ще го използват автоматично.
Каквооо? Не е възможно аз да си продължавам с натякването, а дъщеря ми да използва "Аз-послание"?
Не! на преувеличенията и оценките
Едно от нещата, които най-бързо могат да накарат един конфликт да ескалира, са преувеличенията и оценките. А ги използваме в речта си толкова често, че направо са залепнали за езика ни. Ето как звучат: “Ти никога не подреждаш стаята си”, “Винаги толкова много те мързи!”, “Кръгла нула си по математика”, “Може ли да си толкова непохватен!”. Познато?
В момента, в който изстреляме такава фраза (често напълно автоматично), човекът срещу нас вече е застанал на нож и е подготвил своя арсенал от подобни обвинения. Важно е да помним, че преувеличенията и генерализациите никога не отговарят на реалността - надали синът ни винаги е мързелив и никога, ама никога, не е показал мотивация за нещо - и обичайно не водят до нищо друго, освен до крещене, заплахи и блъскане на врати, а сред децата и тийнейджърите понякога и до физическа разправа.
Затова е важно, ако забележим, че детето ни използва преувеличения, да насочим вниманието му върху това, до което водят те - катастрофа. Разбира се, нужно е и ние самите да ги изключим от речта си. Най-лесният начин да го направим е да не използваме думи като “никога” и “винаги” и да не подхождаме оценъчно: вместо “Пълна нула си по математика”, можем да кажем “Виждам, че имаш затруднения”.
Оплакванията от физическа и вербална агресия са сред най-честите в училище и детската градина. Ясно е, че няма как да научим децата да комуникират асертивно за един ден, но ако вложим достатъчно настойчиви и постоянни усилия в това, ако подобрим нашия стил на комуникация, тогава със сигурност ще постигнем резултати.
Ако имате нужда от помощ в развиването на асертивността на вашите деца, свържете се с мен, ще се радвам да помогна!
