3 родителски фрази, които пречат на критичното мислене на децата

В ерата на информационното наводнение критичното мислене e единствения пояс, за който можем да се хванем, за да избегнем потъването в дълбините на дезинформацията. В днешно време вече трудно можем да говорим за “надеждни” медии, тъй като последните години всъщност редица утвърдени наши и чужди медии бяха замесени в разпространението на грешна и подвеждаща информация. Което пък направи хората изключително подозрителни и отвори широко вратите за конспирацията: “Щом ни излъгаха за това, то вероятно ни лъжат за всичко останало. Значи може да е истина, че между нас ходят хора-гущери, които управляват Земята!”.

Тъжната истина е, че в ерата на силни корпоративни интереси и мощни лобита, трудно можем да говорим за независими медии и правителства. Което още веднъж ни прави уязвими на конспирация и пропаганда.

За мен излизането от този омагьосан кръг е развиването на мисленето от висок порядък и емоционалната интелигентност на децата и тийнейджърите, които са поколението, което израства в т.нар.”пост- истинна ера”.

Кои са фразите, които често ни се изплъзват несъзнавано, а всъщност силно пречат на развиването на критичното мислене на децата и тийнейджърите? Прочетете списъка по-долу.

1. “Направи каквото ти казвам!”

В детска възраст тази фраза може да се превъплъти в изрази като: “Тази играчка ще се счупи още в първите 10 минути. Ще ти купим другата играчка!”. Готовото решение (“Избери играчката, която ние ти посочваме!”) ще ни спести пари и високите децибели от детския плач при счупването на играчката 10-минути след изваждането й от опаковката. Но няма да развие критичното мислене на детето и умението му да взема решения. Ако оставим играчката да се счупи и след това попитаме защо е станало така, а после - как би постъпил/а следващия път, когато си избира играчка - тогава вече сме свършили добра родителска работа.

При тийнейджърите даването на готови решения може да се превъплъти в забрана дъщеря ни да си облече възможно най-късата пола за училище. Вероятно след тази забрана тя ще си купи допълнително 10 къси поли още в голямото междучасие. Можем да си спестим скандалите, блъскането на вратите и любовни обяснения като “Мразя ви! Вие сте най-тъпите родители на света!” като просто оставим дъщеря ни да отиде с полата си на училище, да получи забележка и да изтърпи няколко подмятания от съучениците. А след това да я утешим, да кажем, че полата й е страхотна, но може би училището не е подходящото място за нея и да я попитаме къде мисли, че ще е по-добре да я облече.

Отворените въпроси и възможността децата да се учат от опита си е това, което ще развие критичното им мислене.

Ако оставим играчката да се счупи и след това попитаме защо е станало така, а после - как би постъпил/а следващия път, когато си избира играчка - тогава вече сме свършили добра родителска работа.

2. “Казах ли ти!”

Сигурна съм, че сте побеснявали, когато сте чували тази фраза от устата на майка си. Е, иронично вероятно се изплъзва от вашата на всеки 6 часа. Много е изкушаващо да подчертаем как сме били прави в прогнозите си за катастрофалния изход от предприетото от сина или дъщеря ни начинание… но за съжаление не постигаме нищо с това, освен може би омерзение у децата и тийнейджърите… Подобен израз наистина кара човека срещу нас (дете или възрастен) да впрегне всички сили в правенето “наопаки”, а взимането на поука от допуснатата грешка остава на заден план (но на много много заден план!). Така че “Казах ли ти!” може да опропасти всяко учене от опита. Затова е разумно да заменим подобни изрази с нещо като: “Много съжалявам, че така стана! Какво може да направиш различно следващия път?”.... И воала - извайваме критичното мислене в главиците на любимите си същества.

3. “Не ми задавай глупави въпроси!”

Отново фраза-убиец на критичното мислене. Ясно е, че я използваме, защото се надяваме детето ни да ни застреля с някой супер-мега-високо-интелигентен въпрос, по възможност на всеослушание, а ние да се пръснем от гордост: “Такъв си е от малък!”.

Само че високата интелигентност се развива чрез задаването на въпроси - всякакви въпроси - а фразата “Не ми задавай глупави въпроси!” спира процеса на питането и оттам спира процеса на развиването на мисленето от висок порядък. Всъщност, за да развием критичното мислене на децата си, трябва да правим точно обратното - да ги стимулираме да задават въпроси. И сега идва (интелигентният) въпрос - как се стимулират децата и тийнейджърите да задават въпроси? Ако сте пробвали с подканата: “Задай ми въпрос!” вероятно сте видели, че не работи. Всъщност тук идва на помощ т.нар. “родителско моделиране” - тоест нашето поведение е модел за тяхното. Така че, за да се научат децата ни да задават въпроси, е важно ние самите да го правим. Например, вместо да им се присмеем на безумното твърдение, можем да попитаме: “Защо мислиш така?”, вместо да дадем готови решения и наставления, можем да зададем въпроса: “Какво те накара да постъпиш по този начин - да избягаш от час? Имаше ли по-добро решение?”, вместо да налагаме правила без всякакви обяснения, защото “Аз казвам!”, можем да побутнем напред критичното мислене на детето си: “Какви според теб за причините да ти забранявам да караш колело без каска?”

"Казах ли ти!"

Много е изкушаващо да подчертаем как сме били прави в прогнозите си за катастрофалния изход от предприетото от сина или дъщеря ни начинание… но за съжаление не постигаме нищо с това, освен може би неистово желание да ни направят напук…

Доброто родителстване невинаги е свързано със свръх-грижата и опазването на децата и тийнейджърите. Всъщност добрите родители подкрепят детето да взима само решения, да носи отговорност за тях и да анализира критично заобикалящата го среда. Това става само тогава, когато родителите са готови да “пуснат” децата да правят грешки, да изглеждат глупаво, да се държат неправилно. А след това да седнат и да ги попитат на какво ги учи всичко това.

Критичното мислене ще помогне на децата и тийнейджърите да се ориентират в свят с пост-истинната политика, в която емоционалното говорене на база на непотвърдена информация е “новият език”. Един ден това ще им позволи да бъдат независими и способни да взимат сами отговорни решения за живота си.

Ако имате нужда от помощ, за да развиете критичното мислене на своите деца, свържете се с мен, ще се радвам да помогна!

КОНТАКТИ

Последвайте ме във Facebook:

Използвана литература:

Снимки: Pexels, Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още:

критично мислене критикуване негативно мислене детски психолог за тийнейджъри Варна онлайн