Тревожност - как да НЕ заразим децата с нея? - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Тревожност - как да НЕ заразим децата с нея?

Тревожност при родители

Много родители се притесняват, че ще предадат на децата си собствените си проблеми. Дали обричаме децата си на тревожност, ако ние самите имаме проблеми с тревожността?

От какво зависи дали детето ще развие тревожност?

Родителите предават на децата си много неща – усмивката, трапчинката на бузата, цвета на очите. Освен физическите белези децата унаследяват и някои елементи от характера си – дали ще са по-спокойни, дали ще са по-импулсивни, дали ще имат нужда от многообразни занимания и хора, за да поддържат висока енергията си или ще предпочитат по-уединени занимания. (1) Но оттам нататък техния характер, личността и поведението им зависят от т.нар. фактори на средата. (2)

Факторите на средата включват:

  • Ситуацията, в която детето израства;
  • Взамоотношенията в семейството;
  • Отношението на всеки отделен член на семейството към детето;
  • Взаимоотношенията с приятелите;
  • Взаимоотношенията с другите възрастни извън семейството – например учителите, ръководителката на кръжока по танци или треньора по футбол;
  • Извънредни ситуации като инциденти, природно бедствие, загуба на близък, глобални кризи (напр. политически режими, войни, пандемия) и др.

Както виждате от този дълъг (и неизчерпателен! списък) трудно родителите могат да си припишат всички заслуги за развитието на своето дете. Съществува изключително сложно взаимодействие между индивидуалните особености на едно дете и факторите на средата.

Да си представим, че две сестри са изправени пред едно и също предизвикателство – преместване в нов клас. Едното дете се справя чудесно със ситуацията – бързо намира нови приятели, лесно се интегрира в класа, оценките му са отлични. Другото момиче обаче изпитва по-сериозни затруднения – не успява да се сближи с никой от съучениците си, притеснява се да говори пред класа, когато учителят я посочи, училищния й успех започва да страда, а  тя  самата е тревожна и нещастна.

Защо се случва така, че двете сестри, макар че са израснали в едно и също семейство, родителите им са използвали сходни възпитателни методи, изправени пред едно и също предизвикателство, реагират по толкова различен начин?

Първо, децата унаследяват различни елементи от темперамента на своите родители, баби и дядовци – тоест някои деца просто се раждат по-чувствителни, а други по-спокойни и уверени.

Второ, никога възпитателният подход на родителите към братята и сестрите не е 100% еднакъв – съзнателно  или не отношението към всяко дете е различно. Както казва проф. Томас Бойс в книгата си „Детето – орхидея или глухарче“, всеки брат или сестра израства в различно семейство, макар и да споделя едни и същи родители. (3) Ако имате брат или сестра, може да направите следния експеримент: поговорете за общ спомен от вашето детство и ще откриете невероятни разлики в начина, по който всеки от вас е възприел случката – какво си е помислил, какво е почувствал, какво е отношението му към нея сега от дистанцията на времето.

Искаш да ми кажеш, че домашното козе мляко на баба... не ти е харесвалоооооо?????

Трето, всяко дете има свой независим живот – приятели, учители, случки в училище или детската градина, тоест множество външни фактори,  които влияят на начина, по който то се формира като човек.

И все пак - да, има фактори, върху които можем да влияем и сред тях сме ние самите, нашите емоции и нашето поведение.

Това, че родителите са склонни към тревожност, означава ли, че и детето ще е склонно към тревожност?

Фактът, че родителите изпитват тревожност, незадължително означава, че ще я предадат на децата си. Това зависи доколко децата са податливи към тревожни състояния – нещо, което до известна степен (но само до известна степен!) се унаследява. Зависи и от това как самите родители се държат по отношение на своята тревожност – тоест какви са поведенческите модели, които използват, за да се справят с тревожността (или казано на прост човешки език – как родителите управляват тревожността си).  А ако едно дете е предразположено към тревожност, то за него ще е изключително полезно да наблюдава как собствената му майка се справя с тревожността. Това ще го успокои, че тревожността е напълно управляема и ще му даде идеи как да се справи с нея.

5 идеи как да НЕ предадем своята тревожност на децата

1.Управлявайте тревожността чрез майндфулнес

Ако се опитате да наблюдавате себе си, когато сте тревожни, ще забележите, че тревогата ви е предимно свързана с въпроси от типа: „Какво би станало, ако…“ Тези въпроси се отнасят само за бъдещето - всъщност тревожността е свързана само с бъдещите възможни ситуации, които в ума ни често се развиват по най-катастрофален начин. Затова в моментите, когато сме тревожни, е изключително полезно да спрем да мислим за бъдещето.

Сега ще направим един експеримент. Кажете си: „Стоп! Няма да мисля за бъдещето!“

Работи ли? Ако сте като 99% от хората, би трябвало това… изобщо да не е проработило! Трудно ще забраним на ума си да мисли за нещо - все пак това му е работата! Затова вместо да му забраняваме, е нужно просто да му дадем задача да мисли за нещо друго. Така действа и техниката майндфулнес – чрез нея вместо за бъдещето, мислим само и единствено за настоящия момент.

Сега ще направим нов експеримент! Погледнете през прозореца и се опитайте да видите 3 неща, които никога досега не сте забелязвали. Отделете колкото време ви е нужно и чак тогава продължете с четенето на статията!

За какво мислихте, докато траеше тази малка задачка? Вероятно не и за бъдещето! Съзнанието ви е било изцяло запълнено от настоящето (mindfulness – от англ. „пълнота на съзнанието“). Тоест наблюдавали сте пейзажа наоколо със 100% от съзнанието си, което е изместило фокуса ви от тревогите за бъдещето. А ако достатъчно дълго сте оглеждали пейзажа през прозореца, това би трябвало да е отпуснало и тялото ви – тоест напрежението в гърлото, стомаха, главата, раменете, свързано с тревожността, е намаляло или напълно изчезнало.

Освен върху пейзажа, може да се концентрирате върху дишането си, върху звуците, които чувате, върху аромата на чаша топла напитка или пък върху вкуса на някой любим плод.

Използвате майндфулнес във всеки един момент от деня, когато почувствате тревога. Прекрасна идея е да го упражнявате с децата, защото така чрез личния си пример ще им помогнете да усвоят ефективен начин да се справят с тревожността. Повече хрумки как да практикувате майндфулнес с децата може да намерите в статията ми „Как да научим децата да са „тук и сега?“.

2. Открийте какво отключва вашата тревожност

Една от първите стъпки за преодоляване на тревожността е да открием какво предизвиква тревожност у нас. Понякога това може да няма чак толкова ясен отговор. Сигурно ви е се е случвало да се „хванете“, че изпитвате някакво неясно чувство на тревога без да успеете да се сетите откъде изобщо идва. Ако започнете да прехвърляте деня си назад, вероятно ще откриете, че тревожността е стартирала от подхвърлена към вас реплика на работа, от Фейсбук статус, който сте прочели или пък от преглеждането по диагонал на новинарските заглавия. Всичко това са т.нар. тригъри (от англ. ез. trigger – спусък) – тоест ситуации, които буквално натискат спусъка на тревожността, често дори без да си дадем сметка за това.

Когато веднъж вече откриете какво предизвиква тревожност у вас, много по-лесно ще може да я управлявате. Например, може би не е нужно да прекарвате толкова време, четейки статусите, в които Фейсбук приятелите ви се хвалят на каква почивка са отишли, ако това предизвиква тревожност у вас? Или може би това, че не сте наясно с последните новини около поредната военна криза, няма да застраши пряко живота ви? Или пък има нещо, което може да отвърнете или стъпки, които да предприемете, свързани с подхвърлената към вас реплика?

Каквa емоция ще отключи натискането на всеки от тези бутони?

За децата също би било много ценно да преминават през този процес на изследване на ситуациите, които отключват тяхната тревожност. Виждайки как вие го правите, би им помогнало да усвоят този успешен подход за справяне със стреса и тревожността.

3. Обяснете своята тревожност на детето

За децата всъщност е здравословно да виждат как родителите им се справят с негативните емоции и стреса. Така от една страна те осъзнават, че всеки изпитва негативни емоции от време на време и това е напълно в реда на нещата. Когато се опитваме да „играем“ ролята на вечно позитивни, одухотворени, енергични, спокойни и овладяни родители, изпращаме съобщение на детето си: „Я виж колко си странен! Само ти се притесняваш, никой друг!“ Което ще породи чувство за неадакватност, объркване и трудности при изграждане на собствената идентичност на детето. (4). Когато говорим за тревожността и стреса пред децата си, ние им показваме, че е нормално да изпитват подобни емоции и че тези емоции са напълно управляеми (стига наистина да ги управляваме!). В противен случай ще научим детето да потиска емоциите си, да се страхува от тях и оттам – да не може да ги управлява по здравословен начин.

4. Отстъпете крачка назад, ако сте прекалено тревожни

И все пак, ако тревожността ви е изключително силна в определени ситуации, е по-добре да намерите кой да ви замести, така че чрез тревогата си да не изпращате послание на детето, че ситуацията е извънредно опасна.

Например, ако изпитвате неконтролируем страх при всяко посещение на лекар, е възможно детето ви да възприеме рутинното посещение при доктора като нещо много опасно, съдейки по вашата реакция. Така има опасност и детето ви да развие подобен страх. Затова в тези случаи е по-добре да отстъпите крачка назад и да оставите някой друг да заведе детето на лекар. 

5. Възползвайте се от провалите си

Дори и да „сбъркаме“ и да не овладеем емоциите си по подходящ начин, това отново е прекрасен урок за децата ни, защото им показва какво да направят, когато те самите „сгафят“ и изтърват емоциите си.

Например, ако се развикаме на детето си, защото се мотае, докато се приготвя за училище и всички закъсняваме, е добра идея по-късно, когато се успокоим да кажем: „Тази сутрин, когато си изпуснах нервите, бях много притеснена, че ще закъснееш за училище, а аз за работа. Реагирах на тревогата си като се разкрещях. Но има много много много по-добри начини, по които ние можем да реагираме, когато се тревожим. Например, мога да обясня какво ме притеснява. Или пък може да ставаме по-рано сутрин, за да имаме достатъчно време.“

Изключително полезно (и за нас, и за детето) е дори да го попитаме за негови идеи как да управляваме по по-добър начин тревожността в подобни ситуации.

От всеки лимон може да стане прекрасна лимонада!

И накрая

Ако за финал трябва да отправя 2 основни послания в тази статия, те биха били:

Първо, ако вие сте депресирани, тревожни, имате проблеми с владеенето на гнева си, не е задължително да предадете това на децата си!

Второ, ако изпитвате подобни интензивни емоции, каквато е тревожността, можете да използвате ситуацията, за да научите детето да се справя с тях. А това само по себе си би дало повече сили и на вас самите да се справите.

Разбира се, винаги може да се свържете с мен, ако вие или детето ви имате нужда от помощ за справяне с тревожността!

Използвана литература:
  1. Sokol. R. Is Personality Genetic? Family Education
  2. Roberts, B. et.al. (2008). Sociogenomic Personality Psychology. Personality, Vol. 76, Issue 6
  3. Бойс, Т. (2016). Детето - орхидея или глухарче. Изд. Софт-Прес.
  4. 4. Юл, Я. (2012). Това съм аз. А ти кой си? Изд. Жанет - 45.
Снимки: Pixabay, Pexels
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: