Главоболие и болки в корема - тревожност при децата - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Главоболие и болки в корема - тревожност при децата

детска тревожност

На всяко дете се случва да го боли корем или да има главоболие от време на време –например, след като баба и дядо са подарили цял пакет с шоколадови бонбони или пък с брат си са играли на компютъра до полунощ. Но, ако детето има болки в стомаха всяка сутрин преди училище или детска градина, или пък главоболието се появява редовно преди контролно, тогава вероятно говорим за тревожност при децата.

Как изглежда тревожността при децата?

Както казахме, болката в корема при децата често е израз на детска тревожност. Същото е и с детското главоболие. Всъщност тревожността при децата може да е причина за различни физически оплаквания като повръщане, стомашно разстройство, сърцебиене, тикове, изпотяване, треперене и др.

И ако за нас е напълно ясно, че когато се изпотим по време на напрегната работна среща, то това е, защото сме притеснени, за децата тази връзка изобщо не е толкова очевидна. В много случаи те не разбират, че физическите им оплаквания и болката всъщност са израз на емоционалното им състояние – тоест детската тревожност. Именно защото те все още не успяват да разпознаят и назоват емоциите си, често единствената индикация за психическото напрежение при децата са различните физически неразположения. Дори да ги попитате дали се тревожат за нещо, те вероятно ще ви отговорят отрицателно. Особено, ако са под 10-годишна възраст, когато  когнитивното им развитие и степента на самоосъзнатост все още не им позволява да осъзнават и самонаблюдават емоциите си до такава степен. Затова за децата често физическите оплаквания като болките в корема и главоболието са единственият начин, по който могат да ви покажат, че нещо ги тревожи.

Има ли защо да се притесняваме от детската тревожност?

Ако имате тревожно дете, може би вече са ви успокоявали, че то „ще израсте“ тревожността си. Възможно е това да се случи, особено, ако говорим за епизодична тревожност, тоест за тревожна реакция, която се проявява в резултат на временна ситуация.

Пример:

Детето ви тръгва на детска градина и през първите седмици всяка сутрин се оплаква, че го боли коремчето. По всяка вероятност болката в корема и тревожността ще изчезнат в момента, когато детето свикне с новата обстановка и опознае децата и учителите.

Но, ако наистина говорим за систематично изпитване на тревога, която пречи на детето:

  • да участва в активностите в училище или детската градина; 
  • да се представя добре на изпити и контролни;
  • да играе спокойно с другите деца;
  • да си намира нови приятели.

Ако тревожността води до:

  • проблеми със съня;
  • проблеми с храненето като липса на апетит или преяждане; 
  • проблеми с общуването.

Тогава – да, има защо да се притесняваме!

Сами виждате от изброените примери, че тревожността възпрепятства детето да живее „нормално“, пречи му да се чувства добре и да бъде щастливо. Сърцето на всеки родител се къса, когато гледа как детето му страда. Затова в тези случаи, аз не бих залагала на възможността детето „да израсте“ проблемите, просто защото децата са ни твърде скъпи, за да поемаме риска да останат в капана на тревожността.

TТревожност тийнейджъри
Шансовете тревожното дете да се превърне в тревожен тийнейджър и след това в тревожен възрастен са големи, ако не работим целенасочено върху проблема.

Можем ли да помогнем на тревожното дете?

Да можем! А ранната интервенция е изключително ефективна за справяне с тревожността. Тоест, колкото по-рано забележим проблема и колкото по-бързо се захванем с него, толкова по-лесно детето ни ще преодолее тревожността.

Моята лична история с тревожността

Аз бях дете, което имаше главоболие всеки път преди контролно по математика. Но това не бяха единствените случаи, в които ме болеше глава. Като цяло имах чести силни главоболия, които понякога дори водеха до повръщане. По онова време думата „тревожност“ не беше така широко позната като сега, а още по-малко имаше информацията  какво стои зад тревожността. Родителите ми правиха всичко по силите си, за да разберат причините за честите главоболия  и да ми помогнат. Но по това време идеята, че главоболието и повръщането може да са израз на емоционално състояние беше доста екзотична. Затова до голяма степен трябваше да се справям сама с тревожността си. Чак като студент по психология разбрах, че главоболията ми в детството може да са били симптом на засилена обща тревожност, а причините за нея да се коренят в обстоятелствата, в които израснах.

И макар, че в моя случай изобщо не можем да говорим за ранна интервенция, все пак новините са добри – работим ли с тревожността, можем да се справим с нея! Именно моят личен опит ме кара толкова силно да искам да помогна на децата и тийнейджърите, които изпитват тревожност.

4 неща, които да направим, ако детето ни има главоболие или болки в корема в резултат от тревожност

1. Посетете личния лекар

Дори и да сте убедени, че физическите оплаквания на вашето дете са причинени от повишена тревожност, задължително направете преглед при лекар, за да сте сигурни, че няма друга физиологична причина за главоболието, стомашното неразположение, безсънието, липсата на апетит или каквото и друго оплакване на детето.

2. Признайте чувствата на детето

Често, когато искаме да успокоим детето, прибягваме до изрази като: „Спри да се притесняваш!“, „Да не си малък, че да плачеш!“ или „Е, виж Теа как отиде на лагер, а пък се страхуваш!“ и т.н. Макар и зад тези изрази да стои само любов и отчаяно желание да вдъхнем кураж на детето си, те не помагат. Всъщност правят точно обратното:

  • Отричат чувствата на детето – „Да не си малък, че да плачеш!“
  • Внушават, че начинът, по който се чувства детето, е неприемлив - „Е, виж Теа!“;
  • Засилват усещането, че е неспособно да се справи с тревожността – ние му казваме: „Спри да се тревожиш!“, а детето не може да спре, тоест в него остава усещането, че не умее да се справя;
  • Засилват чувството за неадекватност – „Теа се справя, а аз не!“,Вече съм голям, а не мога да спра да плача!“, „Аз съм мъж, а пък ме е страх!“ и др.

Няма родител, който да използва някоя от изброените реплики, защото иска детето му да се почувства по-зле! Напротив! Казваме всичко това, защото отчаяно искаме да помогнем на детето си и не знаем какво да направим. А и същите реплики са били отправяни към нас от нашите собствени родители.

Но в случая, това, което ще помогне много повече, е признаването и уважаването на чувствата на детето.

Пример:

„Разбирам, че се тревожиш, че си в ново училище, не познаваш никого и не си сигурна, дали ще си намериш нови приятели. Съвсем нормално е да се тревожиш в тази ситуация. Но досега винаги си намирала приятели! Помниш ли как се запозна с Дани на олимпиадата по български език и как от тогава постоянно си пишете! Сега също ще намериш приятели, дори и да отнеме малко време! А и винаги ще имаш своите стари приятели – Тони, Любо, Алекс – те още са ти приятели, нищо, че си в ново училище!“

Какво постигаме с описаните реплики?
  • Нормализираме и валидизираме чувствата на детето – все пак повечето от нас наистина биха се чувствали по сходен на детето начин в тази ситуация;
  • Минимизираме чувството за неадекватност: „Съвсем нормално е да се тревожиш в тази ситуация“;
  • Отваряме възможност детето да започне да толерира тревожността в по-голяма степен (за това ще разкажа малко повече в следващата статия);
  • Затвърждаваме усещането на детето, че е способно да се справи като припомняме сходни ситуации, в които се е справяло успешно: „Помниш ли как се запозна с Дани на олимпиадата по български език?“
  • Отправяме оптимистични („Сега също ще си намериш приятели“), но все пак реалистични очаквания („…дори и да отнеме малко време“);
  • Обсъждаме какво би се случило, ако притесненията му се сбъднат: „А и винаги ще си имаш старите приятели – Тони, Любо, Алекс – те още са ти приятели, нищо, че си в ново училище!“.
Щастливо дете
Вашето дете има всички шансове да върне усмивката на лицето си!
3. Бъдете модел за подражание

Ние самите трябва да бъдем модел за подражание. Ако детето чете страх в очите ни, то това ще го направи още по-тревожно, дори и да се опитваме да го успокоим с думи.  Ако детето е свидетел какво притеснение изпитваме преди всеки преглед при доктор, то и неговата тревожност ще се увеличи. Ако детето наблюдава ежедневно как се страхуваме от преместването на семейството в нов град, от простудите, от финансовите ни затруднения, от обажданията на шефа ни и т.н., то от нас ще научи, че всяко едно от тези събития е изключително заплашително. Така неговата собствена тревожност ще се повиши значително.

Затова е важно да помислим как ние самите се справяме с тревожността и какви послания отправяме към децата си. И тук нямам предвид да се преструваме, че не се тревожим, а действително да управляваме тревожността си и да намалим нейния интензитет. Личният пример е най-мощният инструмент, чрез който да научим детето си да прави това!

И сега вероятно си мислите, че е много лесно да си кажем, че трябва да управляваме собствената си тревожност, но е много по-трудно реално да го направим. Така е! Затова в следващата статия съм подготвила 5 идеи как да помогнем на децата да се справят с тревожността, които са напълно приложими и за възрастни!

4. Посетете детски психолог

И накрая, ако главоболието при детето, стомашното неразположение, проблемите с апетита и др. не намаляват, тогава е препоръчително да посетите детски психолог. Ранните интервенции за справяне с детската тревожност са изключително успешни и посещението при детски психолог ще помогне на вашето дете отново да си върне радостта! 

Снимки: Pixabay
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: