Времето пред екрана - колко е вредно за малките деца?

Екраните - бичът на новото време, особено на гузната съвест на нас-родителите, които прибягваме до тях, за да си осигурим малко мир и тишина. Всички знаем, че това не е най-полезното нещо за децата ни, но все пак го правим. Но колко точно е вредно екранното време и защо? На тези въпроси ще се спрем в следващите редове. 

Какво е екранно време? 

Под “екранно време” се разбира времето, което човек прекарва пред екрана на което и да е устройство - таблет, компютър, телефон, телевизор. Често родителите се фокусират върху ограничаването на един вид устройство, например ограничават времето за игра на компютър на 5-годишното си дете до 1 час на ден, но пропускат да обърнат внимание, че детето гледа телевизия преди лягане около час и играе на телефон няколко пъти по 20 минути. Така всъщност екранното време на детето на ден е около 3 часа. 

Защо е важно да поставим правила и да ограничим екранното време?

Когнитивните умения на детето (внимание, памет, мислене) се развиват на база на стимулите на средата, тоест на това какво им се случва в ежедневието. По същия начин е и с емоционалната регулация. Например, за да развиваме устойчивост на вниманието е нужно ежедневно детето да е ангажирано в дейности, които изискват концентрация. Ако искаме да насърчим емоционалната стабилност на детето е важно да осигурим спокойна, предвидима среда, в която стресорите да са намалени до минимум - например детето да не е свидетел на скандали, да има предвидими правила и ежедневни ритуали, когато направи “беля” да има предвидими последствия, които всеки път са едни и същи - например, ако разлее чаша с вода, да знае, че няма да му се караме или наказваме, но трябва да попие водата и да почисти самичко. И това да се случва всеки път.

• Мислене

Стоенето пред екрана е изморително и натоварващо за все още незрялата нервна система на детето. Екранното време се отразява негативно на способността за концентрация на малкото дете. Ако екранното време е пасивно, тоест не изисква решаване на проблеми/задачи от детето (например гледане на телевизия или видеа в интернет), то тогава мисленето на детето не е провокирано и съответно не се развива със същата интензивност като при връстниците му, които не прекарват същото количество пасивно екранно време. 

• Внимание

Много изследвания потвърждават, че прекомерното екранно време води до понижени резултати на тестовете за устойчивост и превключваемост на вниманието. Това не означава, че заради стоенето пред екрана детето ще развие разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност, но ако прекалява с екранното време, ще му е по-трудно да се коцентрира в сравнение с децата на неговата възраст, които имат ограничено екранно време. Ако пък детето е диагностицирано с дефицит на внимание и/или хиперактивност, тогава екранното време се отразява изключително негативно върху състоянието му и трябва да бъде ограничено до минимум, ако не и изключено напълно.

• Емоционална регулация

Сигурно сте забелязали, че колкото повече време детето прекарва пред екрана, толкова по-изнервено става. Това не е случайно. Екранното време влияе негативно на емоционалната регулация на децата, тъй като нервната им система все още е незряла и лесно "прегрява". Освен това компютърните игри често съдържат повече екшън (бягане, скачане, стреляне), което държи нервната система на детето в напрежение - с други думи, предизвиква стрес. 

• Обездвижване и затлъстяване

Прекомерното стоене пред екрана на което и да е устройство е… ами стоене. Тоест това е време, в което детето е обездвижено. А физическата активност е изключително важна за детското развитие и здраве. Възрастта между 2 и 7 е ключова за развиване на фината и общата моторика, които пък са свързани със способностите за учене (четене, смятане, писане). Няма нужда да споменаваме и здравословните проблеми, причинени от наднорменото тегло.

• Сън 

Прекомерните часове екранно време оказват негативно влияние на съня на възрастни и деца. Същото прави и стоенето пред устройствата непосредствено преди лягане. Намалените часове качествен сън пък от своя страна влияят на всичко изброено дотук - внимание, памет, мислене, емоционална регулация. Децата между 2 и 7 години се нуждаят между 10 и 13 часа сън на денонощие. 

Времето, прекарано пред екрана, се отразява на всички аспекти на детското развитие - внимание, памет, мислене, емоционална регулация, здравословно състояние

Ползи от екранното време 

Стоенето пред устройствата има и своите позитиви. Понякога то дори е неизбежно и не е нужно родителите, на които им се налага да оставят детето си с телефона, да се разкъсват от чувство за вина. Аз съм един от тези родители, на който му се налага да “освободи” време, за да допише имейл, статия, да планира обучение и прибягва до спасението на екрана. Не без солидна доза чувство на вина. И бях един от студентите по психология, които се кълняха, че когато станат родители няма да допускат детето си до екран до 10-годишна възраст. Колко наивно!

Но, ако подходим внимателно, можем да “хакнем” негативите на екранното време и да и да се възползваме от някои позитиви. А има такива - например, когато работех върху магистърската си теза на точно тази тема преди 10 години, наблюдавах тенденцията, че 7- годишните деца, които играеха умерени часове на компютърни игри, всъщност показваха по-добри резултати на тестовете за внимание, аналитично мислене, памет и емоционална регулация в сравнение с връстниците си, които играеха прекомерно или не играеха изобщо. 

Тоест, ако подбираме внимателно типа екранно време и следим строго за прекараните часове, екранното време може да се отрази позитивно върху развитието на децата ни вместо негативно. 

Какви са препоръките?

За децата под 2 години не е препоръчително да прекарват време пред което и да е устройство. За децата между 2 и 7 години здравословното екранно време е до 2 часа на ден, като аз лично бих препоръчала то да бъде разделено на порции през деня, вместо да се “консумира” наведнъж. 

Другата ми препоръка е да избираме “активно” екранно време пред “пасивно”. “Активно” екранно време е това, което изисква от децата ни да решават проблеми - такава възможност предоставят най-вече игрите за компютър и телефон, но и някои телевизионни предавания. Бих приоритизирала този тип екранно време пред филмите и видеата. Но има и много качествени анимационни сериали и филми, с изключително ценни послания за приятелството, отзоваването на помощ, опазването на околната среда, които с чиста съвест пускам на 5-годишния си син. Така че всичко е въпрос на доза и подбор.

Спокойствие и само спокойствие! Важно е да постигнем “здравословно ниво” на екранно време!

Не е нужно обаче екранното време да увреди задължително децата ни. Да, факт е, че в днешни дни те не растат така, както е преминало нашето детство - в игри до тъмно на криеница с цяла тумба приятели. Децата днес са по-самотни, по-пристрастени към устройствата, по-малко физически активни. И това е тъжно. Но също е и реалността, в която те израстват и вместо отчаяно да клатим глава, най-добре да намерим начин да намалим негативите и да увеличим позитивите от времето, в което децата ни растат. Важно е просто да въведем правила… и да ги спазваме, въпреки отпора, който ще срещнем. 

А какви са работещите правила? В следващата статия ще разгледаме всичко, което е дало ефект в моята практика. 

Междувременно, ако имате нужда от помощ за намаляване на времето, което синът или дъщеря ви прекарва пред екрана, свържете се с мен, ще се радвам да помогна!

Последвайте ме във Facebook:

Използвана литература: 

1. Иванова, В. (2014). Връзка между видео-игрите, поведението и когнитивните умения на деца в начална училищна възраст. Магистърска теза към Софийски университет “Св. Климент Охридски” с научен ръководител проф. д пс.н. Ваня Матанова
2. 5 Practical Tips for Parenting Teens in the Digital Age. SOS Safety magazine
3. Screen Time and Children: How to Guide Your Child. Mayo Clinic.
4. Here is Why Screen Time Brings Out The Worst in Your Kid. Today’s Parent.
5. How Do I Set Social Media Boundaries with My Tween? Patents.com
6. How Do Smartphones Affect Childhood Psychology? Psych Central
7. Johnson, S., (2005). Everything bad is good for you: how today’s popular culture is actually making us smarter. Riverhead Books, New York.
8. Gee, J. P., (2003). What video games have to teach us about learning and literacy. Palgrave Macmillan, New York.
9. Gentzkow, M., Shapiro, J., (2008). Preschool television viewing and adolescent test scores: Historical evidence from the Coleman study. Quarterly Journal of Economics 123 (1), 279–323.
10. Buckingham, D., (2007). The impact of the media on children and young people with a particular focus on computer games and the internet. The Department for Children, Schools and Families
11. Durkin, K., Barber, B. (2002). Not so doomed: Computer game play and positive adolescent development. Journal of Applied Developmental Psychology 23 (4), 373– 392.

Снимки:

Pexels, Pixabay

Прочетете още: