Кога даването на подаръци вреди на децата?

Списъкът за Дядо Коледа в днешни дни е увеличил драстично дължината си. Или поне в сравнение с времето, в което аз бях дете. По онова време дори нямахме списък, а просто получавахме подарък, много често свързан с това, от което имаме нужда, а не с това, което искаме. Например вместо страхотната кукла, която си отваря и затваря очите (тогава, когато бях на 5, такива бяха постиженията на индустрията за кукли), получих анцуг.  Не че не си спомням все още стоящата на щанда кукла със синя рокля и колко много си мечтаех да я имам. Но, разбирах, че няма как да имам всичко, което пожелая. И виждах, че родителите ми се стараят.

Струва ми се, че в днешно време тази детска мъдрост се научава в доста по-късен етап или пък изобщо не се научава. Често при мен идват родители, водещи детето си за яката, които току що са изхарчили огромна сума за видео игри, потресени, че синът или дъщеря им “иска още и още” и "никога не казва "Благодаря!". Може би се опитваме да компенсираме децата си за всички кукли със сини рокли и мигащи очи или комплекти с лего, които ние никога не сме получили в детството си. Но така им правим мечешка услуга. Защо? Нека се гмурнем малко по-надълбоко в психологията на даването и получаването на подаръци.

Какво стои зад даването на подаръци?

Ако се вгледаме в значението на самата дума “по-дар-явам”, ясно виждаме, че тя се отнася до по-даването на дар, т.е. в поднасянето на нещо скъпо за нас другиму. В основата на този акт стоят емпатията, солидарността, желанието да накараме човека срещу нас да се чувства добре. Хората сме еволюирали да живеем в социум и грижата за другия не е само въпрос на добра воля, но и на оцеляване на групата. Затова и “дар-яването” при хомо-сапиенсите се отразява на физиологично ниво - в телата ни се отделят окситоцин (хормона на любовта и привързаността), ендорфин (хормона на удоволствието), серотонин (хормона на щастието). Неслучайно психологическите изследвания показват, че се чувстваме много по-щастливи и удовлетворени, не когато получаваме подаръци, а когато ги по-дар-яваме на друг. Същото важи и ако си купим подарък сами на себе си - изследванията еднозначно сочат, че ще бъдем по-щастливи, ако вместо това дадем купения подарък на друг.

Не получаването, а даването на подаръци ни прави по-щастливи.

Иронично обаче съвременната култура на повишена консумация ни залива с послания за това какво трябва да получим (“защото го нямаме”, “защото го заслужаваме”, “защото искаме най-доброто”) и фокусът е крайно изместен от даряването към получаването. Това важи в особена сила за децата, които традиционно само получават, вместо да дават. С писането на безкрайни списъци до Дядо Коледа и изпълняването на всичките им желания, от една страна ги фокусираме върху онова, което нямат (и трябва да имат!), а от друга ги фиксираме в пасивната позиция на получаването. Което като резултат ги прави по-нещастни, тревожни, агресивни… и още по-изискващи в бъдеще.

Защо да НЕ даваме твърде много подаръци на децата и тийнейджърите?

Съществуват много причини, заради които да казваме "Не" на прищевките на децата си, но тук ще се спрем на 3 основни:

1. Заради негативните социални и емоционални последици

Някои изследвания показват, че децата, които получават всичко, което поискат (включително и твърде много подаръци за Коледа, рождения си ден или без повод) показват негативни социални и емоционални отклонения, които се простират далеч отвъд детството. Като възрастни те са по-склонни да се занимават с хазарт, да затъват в кредити и да проявяват склонност към компулсивно пазаруване. 

2. Заради ниската самооценка

Често родители ми споделят, че купуват на децата си скъпи вещи, защото искат те да имат самочувствие. Само че психологическите изследвания показват, че няма корелация между самооценката и материалните притежания на децата и тийнейджърите. Дори напротив - в повечето случаи в изискването на детето да има скъпи маратонки, последен модел телефон или най-модерните слушалки, се крие ниско самочувствие. С купуването на тези вещи ние само засилваме заблудата, че придобивките градят човека, а всъщност в основата на добрата самооценка стои добре изградената идентичност - кой съм аз, какво харесвам, какво съм готов да отстоявам, а не материалните притежания. Затова не е изненада това, което психологическите изследвания показват - децата и тийнейджърите, които разполагат с по-малко вещи, но имат позитивни отношения с родителите и връстниците си, демонстрират по-високи нива на положителна самооценка. Също така те по-рядко проявяват деструктивно поведение и показват по-голяма психологическа устойчивост при трудности в сравнение с връстниците им с постоянно угаждащи родители.

3. Заради собственото им щастие

Както коментирахме по-горе, не получаването на подаръци ни прави щастливи, а подаряването. Когато научим децата си, че те единствено трябва да получават (и изискват), вместо да дават, ги обричаме на по-нещастен и неудовлетворителен живот.

Положителните взаимоотношения с връстници и родители, а не вещите, са онова, което повишава самооценката на децата.

Как да подходим към подаръците тогава?

Можем да се спрем на всякакви подаръци, които съответстват на личните ни убеждения и ценности, но е важно да следваме три основни принципа:

1. Да купуваме по-малко подаръци

В името на щастието на децата е важно те да не получат всичко, което са пожелали. Дори да имат дълъг списък за Дядо Коледа, нека се спрем върху най-същественото от него. Може да въвлечем детето като го попитаме кои 3 неща от списъка иска най-силно. По този начин ще развием и умението му да приоритизира.

А защо да не пропуснем списъка за Дядо Коледа? В крайна сметка той фокусира децата върху вещите, вместо върху смисъла на коледните празници - да оценим това, което имаме, да зарадваме близките си, да си пожелаем да сме здрави и да сме заедно и в бъдеще.

Може би ще ни е трудно да направим всичко това, особено когато приятелите на детето се хвалят с онова, което са получили. Вероятно ще прочетем разочарование в очите му или пък ще чуем директни упреци. Но в крайна сметка родителстването е сладко-горчиво преживяване - дава ни много любов и смисъл, но и изисква от нас да взимаме трудни и отговорни решения, които невинаги се харесват на наследниците ни.

2. Да насърчим подаряването от страна на децата и тийнейджърите

Както споменахме, даването на подаръци ще направи децата ни по-щастливи (и то дългосрочно) в сравнение с получаването. Затова е важно от най-ранна възраст да насърчаваме подаряването. Дори детето ни да е малко, можем да отидем в магазина с него и да го попитаме какво иска да подари на мама и тате. Нека ние да платим подаръка, важно е просто да насочим вниманието на детето си към това, че освен да получава, то може и да дава. След 4-годишна възраст съвсем спокойно детето може да купува подаръците с парите от касичката си. Така ще му помогнем да разбере по-бързо и важния урок за стойността на парите.

Нека акцентираме върху специалните подаръци.

Добра идея е да насърчим и специалните подаръци - нещо, което детето е изработило само, заради нас или най-добрия си приятел. Това може да е картичка, но и мил жест или отзоваване при молба за помощ. За тази цел може да използваме календар с предизвикателства, насърчаващи всеки ден детето да направи един добър жест към някой друг - например да помогне със сервирането на масата, да поръси трохички за врабчетата навън, да се обади на дядо си и т.н.

3. Да се фокусираме върху преживяването, вместо получаването

Позитивните взаимоотношение с околните са онова, което ще направи детето ни уверено. Затова нека използваме празниците, за да преживеем положителни емоции заедно, вместо да се фокусираме върху купуването и получаването. Разходка в гората, кино, театър, готвене заедно или пътуване ще помогнат повече за самооценката и щастието на детето ни, отколкото шопинг в мола.

Всяка вещ рано или късно свършва в кофата за боклук. Преживяването обаче остава завинаги в нас.

Да не изпадаме в крайности

Разбира се, както с всяко нещо, е важно да не изпадаме в крайности. Това, че е добре децата и тийнейджърите да се научат да по-дар-яват, не означава да не им купуваме никога подаръци и постоянно да изискваме от тях да правят нещо за нас. Нека сме умерени като купуваме на децата си ограничен брой вещи, откликваме повече на техните нужди, отколкото на техните прищевки и вместо да сме изискващи и начумерени, просто да показваме радост всеки път, когато те направят нещо мило за нас.

Използвана литература: 

1. Elizabeth W. Dunn, Lara B. Aknin, Michael I. Norton (2014). Prosocial Spending and Happiness: Using Money to Benefit Others Pays Off. Journal of  Current Directions in Psychological Science, Vol 23, Issue 1, 2014 
2. Dunn, E, Aknin, L., Norton, M. (2008). Spending Money on Others Promotes Happiness. Science, Vol. 319, Issue 5870, pp. 1687-1688
3. Post, S. (2005). Altruism, Happiness, and Health: It’s Good to Be Good. International Journal of Behavioral Medicine, 2005, Vol. 12, No. 2, 66–77
4. Grover, S. (2015). 3 Good Reasons Not to Give Kids Too Many Presents. Psychology Today.

Последвайте ме във Facebook:

Прочетете още: