3 капана на черно-бялото мислене и как да ги избегнем
Срещали ли сте в живота си хора, на които трудно може да се угоди, които не харесват никой или пък са крайно критични? Дa, точно онези хора, които могат в рамките на 10 секунди да изброят всички минуси на новия колега, държавата или пък хотела, в който са настанени? Вероятно те са жертва на т.нар. черно-бяло мислене.
Мисленето в черно-бели нюанси може да е насочено към нас самите (“За нищо не ставам” или “Всичко знам и от всичко разбирам”), така и по отношение на другите (“В живота аз съм лъв, а другите са овце”). То представлява виждане на себе си и другите в крайности - или в силно положителна светлина или в напълно отрицателна. Черно-бялото мислене е най-ясно изразено при при хора с погранично личностно разстройство, силно изразен нарцисизъм, хора с по-ниски когнитивни възможности или с по-ниска степен на образованост. Въпреки това, черно-бялото мислене може да се наблюдава при всеки човек на Земята, тъй като е част от системата ни за бързо реагиране (за повече информация вижте в тази статия).
Защо поляризираното мислене е проблем?
Черно-бялото милене, наричано още дихотомно и поляризирано мислене, често води до крайни емоционални състояния, уврежда взаимоотношенията с близките ни, пречи ни да се разбираме с колегите си или партньора си. Тийнейджърите, които са склонни да мислят в черно-бели краски, са предразположени към депресия, суициден риск, конфликти с връстниците си, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества. Черно-бялото мислене се среща по-често сред групи с крайни настроения - ксенофоби, националисти, хомофоби, както и “фили” - американофили, русофили и др.
Умението да мислим нюансирано се развива постепенно с узряването на мозъчните функции. Затова можем да наблюдаваме поляризирано мислене по-често сред децата и тийнейджърите, въпреки че възрастните изобщо не са изключение. Ако обаче не положим усилия да подлагаме под съмение умозаключенията си и не научим на това децата си, то вероятността те да попадат в капаните на черно-бялото мислене е голяма. Сега ще разгледаме няколко капана на дихотомното мислене и как можем да ги избегнем.
Капан 1: За нищо не ставам
Съмнението в себе си е присъщо на всички ни. Би било признак на психично разстройство, ако поне за малко не поставим себе си и действията си под въпрос. Разбира се, когато това съмнение напусне здравословните граници, може да се превърне в сериозен проблем. Съмнението в себе си може да ни попречи да вземем важни решения, да започнем връзка, може да ни накара да изпаднем в изолация и депресия.
Често съмнението в себе си идва, след като не сме се справили с нещо добре и генерализираме - струва ни се, че повече никога няма да се справим с нищо. Каквото и да предприемем, червейчето на съмнението блокира всяко действие. Така често мисълта “За нищо не ставам” се потвърждава, защото съмнявайки се, че ще се справим добре, ние се парализираме и наистина не се справяме. Което само потвърждава страха ни. В когнитивната психология този феномен се нарича самоизпълняващо се пророчество.
Какво да направим?
На първо място е важно да разделим личностните си качества от действията си. Да, възможно е не всичко, което правим да е успешно, но това не означава, че сме глупави и неспособни хора. Означава само, че вероятно трябва да подходим по друг начин, за да постигнем успех. Затова вместо да казваме: “Пълен провал съм”, по-коректно е да кажем: “Това мое действие доведе до провал”. Защото в крайна сметка е точно това - различните действия водят до различен резултат. А мисълта “За нищо не ставам” не е нищо повече от една когнитивна грешка.
Децата и тийнейджърите трудно ще достигнат до тези изводи сами. Затова е нужно да ги подпомогнем в анализирането на съжденията им и в отделянето на личността от действията им.
Капан 2: Другите за нищо не стават
Често черно-бялото мислене е насочена към хората около нас. “Другите” могат да бъдат представители на всякаква социална група - на даден етнос (например ромите, турците, евреите), на даден пол - жените, мъжете, хомосексуалистите или пък хетеросексуалните, на дадена професия - “Мани ги тези лекари, гледат само парите, за нищо не стават” и др.
"Аз съм цар, а ти си пешка." Дихотомното мислене често се свързва с изразени нарцистични черти в характера.
Защо това е проблем? Защото живеем в социален свят, който се състои от индивиди с различни характеристики. Трудно ще живеем хармонично в този свят, ако постоянно противопоставяме себе си на другите. Няма да можем да завържем приятелства, хармонична връзка, няма да се разбираме с колегите си и вероятно ще предадем отношението си към света и на децата си. Те пък са в особен риск да се идентифицират с групи на крайни убеждения и ще бъдат в риск от участие в криминални и хулигански прояви.
Какво да направим?
Преди да сме започнали да се самобичуваме какви зли предубедени същества сме - спокойно, всеки от нас има стереотипи, те съставляват част от “обяснението ни за света”. Ако някой някога твърде, че няма стереотипи, не му вярвайте, вероятно просто няма съзнание за тях. Стереотипите се включват най-често в моментите, в които имаме досег с дадена социална група, която не познаваме добре. Тоест, ако аз никога не съм общувал с евреи, може би ще смятам, че човекът срещу мен е склонен да мисли само за пари. Трудно можем да контролираме автоматичното включване на стереотипа. Но това, което е важно да направим, е да го поставим под съмнение и да не подчиняваме действията си на него. Така, вместо да извадим калкулатор, за да сме сигурни, че пресметливия евреин няма да ни преметне, когато си делим сметката в ресторанта, може просто да се наслаждаваме на разговора с него и мислено да се посмеем на стереотипа си. И да - не е нужно да проверяваме под масата за бомба, ако вечерята е с новия ни афганистански познат.Капан 3: Всичко ще се провали
Често, когато предприемем нещо ново или не сме сигурни в изхода от дадена ситуация, се тревожим, че нещата ще се провалят. Това са моментите, в които черно-бялото мислене се включва и прави така, че провалът изглежда напълно сигурен - какво друго може да се случи изобщо, освен пълна и тотална катастрофа? В такива моменти обаче е важно да включим рационалната част от мозъка си и да изброим различни други изходи от ситуацията. Например - възможно е да ме уволнят от работа, но също е възможно само да ме нахокат или пък просто да проведат сериозен разговор с мен, или пък да ми предложат допълнително обучение, за да не допускам повече подобни грешки, или пък изобщо да не забележат грешката ми… Колко много опции има всъщност! И почти сигурно е, че уволнението не е най-вероятната от тях.
По същия начин е важно да помагаме на децата и тийнейджърите да забелязват различните варианти за разрешаване на дадена ситуация. Набелязването на алтернативни изходи ще развие допълнително аналитичните умения и уменията за разрешаване на проблеми на децата и тийнейджърите. Можем дори да го направим под формата на игра с тях като ги насърчим да изброят даже най-невероятните изходи - например “Дядо Коледа да дойде и да ме спаси”. Този подход ще направи ситуацията да изглежда по-малко страшна в техните очи - да не забравяме, че хуморът е един от много успешните инструменти за справяне с тревогата.
Не всичко, което ни изглежда катастрофа... ще е реална катастрофа...
Заслужава си да инвестираме усилия в развиването на мисленето от висок порядък, което да противостои на черно-бялото мислене. Това е прекрасна инвестиция, както в нас самите, така и в децата ни. То води до хармонични отношения с другите и себе си, но и ни прави по-устойчиви на манипулации, фалшиви новини и пропаганда.
Използвана литература:
-
- Oshio. A. (2012). An all-or-nothing thinking turns into darkness: Relations between dichotomous thinking and personality disorders. Japanese Psychological Research, Volume54, Issue4, Pages 424-429
- Kaschak, E. (2015). What is Wrong With Dichotomous Thinking. Psychology Today.
- Mieda, T., Oshio, A. Taku, K. (2021). Dichotomous thinking and cognitive ability, Personality and Individual Differences, Volume 169, 1 February 2021, 110008
- Stanborough, R. (2020). Black and White Thinking Hurts you (and What You Can Do to Change It). Healtline.com
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
