Черно-бяло мислене: грешки в мисленето и как да ги поправим?
“Той за нищо не става”, “Аз съм пълен провал”, “Хората са гадни!” - това са само малко примери за т.нар. черно-бяло мислене, които са минавали през главата на всеки от нас… Нека си признаем…
Черно-бялото мислене, наричано още мислене тип “всичко или нищо”, дихотомно и поляризирано мислене, ни кара да виждаме света и себе си единствено в крайностите - или съм красив, или съм грозен; или съм умна, или съм глупава; хората или са добри, или са лоши. Когато мислим по този начин, ние не успяваме да видим събитията и хората около нас в нюанси. И понеже реалността всъщност е доста шарена и истината никога не е само една, черно-бялото мислене се причислява към т.нар. “мисловни грешки” или “когнитивни изкривявания” - тоест моментите, в които сме възпрепятствани да видим ситуацията обективно и възприемаме себе си и света по изкривен и нереалистичен начин.
Защо черно-бялото мислене е проблем?
Не са нужни много аргументи - да живеем в свят, който е изпълнен със зли същества, а ние сме пълен провал и на всичкото отгоре сме ужасно грозни… никак не е лесно. Камо ли да е приятно! По същия начин, ако виждаме себе си като рицар в блестящи доспехи, яхнал облака на успеха, носещ се със замъглен поглед от щастие, радост и любов, най-много да фраснем главата си някъде… или някой да я фрасне вместо нас…
Нито една крайност не е полезна. Както казва Ребека Станбороу в своя статия в Healthline: “Има причина никой да не живее на Еверест или в Марианската падина - просто там трудно се оцелява!”.
Черно-бялото мислене, т.е. мисленето в крайности:
- Повишава депресивните симптоми;
- Предизвиква тревожност;
- Уронва самочувствието;
- Пречи на взаимоотношенията с околните.
Поляризираното мислене може да ни вкара в депресивно състояние, но в същото време,ако сме депресирани или тревожни, сме по-склонни да мислим в черно-бели краски (“Всички се справят, само аз за нищо не ставам”). Така или иначе справянето с тревожността, депресията или гневните състояния обикновено изисква работа върху когнитивните изкривявания.
Кои хора са склонни да имат черно-бяло мислене?
Всички! Този тип когнитивни изкривявания са присъщи за всички човешки същества, защото играят важна роля като умение за оцеляване. Черно-бялото мислене се включва в моменти, в които изпитваме интензивна емоция и трябва да вземем бързо решение, за да оцелеем. Или поне такава е била функцията му в миналото. Да си представим, че сме един австролопитек, който докато ловува, се натъква на друго племе австралопитеци. Кой тип мислене ще му помогне да оцелее?
А) “Я какви интересни събеседници. Вероятно сред тях има враждебно настроени личности, но е важно да гледам света в нюанси. Затова ще отида да се запозная с тях и да им покажа личността си в цялата й пъстрота…”
Б) “Олеле, какви ужасни човекоядци! Бързо да си плюя на петите и да бягам…и да преместя цялото ни племе някъде далеч… “
Първото, нали?! Шегата настрана - в днешно време обаче хомо-сапиенсите живеят в доста по-различна обстановка, доста по-нагъсто и в по-големи групи. Налага им се да пътуват и да се срещат с наистина различни от тях индивиди, с които основната цел е да постигнат разбирателство, вместо взаимно изяждане. Във всички тези ситуации черно-бялото (дихотомно) мислене ще се включи автоматично (“Тези ми мислят злото”) и хомо-сапиенсите трябва да използват рационалната част от мисленето си, за да могат да реагират адекватно на ситуацията. Това е т.нар. “бавно мислене” - термин използван от нобеловия лауреат Д. Канеман, за да разграничи “бързото” и почти интуитивно и несъзнавано прибягване към умозаключение и “бавното” премисляне на фактите и правенето на осъзнат избор.
И въпреки че от когнитивна гледна точка сме извървели огромен път от онзи австралопитек досега, можем да видим проявите на когнитивните изкривявания и черно-бялото мислене навсякъде - от гео-политическите събития до нареждането на опашка в магазина.
Трябвало съм да мисля нюансирано - да, бе, да! Да дойдат те да мислят нюансирано с племе гладни австралопитеци...
Как да разпознаем черно-бялото мислене?
Черно-бялото мислене често включва думи като “винаги”, “никога”, “добър”, “лош”. Всеки път, когато хванете себе си да си в разсъждения като “Колко лош и неприятен човек е …” или “Хората единствено се чудят как да те прецакат!” е време да се ощипете и да си кажете: “Ааа, ето го черно-бялото мислене”. Разбира се, може да пропуснете щипането, но е много важно да забелязвате моментите, в които прибягвате към поляризирано мислене.
По същия начин е при децата и тийнейджърите. От тях можем да чуем “Много съм глупав” или “Аз съм върха, няма нужда да уча”. Могат да ни кажат: “Момчетата са пълни тъпанари” или “Момичетата са гадни лицемерки”.
“Най-умният”, “Най-разбиращият”, “Той е прав във всяка ситуация и винаги знае как да постъпи” и обратното - “Той винаги е безотговорен”, “Той всеки път постъпва като пълен егоцентрик” и т.н.
Как да се преборим с черно-бялото мислене?
Умението да мислим в нюанси изисква определено когнитивно съзряване - тоест не е реалистично да очакваме нюансирано мислене от 4-годишно дете. То просто ще ни каже, че едната госпожа в детската градина е лоша, а другата е добра. И ще ни гледа с огромна доза съмнение, докато му обясняваме, че лошата госпожа всъщност му мисли доброто. По същия начин тийнейджърите ще заявят убедено, че всички араби са терористи, всички германци за нацисти, всички руснаци са националисти.
Това обаче не означава, че трябва да изчакаме до определена възраст, за да започнем да развиваме умението за нюансирано мислене. Колкото по-рано говорим с децата и тийнейджърите за по-голямата картина, толкова повече ще им помогнем постепенно те да развият мисленето си от по-висок порядък.
Що се отнася до нас - това, че знаем какво е черно-бяло мислене, не означава, че сме защитени от него. То ще се включва автоматично във всяка по-нагорещена ситуация, в която изпитваме съмнения, притеснения, ядосани сме или сме тъжни.
Какво да направим тогава? Първото най-важно нещо е да поставим мисленето си под съмнение: Така ли е наистина? Какви доказателства имам, че това, което си мисля е така? Имам ли доказателства за обратното? Например, наистина ли Х. е такъв отвратителен неблагодарник? Имало ли е ситуации, в които Х. се е отнасял добре и е показвал, че оценява жестовете, които направих към него? Какви може да са причините за поведението му сега, освен допускането, че е просто неблагодарник?
Значи какво, да изчисля процента неблагодарност в действията му, за да съм максимално обективна, така ли?
По същия начин е важно да подхождаме и към съжденията на децата и тийнейджърите - да им задаваме въпроси, чрез които те сами да оценят обективността на съжденията си.
Например: “Съгласна съм, че се справяш блестящо по история. Но има ли друг предмет, по който има нужда да положиш допълнителни усилия, за да е представянето ти като това по история? Какво казват оценките ти? Каква обратна връзка ти даде господина по география на последното контролно?” или “Наистина има араби, които са терористи. Но има ли и хора от друг произход, които също са направили терористични актове? А има ли араби, които се занимават с нещо друго, освен тероризъм - например лекари, инжинери? Чувал ли си за известни арабски учени? Какво ще кажеш да проверим в интернет?”.
Опитайте този подход, а в следващата статия съм подготвила още идеи как да се управляваме черно-бялото мислене - триковете ще помогнат, както на нас, така и на децата и тийнейджърите.
А ако вашето дете има нужда от подкрепа, за да развие нюансираното си мислене, свържете се с мен - ще се радвам да помогна!
Използвана литература:
- Канеман, Д. (2012). Мисленето. Изд. Изток-Запад
- Stanborough, R. (2020). Black and White Thinking Hurts you (and What You Can Do to Change It). Healtline.com
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
Снимки: Pexels, Pixabay
