Дигиталните устройства - как да въведем работещи правила?
Помощ при децата между 2 и 7 години
Преди да бъда родител смятах, че децата под 7-годишна възраст не трябва да имат достъп до компютър, телефон или телевизор. И до ден днешен вярвам, че това е добра идея и действително има родители, които успяват да го постигнат. Аз обаче не съм от тях. Наложи се да пренебрегна това свое разбиране по време на локдауна при пандемията от ковид, когато синът ми беше на две, а аз имах работни ангажименти, които не можех да отложа. Всъщност знам, че това е била реалността за 99% от работещите родители. Истината е, че и до ден днешен чувствам вина всеки път, когато синът ми е на компютъра, докато аз работя (дори и за да напиша тази статия) и се питам дали съм достатъчно добра майка. Като психолог съм наясно, че подобни чувства ще ме спохождат и надали някой ден ще се почувствам “перфектната майка”, а и със сигурност никога няма да бъда такава. Но понеже от сесиите ми с родители знам, че подобни чувства изпитват повечето от тях, реших в помощ на всички нас да обобщя няколко стратегии, чрез които не само да намалим негативите от екранното време, но и едновременно с това да увеличим позитивите от него. Нека ги разгледаме.
Стратегия 1: Екранно време по мярка
За да намалим негативите от “прегряването” на все още незрялата нервна система на децата във възрастта между 2 и 7 години е много важно да ограничим времето на компютър, телевизор, телефон до максимум 2 часа на ден. Ако детето ни е между 2 и 4 години, нека се стремим към 1 час екранно време дневно. За децата под 2 години не е препоръчително стоенето пред екран, дори и ако ние гледаме вечерните новини, а те просто зяпат телевизора.
Времето пред екрана трябва да е съобразено с възрастта на детето
За много от нас изключването на компютъра или телевизора е истинска драма - следва истеричен плач и търкаляне по земята. Важно да устоим на тази офанзива. При децата над 3-годишна възраст можем да въведем таймер, като им обясним предварително, че щом таймерът звънне, ще изключим съответното устройство. В началото отново ще сме свидетели на драматична съпротива, но след няколко пъти, детето ще започне да реагира спокойно. Затова е важно да сме последователни и да държим на думата си.
Стратегия 2: Да заложим на качеството
Щом детето ни така или иначе прекарва време пред екрана, то нека поне то да е качествено. Нека игрите, филмите, видеата да развиват умения, нагласи или ценности у него. Дори нещо повече! Когато работех върху магистърската си теза на точно тази тема преди 10 години, наблюдавах тенденцията, че 7- годишните деца, които играеха умерени часове на компютърни игри, всъщност показваха по-добри резултати на тестовете за внимание, аналитично мислене, памет и емоционална регулация в сравнение с връстниците си, които играеха прекомерно или не играеха изобщо. Международните изследвания в областта наблюдават подобни резултати. Тоест, ако подбираме внимателно типа екранно време и следим строго за прекараните часове, екранното време може да се отрази позитивно върху развитието на децата ни вместо негативно. Важно е да се спрем на игри, които провокират логическото и аналитичното мислене на децата. Чудесна идея са образователните игри, чрез които например детето ни да учи чужд език, докато играе. Добре подбраните анимационните филми пък биха могли да възпитат у детето ни определени ценности и нагласи, например, свързани с приятелството или пък опазването на природата.
Ако децата ни така или иначе ще прекарват време пред дигиталните устройства, то нека това време е посветено на развиване на мисленето и уменията им
Стратегия 3: Да обясняваме
Често децата под 4 години просто гледат екрана и движещите се там образи без реално да разбират напълно сюжета. За да извлечем позитивите от телевизионното облъчване в тези случаи е добра идея да гледаме заедно с детето си и да обясняваме случващото се. Ако синът или дъщеря ни е над 4 години бихме могли да дискутираме видяното - например “Защо постъпката на сестрите на Пепеляшка е лоша?” или “Ти как би постъпил/а ако беше на мястото на Пинокио?”. По този начин превръщаме пасивната медия в интерактивна и може да сме сигурни, че поуките от филмите достигат до децата ни.
Обсъждането на игрите или филмите увеличава многократно позитивите от тях за детето
Стратегия 4: Да имаме рутина
За да въведем каквито и да било правила е важно да имаме повторяемост и последователност. Ако например днес оставим детето да гледа телевизия сутрин преди детска градина, а утре му забраним и отложим телевизията за вечерта, ще предизвикаме пълно объркване у него, а резултатът ще е едно целодневно хленчещо за телевизор дете - не защото е разглезено, а просто защото то няма да знае дали пък сега точно не е моментът, в който ще му позволим да гледа любимия си канал. Затова е важно да въведем рутина, която да се повтаря всеки ден. Ако решим, че дъщеря ни може да играе на компютъра 30 минути преди вечеря, то това трябва да се повтаря всяка вечер - в същия час и със същото времетраене.Стратегия 5: Да осигурим друг вид активност
За да намалим негативите от екранното време е важно да оставим време за друг вид активност след това. Може да насърчим детето да се раздвижи като поиграем на криеница или излезем на разходка или пък да насочим вниманието му към креативни занимания като рисуване, апликиране, оцветяване. Особено полезна в тази възраст е спонтанната игра - играта, в която детето се заиграва самичко. Спонтанната игра развива социалните умения на детето, тъй като обикновено децата разиграват социални ситуации, а също така подпомага развитието на въображението и креативността. За да възникне тя обаче, трябва да оставим детето да поскучае без да го “спасяваме” от скуката. Е, вероятно в началото ще изтърпим известна доза хленчене колко му е скучно, но кой родител не е кален за това?
Но колкото е важна е спонтанната игра, толкова е и играта с приятели. Затова е добре да осигурим възможност детето да се среща редовно с други деца.
За да намалим негативите от времето пред екрана, е важно след това да осигурим друг вид активност
Какво се крие зад тези стратегии?
Изброените стратегии ще ни помогнат да минимизираме негативното влияние на екренното време върху малките деца. Все пак това не трябва да е оправдание да оставяме сина или дъщеря си твърде дълго пред електронните устройства, особено без да знаем какво точно гледат или играят.
Тези стратегии обаче ще ни помогнат да направим и нещо друго, което е изключително важно - да поставим основите на здравословното отношение към екранното време. Колкото по-рано въведем правила и рутина в използването на компютър, телефон и телевизор, толкова ще ни е по-лесно да удържим тези граници с порастването на детето. Ако сме свършили добре работата си, може би дори няма да се налага да водим спорове по този въпрос един ден с тийнейджърите вкъщи.
Последвайте ме във Facebook:
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.
Използвана литература:
- Иванова, В. (2014). Връзка между видео-игрите, поведението и когнитивните умения на деца в начална училищна възраст. Магистърска теза към Софийски университет “Св. Климент Охридски” с научен ръководител проф. д пс.н. Ваня Матанова
- 5 Practical Tips for Parenting Teens in the Digital Age. SOS Safety magazine
- Screen Time and Children: How to Guide Your Child. Mayo Clinic.
- Here is Why Screen Time Brings Out The Worst in Your Kid. Today’s Parent.
- How Do I Set Social Media Boundaries with My Tween? Patents.com
- How Do Smartphones Affect Childhood Psychology? Psych Central
- Johnson, S., (2005). Everything bad is good for you: how today’s popular culture is actually making us smarter. Riverhead Books, New York.
- Gee, J. P., (2003). What video games have to teach us about learning and literacy. Palgrave Macmillan, New York.
- Gentzkow, M., Shapiro, J., (2008). Preschool television viewing and adolescent test scores: Historical evidence from the Coleman study. Quarterly Journal of Economics 123 (1), 279–323.
- Buckingham, D., (2007). The impact of the media on children and young people with a particular focus on computer games and the internet. The Department for Children, Schools and Families
- Durkin, K., Barber, B. (2002). Not so doomed: Computer game play and positive adolescent development. Journal of Applied Developmental Psychology 23 (4), 373– 392.
