Как да намалим вредите от екранното време при тийнейджърите? 5 хака от практиката ми като детски психолог

Преди няколко години в една планинска хижа засякох група тийнейджъри, които бяха там на ски лагер. Като представители на милениум поколението с компанията ми очаквахме, че хижата ще бъде съборена на главите ни в малките часове - все пак това са тийнейджъри на ски лагер и ние на тяхната възраст правехме точно това! Според прогнозите ни шумотевицата трябваше да започне някъде след вечеря и постепенно да достига все по-високи децибели. Така че се въоръжихме с търпение и се подготвихме, че вероятно трудно ще чуваме какво си говорим, ако седнем в общото помещение. Все пак решихме да пробваме. О, каква изненада! Влизайки в столовата попаднахме в абсолютна тишина. Къде се бяха дянали всички? Всъщност, всички бяха там, по пейките имаше поне 30 младежа, но лицата им бяха осветени от телефонните екрани. Всеки беше потънал в своя онлайн социален балон и ако искаха да си кажат нещо, просто си чатеха, вместо да си говорят. 

Една от най-трудните битки в днешно време, която изисква използването на сложни тактики, е не коя да е, а битката с електронните устройства. Ако преди 20 години родителите на тийнейджъри трябваше да се борят с непрестанните излизания на синовете и дъщерите си, то днес въпросът в кабинета ми често е: ”Как да го накарам да излезе от стаята си?” или “Как да я накарам да се интересува от нещо друго, освен от Tik Tok?”.

Но да започнем с основния въпрос - доколко вредни за тийнейджърите са дългите часове пред екраните?

Влияние върху психическото и физическото здраве

Прекарването на дълги часове пред екрана на компютъра, телевизора или телефона има различни негативни последствия за физическото и психическото здраве. 

• Затлъстяване

Липсата на движение води до затлъстяване, което все по-често наблюдаваме сред днешните подрастващи. Ако преди 20-30-40 години след училище децата и младежите са карали велосипеди, кънки, играли са на народна топка или футбол, или просто са се шляели по улиците, то в днешно време те стоят пред екрана. Движението им е силно ограничено и дори спортуването за 1 час три пъти в седмицата няма как да компенсира застояването. 

• Липса на достатъчно сън

Добре известен факт е, че вечер светлината от екрана пречи на тялото ни да изпадне в режим на сън. Получава се парадокс, защото много тийнейджъри използват телефона или телевизора преди лягане с цел да заспят, но това всъщност ги кара да будуват. Често в кабинета ми водя разговори с тийнейджъри, че 4 сутринта не е подходящо време за заспиване и дори съня до 3 следобед не може да компенсира пропуснатия нощен сън. Просто така работи тялото ни в резултат на милиони години еволюция. 

• Липса на воля и мотивация

Гейминг индустрията и социалните мрежи са направени така, че да задържат вниманието ни колкото се може повече време. За да се постигне целта тийнейджърите (и не само) да прекарват деня си пред екрана, се инвестират милиони. Когато играем игра или скролваме из някоя социална мрежа, в мозъка ни се активират същите зони на удоволствието, които са отговорни за пристрастяването и зависимостите. Затова не е учудващо, че колкото повече време прекарват тийнейджърите в социалните мрежи или в играене на компютърни игри, толкова повече намалява мотивацията и интереса им към всичко останало. Те трудно проявяват воля и дисциплина да напишат домашните си, да си поставят цели, дори да излязат с приятели. Успехът им се влошава, социалните им умения закърняват, трудно се подготвят за изпити и не успяват да реализират потенциала си. 

• Ниска самооценка и депресия

В последните години са налични изследвания, които наблюдават връзка между прекарването на много време в социалните мрежи, депресията и ниската самооценка. Тийнейджърите са във възраст, в която постоянно сравняват себе си с другите и се опитват да се идентифицират с определена група. Образите, които следват в социалните мрежи обаче често са нереалистични - изглеждат перфектно и демонстрират перфектен живот. Подрастващите (а и не само) приемат изкуствения съвършен образ за реален и се сравняват с него. Което от своя страна води до неприемане на себе си и начина си на живот, ниска самооценка, депресия и др. 

Една от най-трудните битки в днешно време, която изисква използването на сложни тактики, е не коя да е, а битката с електронните устройства.

5 хака, които работят в моята практика

След всичко изброено вече сте се отдали на фантазии как конфискувате телефона и компютъра на тийнейджъра си, нали? Но всички знаем, че това е почти “мисията невъзможна”. А и може би в днешно време лишаването от електронни устройства не е решение, тъй като това е реалността, в която живеем и тя изисква да сме в крак с технологиите. Ако лишим нашето дете от това, вероятно ще го обречем на изолация от връстниците му и непригодност към действителността. Затова е важно да научим тийнейджърите да управляват сами екранното си време - тоест да знаят колко и кога. Как да направим това? Споделям ви малките “хакове”, изпробвани с младежите в моята практика. 

1. Първо домашните

Едно просто, но важно правило, с което всички тийнейджъри в практиката ми, с които сме го обсъждали, в крайна сметка се съгласяват, че ще им помогне да се представят в училище така, както им се иска. Какво представлява това правило? След като се приберат от училище, обядват и си починат малко, е важно младежите да се захванат първо с домашните си и едва след като са готови, е време за телефона или компютъра. Тук е нужно да обсъдим с тях, че претупването на домашните не е решение, защото основната цел на този “хак” е да им помогне да подобрят успеха си в училище и да постигнат един ден мечтите си, а претупването на домашните ще ги отведе точно в обратната посока. Разбира се, за да работи това правило, е важно първо да проведем открит разговор с тях какво искат да постигнат в живота си в бъдеще и какво е нужно, за да се случи това. 

2. Използвайте таймер 

Често тийнейджърите ми споделят, че губят представа за времето, когато са на телефона или компютъра и вместо 20 минути, изведнъж се оказва, че са минали 2 часа. Затова с тях изпробваме използването на таймер, който да им сигнализира, когато времетоим, определено за “екрани”, изтече. За да работи това правило в тази възраст е важно да обсъдим приемливото време за компютър и телефон и да постигнем консенсус, вместо да налагаме собствената си гледна точка. 

3. Без екрани преди лягане 

Обикновено това правило е сред най-дълго обсъжданите с тийнейджърите в практиката ми. Започваме с това, че времето преди лягане е тяхното време за игра, че изобщо не им пречи, че спят 4 часа за денонощие и този факт няма нищо, ама нищо общо с раздразнителността им, с липсата на концентрация или пък с това, че са заспали в час по история и са получили забележка. Често ги “печеля” с предложението да експериментираме като опитат само 2 седмици (понякога и само една) да изгасят телевизорите, телефоните, компютрите 1 час (с някои договаряме и само 30 минути) преди лягане като се стараят да не лягат след 00:00.  Например в 23:30 компютърът трябва да е изгасен, а телефонът да е без звук и обърнат с екрана надолу (за да не виждат, когато някой им пише). Обикновено след като видят, че са оцелели в този експеримент са съгласни да продължат с него. Разбира се имат и бонус - петък и събота играят колкото си искат и си лягат, когато си пожелаят. 

4. Хобита и извънкласни занимания

Тъй като с тийнейджърите в практиката ми винаги обсъждаме техните интереси, не пропускаме и темата с хобитата и извънкласните занимания. Аз силно насърчавам тях и родителите им да опитат нещо, което им е интересно като спорт, език, хоби. Правим го отново под формата на експеримент без да натоварвам тийнейджърите с очакването, че след като са казали, че ще пробват с клуба по изобразително изкуство, трябва да го посещават завинаги. Ако не им харесва - експериментират с нещо друго. Така репертоарът им от интереси се разширява, завързват нови социални контакти, развиват ценни умения и… имат по-малко време за телефоните и компютрите си, а животът им е по-пълен. 

5. Срещи с приятели

Винаги се учудвам на себе си, че трудно запомням имената на хората, с които се запознавам, но в същото време знам имената на всички приятели на всички мои клиенти. Но темата с приятелите е ключова в работата ми и аз силно насърчавам тийнейджърите, с които работя, да имат реални срещи с приятелите си - чатът не се брои. Затова като родители е важно да създадем такава атмосфера вкъщи, че младежите да се чувстват комфортно да поканят приятели. Например, ако те са в хола, да не се настаняваме с чаша чай до тях на креслото и с невинен вид от типа “Вие си стойте, аз ще си ровя из Facebook, не че  ви слушам какво си говорите…”. Също така по възможност (шегувам се - имам предвид задължително!) да не иронизираме детето си пред приятелите му, да не го правим и с тях, да не спретваме шумни скандали с партньора си точно когато синът или дъщеря ни си е поканил/а гости… и все неща от естеството на здравия разум. 

Реални срещи с приятели, хобита, тренировки, курсове, лагери, обмени - така репертоарът им от интереси се разширява, завързват нови социални контакти, развиват ценни умения и… имат по-малко време за телефоните и компютрите си, а животът им е по-пълен.

И нещо много важно...

Да ограничим екранното време на тийнейджърите е важно за тяхното физическо и психическо здраве. Но още по-важно е да ги научим как те сами да го правят и защо е полезно за тях в живота им да им се случват и други неща, освен компютърните игри или социалните мрежи. Винаги е добре да ги водим с личния си пример, затова и нека периодично се обръщаме към себе си с въпроси като “Прекарвам ли свободното си време на телефона си, вместо с децата и партньора си?”, “Имам ли хобита?”, “Какви са интересите ми и следвам ли ги?”, “За какво мечтая и как мога да го постигна?”... тоест всички онези въпроси, които ни се иска и нашите деца да си задават.  

Ако имате нужда от помощ в справянето с вредите от екраните - свържете се с мен, ще се радвам да помогна.

Последвайте ме във Facebook

Прочетете още: