Дигиталните устройства - как да въведем работещи правила? Помощ при децата от 7 до 12 години

Обикновено в началнотно училище започват първите сблъсъци между компютъра, телефона и… домашните. Децата често са погълнати от екраните и писането на домашни се превръща в мъчение. 

Ако това е вашата история, не си мислете, че сте отгледали едно демотивирано дете, което няма воля за нищо. Просто гейминг индустрията цели децата (и възрастните) да прекарват колкото се може повече време в игри и… се справя изключително добре. В миналото, когато днешните родители са били деца, нямаше смартфони, притежателите на компютър бяха малко, а достъпът до интернет - изключително ограничен. Днес изкушението е постоянно до децата ни - новото ниво, което още не са минали, е на една ръка разстояние и само трябва да се протегнат за 10 секунди, за да видят дали пък Пешо не е вътре и не играе вече. А после ще довършат домашното по математика. Само че за домашната работа така и не идва време, а детето се сеща за нея в 22:00 часа, когато баща му решава да прегледа дали домашните са готови, така както се разбраха вчера, когато пак беше забравено съчинението по български… Познато?

Трудно може да изискваме от децата в тази възраст да проявят силна воля и да устоят на нещо, на което дори и ние не успяваме: замислете се просто колко пъти през работния си ден скролвате през известията си в социалната мрежа, въпреки че сте си обещали да не го правите? Изкушението е толкова силно и трудно за контролиране, че за да се справя аз с него, се наложи да изтрия приложението от телефона си.

За децата контролирането на импулса да погледнат в телефона е още по-трудно, тъй като тяхната нервна система все още не е узряла дотолкова, че да им позволи да “забранят” на себе си например да играят Minecraft до полунощ. Освен това в тази възраст повечето от тях все още не са развили самосъзнанието за това кое е добре за тях и кое не. Правят нещо, защото им е интересно, а не защото е “полезно за развитието им”.

Толкова ли е вредно стоенето пред компютъра и телефона?

Освен, че се отразява на училищния успех, прекомерното стоене пред компютъра, телевизора и телефона има редица негативни последствия. Ето някои от тях: 

• Внимание

Много изследвания потвърждават, че прекомерното екранно време води до понижени резултати на тестовете за устойчивост и превключваемост на вниманието. Това не означава, че заради стоенето пред екрана детето ще развие разстройство с дефицит на внимание и хиперактивност, но ако прекалява с екранното време, ще му е по-трудно да се коцентрира в сравнение с децата на неговата възраст, които имат ограничено екранно време. Ако пък детето е диагностицирано с дефицит на внимание и/или хиперактивност, тогава екранното време се отразява изключително негативно върху състоянието му и трябва да бъде ограничено до минимум, а в най-добрия случай - изключено напълно. 

• Емоционална регулация

Екранното време влияе негативно на емоционалната регулация на децата, тъй като нервната им система все още е незряла. Те стават раздразнителни и по-често ни се сопват. Освен това в повечето случаи компютърните игри съдържат повече екшън (бягане, скачане, стреляне), което държи нервната система на детето в напрежение.

• Обездвижване и затлъстяване

Прекомерното стоене пред екрана на което и да е устройство е… ами стоене. Тоест това е време, в което детето е обездвижено. А физическата активност е изключително важна за детското развитие и здраве. Няма нужда да изброяваме здравословните проблеми, причинени от наднорменото тегло.

• Сън 

Прекомерните часове екранно време оказват негативно влияние на съня на възрастни и деца. Същото прави и стоенето пред устройствата непосредствено преди лягане. Намалените часове качествен сън пък от своя страна влияят на вниманието - концентрацията става по-трудна; на паметта - децата са разсеяни и трудно запомнят; на емоционална регулация - раздразнителни са или потиснати. Децата между 7 и 12 години се нуждаят между 9 и 12 часа сън на денонощие. 

Но…

Играенето на игри на телефона и компютъра има и своите ползи. Изследванията показват, че децата, които играят игри, изискващи решаване на проблеми, се справят по-добре с това в реалния живот като развиват аналитично и логическо мислене. Тук обаче има уловка. Те трябва да прекарват умерено време пред екрана, тъй като прекомерното стоене пред компютъра и телефона се свързва с всички негативни ефекти, изброени по-горе. Тоест, ако подбираме внимателно типа игри и следим строго за прекараните часове, екранното време може да се отрази позитивно върху развитието на децата ни, вместо негативно. 

Въвеждането на работещи правила за екранното време е трудно, но не и невъзможно.

6  работещи правила за времето пред компютъра и телефона

Мисията да поддържаме здравословно ниво на използване на компютъра и телефона от децата ни е трудна, но не и невъзможна. В следващите редове ще разгледаме различни подходи, които сме изпробвали с децата и родителите в моята практика и са дали резултат.

1. Първо домашните 

Важно е децата да се научат да приоритизират. Започваме от важните и неотложни неща като домашната работа и след това преминаваме към развлеченията. Това е ценен житейски урок, който ще им помогне да бъдат по-добри ученици и студенти, а един ден ще им помогне да се издигнат на работното си място, заради това, че се залавят и вършат работа, вместо да редят тайно пасеанси по цял ден. Затова е важно да наложим правилото, че първо се пишат домашните. Дори синът или дъщеря ни да твърди, че има нужда да си “почине” малко от училище като поиграе на компютъра, е нужно да отхвърлим тази идея, защото играенето на игри по-скоро ще натовари нервната система, отколкото да подейства като почивка. Така децата ще бъдат още по-изморени при писането на домашните си. 

2. Два часа за игра

2 часа екранно време препоръчва Американската Педиатрична организация за децата в тази възраст. Когато играят обаче, децата губят представа за времето, а и надали са особено заинтересовани от препоръките на американските педиатри. Затова трябва да им подскажем кога времето е изтекло. Можем да го направим чрез включване на таймер, който да засече планираното време за игра. Бихме могли също така да настроим компютъра да се изключи, щом заложеното време приключи. 

Освен продължителността на екранното време, е нужно да контролираме и в коя част от денонощието децата са пред компютъра/телевизора или телефона - часовете непосредствено преди лягане не са подходящи, тъй като светлината от екрана пречи на заспиването и децата често будуват през нощта. Аз лично харесвам и правилото “Без телефони по време на вечеря”, защото то осигурява семейно време, в което да си поговорим, без родители или деца да са разсеяни от изкушенията в телефона. 

3. Движение 

За да намалим негативите от стоенето пред телефона или компютъра, е важно да осигурим възможност за достатъчно движение на децата ни. Освен да ги да ги запишем на спорт, може да им вземем куче, което има нужда от чести разходки, да им делегираме изхвърлянето на боклука, да играем заедно с топка в парка, да си отправим семейно предизвикателство “Асансьорът забранен” и да атакуваме стълбите и прочее забавни правила за цялото семейство.

4. Извънкласни занимания

За съжаление често играенето на компютъра и телефона е толкова завладяващо, че измества всички други интереси на децата. Това много силно ограничава развитието на техната личност. Затова е важно да насърчим участието им в извънкласни занимания. Дори детето ни да не проявява интерес към нищо определено, е важно да опита различни неща - може би все нещо ще му хареса. Участието в различни училищни клубове пък ще му помогне да създаде нови приятелства, ще развие социалните му умения и ще разшири хоризонтите му. Можем да поставим “игриво” условие, че ако детето ни иска да играе по един час дневно, трябва да посещава един училище клуб. Ако иска да играе два часа дневно, клубовете/курсовете трябва да са два и т.н. 

5. Печелене на точки или правилата като игра

За част от правилата е нужно да бъдем категорични - например краен час за игра е 20:00 часа и толкова! Но за други може да приложим креативност и да ги направим така, че детето да “печели” времето си за игра като прави полезни за себе си или за домакинството неща. Например да печели бонус “Един час седмично играене” за всяка извънкласна дейност, която посещава. Можем дори да го научм да помага в домакинството като за всяко изпълнено задължение печели време за игра. Например за изхвърляне на боклука печели 20 минути, за измиване на чиниите - 30 минути, за пускане на прахосмукачка - още 20 минути и т.н. Вместо домакинските задължения можем да сложим домашната работа, задачите за упражнение или пък социални предизвикателства като да се обади на баба си, да поиграе със сестра си, да казва “Моля” и “Благодаря” и т.н.

Така ние си осигуряваме време на дивана, успокояваме се, че един ден, когато детето ни се изнесе от вкъщи, няма да затъне в крайна мизерия или да проявява извънредна форма на темерутщина, а съвестта ни, че си пропилява живота, играейки на игри, е чиста. 

6. Рутина

За да проработят правилата ни за времето пред телевизора, компютъра, телефона, трябва да ги прилагаме всеки ден по един и същи начин. Ако днес позволим на дъщеря ни да играе 1 час, но утре се отплеснем и тя играе 3 часа, на следващия ден можем да очакваме пазарлък и цупене по отношение на това колко време е позволено да играе. Ако искаме синът ни да “печели” време за игра като помага с домакинската работа, то в никакъв случай не трябва да му “подаряваме” минути без да ги е “спечелил”, защото още на следващия ден боклука ще остане неизхвърлен - в крайна сметка като може да спечели 20 минути с цупене, защо да се хаби и да изхвърля боклука?

Децата обичат гейминга. Геймифицирането (игровизирането) на ученето и изпълнението на домашните задължения ще предизвика неподозирана мотивация у тях.

Кратко заключение

Битката с телефоните и компютрите в училищна възраст не е изгубена. От нея дори могат да бъдат извлечени позитиви като по-бързо написани домашни, повече решени задачи за упражнение или пък домакински задължения, които ни падат от плещите. Нужно е само да подходим стратегически като поставим няколко основни правила и се опитаме не само да ги наложим с тежката си дума, но и да използваме екранното време като начин за мотивация. 

А за да намалим вредите от времето пред екраните, е важно детето да прекарва достатъчно часове в движение и забавни игри, да се социализира с връстници и да прекарва време със семейството си. 

Имате нужда от помощ, за да въведете работещи правила за времето пред устройствата? Свържете се с мен, ще се радвам да помогна.

Последвайте ме във Facebook:

Използвана литература: 

1. Иванова, В. (2014). Връзка между видео-игрите, поведението и когнитивните умения на деца в начална училищна възраст. Магистърска теза към Софийски университет “Св. Климент Охридски” с научен ръководител проф. д пс.н. Ваня Матанова
2. 5 Practical Tips for Parenting Teens in the Digital Age. SOS Safety magazine
3. Screen Time and Children: How to Guide Your Child. Mayo Clinic.
4. Here is Why Screen Time Brings Out The Worst in Your Kid. Today’s Parent.
5. How Do I Set Social Media Boundaries with My Tween? Patents.com
6. How Do Smartphones Affect Childhood Psychology? Psych Central
7. Johnson, S., (2005). Everything bad is good for you: how today’s popular culture is actually making us smarter. Riverhead Books, New York.
8. Gee, J. P., (2003). What video games have to teach us about learning and literacy. Palgrave Macmillan, New York.
9. Gentzkow, M., Shapiro, J., (2008). Preschool television viewing and adolescent test scores: Historical evidence from the Coleman study. Quarterly Journal of Economics 123 (1), 279–323.
10. Buckingham, D., (2007). The impact of the media on children and young people with a particular focus on computer games and the internet. The Department for Children, Schools and Families
11. Durkin, K., Barber, B. (2002). Not so doomed: Computer game play and positive adolescent development. Journal of Applied Developmental Psychology 23 (4), 373– 392.

Снимки:

Pexels, Pixabay

Прочетете още: