5 безценни подаръка
Подарък 5: Да вдъхнем оптимизъм на децата
Оптимизмът представлява позитивно отношение към бъдещето – вяра, че предстоят „по-добри времена“, че „всичко ще е наред“ и „нещата ще се оправят“. Оптимизмът ни дава чувство на спокойствие и сигурност, че „най-доброто предстои“ и че „можем да се справим“.
Някои разглеждат оптимизмa като специфична самозаблуда, която ни кара да виждаме света по нереалистичен начин – в крайна сметка той е опасно място, в което бедствия и страдания се случват непрекъснато и ние сме безсилни срещу тях. Но изследванията показват, че хората, които имат тази „самозаблуда“, в крайна сметка се възстановяват много по-бързо от трудностите за разлика от хората, които имат „по-трезва“ преценка.
И това не е чудно – вярата, че ще дойдат по-добри времена ни кара да действаме и да търсим начини те действително да дойдат. И в крайна сметка шансът да „доведем“ по-добрите времена при себе си чрез действията си е много по-голям, отколкото ако просто стоим нацупени и си казваме, че „няма смисъл“, „животът е кофти“, „едно ще мине, друго ще дойде“. Няма нужда да казвам, че ние не сме от най-оптимистичните нации, нали?
Изследванията показват още, че оптимистичните хора имат по-добро качество на живот. Оптимизмът подпомага развитието на умения да решаваме сложни проблеми, да проявяваме устойчивост при трудности и да запазваме психичното и физическото си здраве. (1)
Затова и каузата да „заразим“ повече хора с оптимизъм е толкова голяма! Оптимизмът ще даде на децата ни реален шанс да бъдат щастливи, да се чувстват удовлетворени и да се изправят на крака, независимо какво ги спъне в живота!
Как да отгледаме оптимистични деца - 2 лесни стъпки
Както и по-рано сме си говорили, децата се учат не от речите ни (колкото и да са прочувствени), а от най-простите ни ежедневни действия. Затова, ако искаме децата ни да са оптимисти, то и ние трябва да станем такива. Как? Нека започнем с 2 лесни стъпки:
1.Да приключим с оплакването
Първото нещо, което може да направим, за да отгледаме „оптимист“ , е да изхвърлим мрънкането от вкъщи. Дори и да си мислим, че не сме от мърморещите хора, струва си още веднъж да се вгледаме в себе си. Може би понякога все пак се случва да коментираме държавата („Май наистина никога няма да се оправим“) или пък трафика („Е, къде сте тръгнали всички с тези коли“).
2. Да преминем от говорене към действие
Второто нещо, което е важно да направим, е да превключим от коментиране на ситуациите, които не ни харесват, към действия за промяна на тези ситуации. Част от оптимизма идва от увереността, че можем да се справим с предизвикателствата. А тази увереност се появява тогава, когато сме преодолявали определен брой неприятни ситуации.
Тук е моментът да въвлечем и децата – нека участват в „поправянето“ на нещата, които ви притесняват или не ви харесват. Попитайте какво ги дразни, кое ги кара да се отчайват и след това заедно помислете какви действия може да предприемете.
Може да превърнете всичко това в забавление като си направите „супер оптимистичен отряд“, който търси неща за подобряване. Измислете си мото, направете си лого, поканете приятели в отряда – може да са друго семейство или пък приятели на сина или дъщеря ви. Развихрете въображението си!
Може дори да се включите в някоя благотворителна кампания (вижте платформата на Time Heroes например). Така ще вдъхнете оптимизъм и на други хора!
Какво да ти кажа? Аз съм оптимист. И това ще мине...
Хубавите подаръци, които да ни останат за цял живот, рядко са материални. И рядко ни костват безкрайно много средства. Те винаги са опаковани в любов и добро настроение. От тях се носи ухание на усмивки. Те са онези подаръци, чрез които сме посветили смислено време едни на други.
Оптимизмът е от „подаръците“- амулети. Tе са ни дадени от много скъп човек, носим ги близо до сърцето си и ни се струва, че някак ни пазят. Не пропускайте да дарите децата си с този прекрасен подарък!
