Как да помогнем на детето да си намери приятели? Ето 3 лесни начина! - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Как да помогнем на детето да си намери приятели? Ето 3 лесни начина!

Как да помогнем на детето да си намери приятели

Приятелите на децата – това е въпрос, който често се върти в мислите на родителите. Дали защото се притесняваме, че детето ни се е сприятелило с неподходяща компания или защото се тревожим, че синът или дъщеря ни няма приятели – детските приятелства вълнуват колкото децата ни, толкова и нас родителите.

Темата за приятелствата при децата е голяма и важна, ето защо обещавам да напиша повече статии за това как да помогнем на децата да си намерят подходящи приятели. А сега ще се спрем на 3 лесни начина, чрез които да помогнем на децата да имат приятели в яслата, приятели в детската градина и приятели в училище.  Трите описани умения, които да развием, могат да бъдат постоянно подобрявани и надграждани у детската личност чрез почти всяка ежедневна ситуация – в статията ще откриете конкретни примери, така че може да приложите идеите веднага с вашето дете.

1. Да развием умението на детето да възприема социална подкрепа

Изследванията показват, че децата и подрастващите, които възприемат средата си като подкрепяща, страдат по-рядко от тревожни и депресивни състояния (1, 2). Обърнете внимание на думата "възприемат". Както коментирахме в предишна статия, когато става въпрос за човешка психика, до голяма степен нещата са въпрос на възприятие. Възможно е да имаме един единствен приятел, който да живее на другия край на света, да нямаме възможност да се чуваме с него и предимно да си чатим… и въпреки това да чувстваме, тоест да възприемаме, че плуваме в море от подкрепа. И обратното – може да сме обградени от роднини и приятели, които да ни се обаждат често, да ни канят на гости, да ни питат как сме… и въпреки това да ни се струва, че сме сами на света.

Но как да научим децата да възприемат социалната подкрепа?

За да помогнем на децата да развият своята чувствителност към социалната подкрепа, тоест да я забелязват и отчитат, е нужно… ние самите да я забелязваме и да я обсъждаме с децата (очаквахте нещо по-сложно, нали). Как да направим това?

Пример за ранна детска възраст (ясла и детска градина):

При по-малките деца е важно да насочваме вниманието на детето, когато  друго дете сподели играчката си, помилва го, гушне го или демонстрира по някакъв начин социална подкрепа и приятелско отношение:

„Виж, Ани, Марио е много мил като ти дава да играеш с неговата количка.“

Пример за начална училищна възраст и прогимназия:

Да си представим, че Ани е получила подарък - гривна с мъниста - от своя съученичка. Можем да коментираме с Ани:

„Ани, твоята съученичка Петя е направила много мил жест към теб. Как се почувства като ти даде тази гривна?“

В общата ситуация очакваме детето да назове положителни емоции и така да свърже получаването на подарък – жест на внимание - с положителни преживявания.

След това можем да дадем пример със себе си: „Аз много се радвам, когато получа жест на внимание от някого. Това ме кара да се чувствам обичана и ценена.“  Чрез собствения пример обръщаме внимание защо този жест е важен и смислен.

Пример за тийнейджърска възраст:

При тийнейджърите също може да отбележим, когато сме свидетели на подкрепящо поведение от техен връстник:

„Много беше мило, че Мария ти сподели записките си от часа по физика, за да ти помогне с контролното за утре. Колко е хубаво човек да е обграден от добри приятели!“.

Но най-важната стъпка е ние самите да забелязваме социалната подкрепа към нас: „Колко мило, че баба ти ми се обади днес, за да попита как съм!“. Защото, както неведнъж сме коментирали, децата и подрастващите учат най-много НЕ от това, което казваме, а от това, което им показваме. Ние сме най-добрият пример за децата си!

Социална подкрепа дете
Ето, мамо, така си даваме социална подкрепа с брат ми.

2. Да развием умението на децата да търсят социална подкрепа

В предишна статия обсъждахме, че когато сме изправени пред проблеми, всеки от нас предприема различни подходи, за да се справи с тях. Това са т.нар. копинг стратегии. Някои от тях са адаптивни, тоест успешни – помагат ни действително да се справим с проблема. Други обаче са маладаптивни – те по-скоро ни водят към задълбочаване на проблема. Пример за маладаптивна копинг стратегия е употребата на алкохол, за да се справим със социалната тревожност. А пример за адаптивна копинг стратегия е активното търсене на социална подкрепа. Тоест, когато имаме проблем, да сме готови да потърсим помощ и подкрепа от другите хора, вместо да се затваряме в себе си. Доказано е, че търсенето на подкрепа отвън спомага значително за справяне с негативните емоции и стрес. (2)

Затова търсенето на социална подкрепа е важно умение, на което да научим сина или дъщеря си. И тук формулата е проста – нужно е само да забелязваме кога детето е потърсило помощ и подкрепа и да насърчим това поведение.

Пример за детска възраст (ясла и детска градина):

Малките деца между 1 и 6  години също могат да бъдат насърчавани да търсят помощ. Можем например да ги похвалим, че са използвали думи, за да ни извикат да им помогнем да си светнат лампата, вместо да плачат от другата стая. Така получаваме и бонус – намаляваме тръшкането и хленченето на най-малките.

Пример за начална, прогимназиална и тийнейджърска възраст:

„На мен винаги  ми  олеква, когато споделя притесненията си с приятелка. Мисля, че това да разкажеш за страха си от изпита на Алекс беше добра идея. Как се чувстваш сега?“

В описаната ситуация отново даваме собствен пример и споделяме опита си без да назидаваме и наставляваме. В същото време поощряваме детето си за активното търсене на подкрепа. Чрез въпроса: „Как се чувстваш сега?“  се опитваме да му помогнем да свърже търсенето на подкрепа и помощ с промяната в емоционалното състояние – в общия случай очакваме детето да се чувства по-спокойно.

Да не забравяме отново, че собственото ни поведение до голяма степен ще моделира децата ни. Затова нека и ние самите сме отворени към това да потърсим помощ и подкрепа от приятел или специалист, когато имаме нужда.

Дете приятели
Няма страшно, знам как да търся подкрепа от другите.
Никога няма да се чувствам самотна!

3. Да насърчим просоциалното поведение

За да помогнем на децата да имат добри приятели, е нужно да ги научим не само да получават подкрепа, но и да дават такава. Затова е важно да използваме всяка възможност да хвалим децата за проявата на т.нар. просоциално поведение. Просоциалното поведение е свързано с грижата и вниманието към другите – от това да попитат своя приятел как е, през това да подадат ръка на по-малко дете, до това да ни помогнат с торбите за пазаруване.

Пример за ранна детска възраст (ясла и детска градина):

Mожем да похвалим най-малките деца, когато споделят играчките си или покажат грижа към друго дете:

„Браво, Ради! Колко мило постъпи, когато помилва Криси, след като беше паднал!“

Пример за начална училищна възраст:

„Разбрах от твоята учителка, че днес си помогнала на Дани с домашното като си му обяснила текстовата задача по математика. Държала си се страхотно! Добрите  хора  постъпват точно така!“

Отново формулата е лесна: забелязваме просоциалното поведение ("Днес си помогнала на Дани") и го насърчаваме ("Браво! Държала си се страхотно! Добрите хора постъпват точно така!")

Пример за тийнейджърска възраст:

Младежите можем да подкрепим като например им предложим заедно да се включим в доброволческа акция или ги насърчим те да организират такава.

И тук най-мощният инструмент, чрез който да научим детето си да проявява просоциално поведение, тоест да помага и подкрепя другите, е нашият личен пример. Колкото повече ние самите сме внимателни към другите, толкова повече и децата ни ще бъдат такива.

Приятели деца подкрепа
Не се притеснявай, аз ще ти помогна. Заедно винаги е по-лесно!

Приятелите са изключително ценен ресурс за децата ни – те могат да им бъдат мощен източник на подкрепа в трудни ситуации. Но няма как да запретнем ръкави и да изровим собственоръчно отнякъде подходящи приятели за децата си (макар тайно да ни се иска). Но можем да им помогнем те сами да намерят приятели, като ги научим как да са чувствителни към жестовете на другите, как да търсят подкрепа от тях и как да поддържат приятелствата си.

Снимки: Pixabay, Pexels
 
Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейния автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: