Стрес + Родители = ВНЛ - Подобри се | Валерия Симеонова - детски психолог и психолог за тийнейджъри

Стрес + Родители = ВНЛ

Стрес Родители

Стрес – една дума, с която толкова много сме свикнали. Отвсякъде чуваме, че е важно да го избягваме на всяка цена. Но как се избягва стресът? Това е все едно да избягаме от живота… Ако започнем да се крием от  всяка потенциално стресираща ситуация, ще пропуснем безброй възможности. Ще пропуснем да живеем….

 „Нова работа? Само като чуя и започвам да се тревожа, по-добре не“. „Семейна почивка? Как ще пътуваме, къде ще спим, ами ако се разболеем от нещо?! Oще от сега получих главоболие. По-добре – не!“. „Твоята бизнес идея? Безсънни нощи, да се тревожа за пари, да оставя сегашната си работа?! Твърде много рискове, направо получих сърцебиене. По-добре не!“.

Стресът е част от живота, не можем да се скрием от него. Но има 1 нещо, което можем да направим! Можем да го управляваме!

Какво е стресът и кой го е открил?

Още през 1936 канадския ендокринолог с унгарски произход Ханс Селие провел поредица от експерименти с плъхове, които подложил на различни видове стресори. Селие успял да изведе основните последици от стреса върху тялото и доказал, че той има негативен ефект върху сърдечно-съдовата система и високото кръвно налягане. (1, 2, 3)

Селие забелязал, че независимо на какъв стресор сме подложени (от микроб до... сватба), тялото ни реагира по сходен начин като преминава през 3 основни етапа:

1. Алармиране

Когато се появи стресиращо обстоятелство, се активира хипоталамо-хипофизната система и се отделя адреналин. С други думи, тялото ни се напълва с енергия, за да влезем в битка или пък да избягаме възможно най-бързо (т.нар. модел „бий се или бягай“). В тази фаза можем да се разтреперим, да ни се свие стомахът, да ни пресипне гърлото, да се изпотим. Всички сме го преживявали.

2. Съпротива

Ако стресиращата ситуация продължи по-дълго, тялото прави всичко възможно да поддържа високите нива на енергия, за да ни помогне да се справим със „страшната ситуация“. Тоест съпротивляваме се с всички сили на онова, което ни заплашва.

3. Изтощение

Фазата на изтощението се случва щом защитните сили на организма се изхабят след дългата съпротива. Когато достигнем до фазата на изтощение, всеки малък допълнителен стресор ни изкарва извън равновесие. Например, след като месеци наред сме имали проблеми на работа, дори само звъненето на служебния телефон може да предизвика сърцебиене и тревожност. Или разхвърляната детска стая да ни изкара извън нерви.

Това е фазата, в която ставаме уязвими за различни психосоматични заболявания като гастрит, язва, високо кръвно налягане и др. (4)

Стрес - страшен ли е
Толкова ли е страшен стресът всъщност?
Лошата новина

Стресът може да ни разболее и това е научно доказано (ако случайно все още се съмнявате). Безсъние, главоболие, тревожност, гневни изблици – стресът провокира всичко това. Изтощението от стрес може да предизвика още:

  • Заболявания на стомашно-чревният тракт като киселини, гастрит, язва;
  • Сексуални и репродуктивни проблеми;
  • заболявания на сърдечно-съдовата система;
  • Заболявания на ендокринната система като диабет, дисфункция на щитовидната жлеза и др. (5, 6)

Стресът не е запазена марка само за възрастните. Децата са също толкова уязвими, колкото сме и ние. Освен, че те са подложени на различни стресиращи събития в детската градина и училище, децата следят и нашите реакции. Колкото по-стресирани сме ние, толкова по-стресирани ще са те. Но и колкото по-добре управляваме стреса ние, толкова по-добре ще го правят и те.

Добрата новина

Всъщност те са цели 2 добри новини:

  • Стресът в умерени количества може да бъде полезен – той ни прави по-силни като подобрява нашата психологическа устойчивост;
  • Стресът може да се контролира – ние можем да управляваме отговора си на стреса. А ако досега не сме се справяли добре с това, то нищо (ама наистина нищо) не може да ни попречи да станем по-добри в управлението на стреса. И най-хубавото от всичко – можем да научим децата си да се справят успешно със ситуациите на стрес!
Да изритаме стреса
Да изритаме стреса? Не... има по-добър начин!
Три стъпки към справяне със стреса
1. Да разберем механизма, по който действа стресът

Това ще ни помогне да разберем себе си и реакциите си по-добре, да се вслушаме в тялото си по-внимателно.Може би това, че се разкрещях на дъщеря ми не е предизвикано толкова от нейното поведение, колкото от проблемите, които имам на работа?

2. Да определим в коя фаза на реакция към стреса сме

Дали сме все още в първите две фази на мобилизация или вече навлизаме във фазата на изтощението? Когато знаем къде се намираме, ще ни е по-лесно да решим в коя посока искаме да вървим. Ако още не сте го направили, върнете се по-нагоре в статията и се опитайте да определите в коя фаза се намирате.

3. Да предприемем действия

В най-общи линии можем да въздействаме на стреса по 2 основни начина: като променим ситуацията или като променим реакцията си на ситуацията.

Нека помислим как можем да променим обстоятелствата, в които се намираме, за да намалим нивата на стрес. Например – да сменим работата си?

Невъзможно е да променим ситуацията? Тогава как бихме могли да променим реакцията си на тази ситуация – например да правим неща, които сме забелязали, че ни действат успокояващо? Да поговорим с някой? Да помислим дали тази ситуация всъщност не ни носи някакви ползи? Може би ни учи на нещо? Или ни помага да подобрим някои свои умения?


Да държим стреса в определени граници и да го насочваме в правилната посока е умение, което определено си заслужава да подобряваме. Способността да управляваме стреса ще ни донесе спокойствие и увереност, че можем да посрещнем всичко. А спокойните и уверени родители възпитават спокойни и уверени деца.

Снимки: Pixabay

Авторско право: Настоящата статия е обект на авторско право и в този смисъл е защитена от закона за авторското право. В случай, че искате да цитирате част от нея, моля посочете нейният автор (Валерия Симеонова) и източника (podobri.se). В случай, че искате да използвате цялата статия, моля свържете се с мен.

Прочетете още: